Един откачен ден ...

Днес ми е верно един откачен ден,вместо да си почивам и да миткам из нета,аз се спуках да гладя
ма се налагаше,ако ме викнат други ден на работа щеше да стане проблемация.
Стискайте палци да съм в почивка още някой друг ден,поне до средата на август.
НЕ МИ СЕ РАБОТИИИИИИ,месец отпуска не ми стигна да се намарзелувам.
Мразя да гладя.Обещавам си да не ги натрупвам така,никога повече.

Ами откачени работи правиш.Като ти казах,че не е нужно да гладиш не чуваш!Да ти повторя ли?Не е нужно да гладиш.Глади когато избереш какво ще обличаш

thriller girl страхотни разкази

ani_220778 написа:

thriller girl страхотни разкази

Радвам се, че ти харесват

Отварям очи една сутрин и гледам а...различно перде на прозореца.Викам си яяя сънувам...(много пъти ми се е случвало да осъзнавам че сунувам).Да стискам очите че да не се събудя,да видя какво ще стане. Надигам се за да стана и какво да видя в огледалото...Майкъл! Мисля си:"Бах му майката и сън...като на живо...Въй майкооо аз Майкъл ли съм...ама само тялото май...И сега какво да правя...ако кажа на някой ще мислят че Майкъл е луд...Я да си трая,ама трябва да разбера къде му е душата...сигурно сме си сменили телата...малеее...и сега какво -имам тялото му ама искам и душата му ...значи той е у нас ...олеее каква каша е станалааа и като не познавам САЩ как ще си взема билети,че и тихомълком да се пребера,че да видя после какво ще правим с Майкъл...как ще оправяме нещата...хич незнам.Ама хубаво е да си Майкъл де.И сега като говоря български как ще прикрия това което се е случило...да се правя че ме боли гърлото и да видя в интернет ...въй майкоооо бах му майката и чудото....трябва да си ида и да намеря душата на Майкъл,че го искам целия не само тялото...К'ви са тея,какво се суетят отвънка ...какви са що са,хич не ги знам...нещо к'во викат концерт ли... ех да му се невиди и английския що не го научих хубаво да го знам че виж като се наложи и ...и какав концерт,че то аз как ще тнцувам...няма на кой да кажа...ахаа сетих се я да звънна на моя номер ама той Майкъл ако вдигне...той ще се шашне...я да звънна на нашите да им кажа да го пазят Майкъл а като се жърна ще видим какво ще правим...бах му майката и сън..." (следва продължение )

