Tabloid Junkie/Таблоиден наркоман

п.п.Grassy Knoll-е местопрестъплението ок където се предполага,че е застрелян президента Кенеди.

Tabloid Junkie

Следният откъс е взет от глава 5 на "Mam in The Music: албумен пътеводител на Майкъл Джексън"

Ако "Dangerous" е най-креативният албум на Майкъл Джексън,то "History" е най-личният. От изблик на гняв в "Scream" до болезнена искреност в "Childhood" ,"History" по думите на Джексън е "музикална книга." Тя обхваща всички трудности,през които минава и издържа през последните няколко години: това бе негов дневник,негово платно, неговото опровержение. Rolling Stone го описва като "вълнуващ ... често сърцеразбиващ наръч." В ретроспекция, той е и един от най-недооценените албуми на Джексън ...

... Следвайки уязвимата пледоария на "Childhood" провокативната "Tabloid Junkie" е пълноправно обвинение в растящата склонност на медиите към сензации и дезинформация. Критиците обикновено разглеждат тези песни като примери за преследващ комплекс на Джексън към самостоятелност, но такова разглеждане пропуска по-важен факт: за разлика от повечето поп текстове,изпълнени с плитка сантименталност и рециклирани клишета, Джексън в тази доста амбициозна песен,пее за истинската значимост на един въпрос, далеч отвъд личния му живот.

Песента започва с авторитетен глас на телевизионен репортер,безсмислено повтарящ подхранващи таблоидни истории като факт. Това е нещо като постмодерен, "оруелски" момент, когато основните медии се превръщат в "Министерство на истината", администратор и манипулатор на социалната действителност за публиката. "Истината", просто няма значение. Важното е забавление, рейтинги, и също като наркотик пристрастяват към безкраен спектакъл. "Факти" каквито и да са - отпечатани или излъчени по телевизията за некритичната публика. В песента, докато телевизионен репортер говори,са използвани клавиатури започващи да печатат лудо, представящи бързо история (независимо дали е вярна или невярна, важна или маловажна), копират и разпространяват.

В този случай, много от историите включват "странния и необикновен" Майкъл Джексън, който, както за журналисти,така и за публиката, вече не е човешко същество, а потребителски обект. Джаксън изразява стремглавия,безумен стремеж към хранене със звуците на диви животни, представляващи така наречените журналисти.

"Спекулират за да разбият онзи когото мразят" ,Джаксън пее в открит твърд рап , "Разпространяват собствените си лъжи.Убиват и осакатяват.Медийна истерия,като безмилостна гонка" Много хора не осъзнават, че в тази,а и в други песни,Джексън използва специфично хип-хопа като превозно средство на политическо послание. В този случай, кратки стихове ,хапещи рими, преди идваща мелодия ,повтаряща в хор мантрата: "Само защото сте го прочели в списание или сте го видели на ТВ екрана не го прави истина... " Джаксън в същност,при условие,че контрира програмите "Новини"; между стихове на телевизионен репортер продължават да рецитират истории,в които Джексън уверява публиката си да не вярва. "Това е клевета", той обявява по-късно в песента. "Вие казвате, че не е война,но със съчиненията си измъчвате човек.Вие разпънахте на кръст и Господ" Тези така силни думи на изпълнителя, един критик твърди, че са "едно печално точно осъзнаване на живота."

Композирана от Джаксън, заедно с R & Б изпълнителите Джими Джем и Тери Луис, "Tabloid Junkie" е умело изработена, звуково наслоена, четири и половина минутна полемика за истина и отговорност. Rolling Stone, описва парчето като "гигантска фънк-рок конструкция" с "буйна вокална хармония" и "жива гласност относно неотразяването на истината от медиите." И наистина, в една епоха, когато "водещите медии" и таблоидните репортажи са се смесили повече от всякога, когато манията по знаменитостите,последва и благополучно измества много по-важни новини,и неразличаващия или разсеян зрител често е измамен за истината, песента на Джаксън остава пълно опровержение и предупреждение.

[Забележка: Този откъс е написан преди смъртта на Майкъл Джексън. Тези редове са по-верни от всякога след като певецът ни напусна , отново наблюдаваме една безотговорна, безрасъдна медийна ярост, в която множество "почтенни" медии се е позовават на таблоидните сайтове като TMZ и "Дейли мейл" и посвещаващи часове на тривиални и несравними спекулации.]