чакаме продължението

И аз, и аз,много интересен сън Натали

(умишлено пиша на диалект) И така: "...И ся к'во ша правя? Ама то щом е сън значи мога бързо да се пренеса у нас при мойто тяло,я да опитам... малее нестава...и сега какво?Не е сън ли? май не е...олеее и сама почнах да си приказвам...как няма да си приказваш то такъв шок...ама я докато няма никой тука да се понарадвам на Майкъл,да го пипна на живо...чакай на огледалото да се погледна (погледнах)...ай на мамаааа красавецаааа айдеее хептен откачих Какъв е сладък...абе май стъпки ли се чуват...олеее ами сега? доака ми се чак...ааа я да вляза в банята най-добре все едно се къпя,ама къде е банята сега...да не е тази врата тук в дясно...(отворих) уффф то било стая гардеробна...а, ей там има друга да не е там...(някой почука на вратата и не успях да се шмугна в банята) оле майкооо ами сега??? (отворих)...каква е тази където влезе и к'во ми приказва...ама я да и кимам само с глава,ама да внимавам че да не се издам... ууу как бързо говори...нещо разправя ама хич не мога да и схвана,тя ще кажеш е на състезание колко думи в минута ще изрече...ади ма,къш...ууу замина най-сетне...май с кимане стана работа.Сега трябва да видя къде има комп,че май е по-добре по нета да измисля нещо.Ааа ами сега,тук няма в стаята комп,бреееей тцтц като не познавам къщата...(както съм по пижама отворих леко вратата на стаята и тихичко тръгнах по коридора)...а ето една врата тук в дясно (отворих внимателно и се шмугнах вътре) малеее колко книги има тукаааа... аааа ето до прозореца има малка масичка и има един лаптоп,олеее късмет....малеее,дано има нет...стискай палци... (отворих го и го включих)...айде бе зареждааааай.... уууу разгеле най-после.Олеее ами то май няма скайп...тцтцтц ама месенджер трябва да има...(написах си адреса и се отвори) Ох,добре че детето е на линия,барем то да помага...
-Роско,Роскооо
-?
-какво правиш бе мамо?
-play CS , ти?
-Роско хайде да ми help , pls
-как?
-ша ти кажа нещо ама да не се шашардисаш.Незнам как ама с Майкъл сме си сменили телата
- и как?
-откаде да знам.Я пусни камерата
-ок
-ама я кажи сега Майкъл какво прави,демек аз де
-незнам на лаптопа нещо по пижама си
-не аз,Майкъл е това
-да де... тя бабами отиде да посрещне дядоми и нещо ти каза ама ти мълчиш само
-абе не съм ааааз,ама ти не се ли учуди като не говорех,да де Майкъл?
-ами не щото мислех че си сънена и като стана и седиш и гледаш и нещо се чудеше...
-я върви и ме хвани за ръката...оффф и аз се обърках вече...хвани Майкъл за ръката,гледай с жестове да му покажеш да дойде на големия комп пред камерата и аз ще отворя гугъл преводача и ще видим какво ще издокарам...колкото знам английски и с гугъла ще видим...
(Роско отива и го вика на компа,Майкъл естествено е объркан...горкия...ама то и аз съм така...Майкъл седна до Роско на големия комп и като ме видя ,оффф да де себе си като видя и ... ) Ех тоя скапан нееет пак прекъсва ( ударих по масата с юмрук,само усетих че една силна болка ме преряза в главата отгоре и после... нищо не помня после) Отворих очи и гледам... я май съм у нас... и ко? Значи съм сънувала ли?Роско играе пак на компа
-Роскооо
-?
-знаеш ли какво сънувах? Че с Майкъл сме си сменики телата...
- ама мамооо то не беше сън
-ами ко? Как съм се върнала пак в мойто тяло?
-незнам,аз отидох да пикам ти се хвана за главата и си легна
-искаш да кажеш Майкъл ли?
-да де
-и к'во?
-и незнам как се е оправило...
(след 1 месец) Роско нещо ме занимава с неговата CS , някой звъни на вратата и майка ми отвори,ама не мога да разбера кой е щото трудно се вижда,май двама едри мъже има...нещо говорят ама какво... не се чува добре,ама нещо на английски ли ми се пречува ...май единия на български говори... и к'во търсят у нас...сигурно грешка нещо...яяя чува се гръмогласния смях на баща ми...май още някакви мъже се чуват... божеее какво така се смее баща ми...и к'во ми се причува един по-особен смях...олеее тоя смях съм го чувала милиони пъти по нета...я да видя какво става там (отивам).......олееееее... МАЙКЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ
(Надявам се да съм ви позабавлявала... оставям на въображението ви,да си помислите какво се случи след това... в следващия пост ще ви дам само 1 жокер )

Ето и жокера :

Нат чакаме продължението
Дареее,какво се случва с твоите откачени дни?

Дай нова тема на "откчения ден" , че то ако пишем пак за смяна на телата няма да е интересно... измисли тема която да ни развинти фантазиите...ама и по един болт ще ни трябва да се завинтим после

Нат,за твоя информация и ти можеш да си пускаш теми.Ще ми е интересно да те прочета.

ааа знам,че мога да пускам теми,ама за сега съм в сянка или съм като кибрит -"искра ми дай и ще пламна" ... ехеее ударих я на поезия

ама не е лошо да направя пак някой откачен ден... ама нека го измисля... мммм имам страхотна идея олеее ама ми трябва време за да го изпипам както трябва няма да бързам,защото ще има доста работа

Ах какво ви готвяяяя ама нека го направя...

И такааа ето нещичко от мен Не е много добре направено...може да се доизпипа доста,ама то и така е дълго а ако взема да се впускам в подробности...ще ви трябва отпуска да го доичетете .Абе...забавлявайте се,каквото е такова



Една сутрин,тъкмо се бях прибрала в София за отпуската, още се размотавах по пижама и в мобилният ми телефон звънна.Мъж на около средна възраст с плътен глас ме попита на испански:



Очудих се,кой ли иска да говори с мен и защо.През главата ми за секунди минаха какви ли не неща-да не да съм нарушила някои закони...слава Богу нямах нарушения,но стомаха ми се сви в очакване.Изведнъж в отсрещната страна чух едно нежно "здравей".Боже...казах си,та този глас съм го чувала хиляди пъти...не... милиони...познавах този глас от 21 години...в същия момент се стъписах от това,че ми говори на испански."Не може да бъде" си казах...това трябва да е сън,но нежният глас от отсрещната страна продължи:



Отпуснах се на леглото и не можех да повярвам какво се случва



-Майкъл,това наистина ли си ти?Оле Божеее...
-Ха-ха-ха да,аз съм ха-ха-ха
-Ама ти говориш испански...аз...
-ха-ха-ха



-Откъде знаеш?Оле майкооо...
Смехът на нежният му глас кънтеше в ушите ми дори след като затворих телефона.До сряда оставаха само 5 дни.Нямах на идея какво да правя,седях и се чудех...бях като омаяна.Мислех за деня когато Майкъл ще пристигне и какво ще правя след това-дали ще се скова от притеснение или ще се отпусна и забавлявам...мислех за местата в България където бих могла да го заведа да види...за дупките по улиците и мръсотията,които ще ме карат да се чувствам неловко.Мислите ми тичаха в главата ми и не успяваха да се подредят.През тези 5 дни като че ли не бях аз.Дойде големият ден.Самолетът трябваше да кацне привечер,но аз още в 15:00 часа бях на летището.Обикалях и не можех да спра да се вълнувам... сърцето ми биеше толкова бързо...



Започна да се смрачава,наближаваше самолета да пристигне.Изведнъж поглеждайки към небето видях самолет който се приближаваше към софийското летище.Сърцето ми щеше да изкочи



След около 15 минути диспечерката на летището съобщи,че самолета е кацнал.Сърцето ми вече не можеше да бъде укротено.Много скоро Майкъл се появи с широка усмивка и незнайно как ме позна без дори да сме се виждали.Черната му коса се спускаше по раменете му и леко приведената му напред глава подчертаваше изящната структура на тялото му.Очите тъмни като маслини излъчваха толкова любов...а красивата му усмивка подсказваше онази детска срамежливост която притежаваше.Миговете изпитани в този момент не бих могла да опиша...нито един фотоапарат не би могъл да запечата този миг...Майкъл се доближи до мен и свенливо ме прегърна и целуна по бузата...Бяхме като невидими.Нямаше я тълпата от хора които преследваха Майкъл,нямаше ги папараците,които непрекъснато го следяха... Просто бяхме като невидими.През следващата седмица заведох Майкъл да види частици от моята родина





Забавлявахме се





Ходихме на кино



Заведох го в МОЛ за да направи мечтаното пазаруване...беше като пораснало дете



Една вечер докато се любувахме на залеза Майкъл каза:

[img]https://2img.net/r/ihimizer/img827/2695/72943696.gif[img]



Така останахме заедно завинаги...в нашата приказка...



















Не казвам край защото това е ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

НАТАЛИ СТРАХОТНА СИ!!!!

браво миличка на това му се казва добро прекарване

Много се радвам че ви харесва

Ееееееееееее,нямам думи....
готина приказка

сега мисля други щуротии,ама ми трябва малко стимул за да ги измисля че съм зациклила

мерси , Натали за тази страхотна приказка , толкова приятно ми стана докато четох и разглеждах

Мерси Ани,не е много изпипано добре,по принцип искам да е перфектно всичко ама едно че нямам достатъчно материали,друго че и не съм разучила фотошопа за да направя колажите перфектни...важното е идеята... да видим музата кога и какво ще ми докара да измисля пак нещо да се забавляваме... направо като истинско преживяване го почувствах еххх,сякаш фотошопа сбъдва мечтите на хората... дано сте почувствали аз каквото изпитвах при правенето на колажите...хем е забавно ,хем и малко тъжно,че е само една приказка...без край