Любими стихове.

Това което ще ви пусна сега,винаги ме разплаква.

Виновният

Нямаше как. Беше истинска хала.
Лаеше страшно и прежалих го аз.
Взех го и далеч от квартала
го пуснах навънка и дадох газ.
Беше ми тежко, но повтарям го пак,
лаеше страшно и нямаше как!
И ето, след седмица нещо драска вратата,
нещо чука с опашка,скимти и квичи,
нещо ми скача върху рамената,
нещо ме лиже със сълзи в очи!
Мръсен и кален,
отслабнал и жален
търка се в мене и гледам го аз,
слушам , разбирам му кучия глас.
- Господарю-той казва- господарю любими,
От сърце ти си моля, вината прости ми!
Аз съм твоето куче!
Аз не знам как се случи!
Гледай, вярна муцуна
във краката ти слагам:
Честна кучешка дума,
не съм искал да бягам!
Сигур там зад завоя
съм се някак отбил
и загубил съм твоя
автомобил!
Ау,как беше ужасно!
Ау, как беше опасно!
Стигах няколко пъти
до един магазин,
но закрит бе дъхът ти
от лъха на бензин!
Ти навярно си свирил
и ругал своя пес,
но и аз съм те дирил
седем дена до днес!
Опрости ми вината!
Отвори ми вратата!
Няма вече да шавам,
свойто място ще зная
и от днес обещавам
дваж по силно да лая!
-Влизай!-казвам му строго.-
Но сърдит съм ти много,
Няма никога вече
да те водя далече!

Две хумористични стихчета за разнообразие

"Хубаво"
Поморийска със салата
или хубаво мезе
тъй разказват ти играта,
после много ти е зле.

Водка със доматен сок ли?
Най-добре си помисли,
та да няма после вопли
над клекалото в зори.

И уискито със сода
прави те да ти е гот.
После ти си гола вода -
компот без захар и без плод.

Траминер с филе "Елена"
те възнася, като бог,
после стискаш си легена,
караш му се в изнемог.

Ала хубаво е на софрата
със приятели добри,
и със шопската салата
да осъмваме... Нали!?

"Яйца на очи"

Искам да разкажа
колко те обичам.
С думи да го кажа
мога, не отричам,
но съвет ми даде
някой тук във нета -
в стихче ми предаде
идея в заем взета -
не със думи, а с очи
да ти обясня,
щом слънчеви лъчи
небето прояснят.
Та без да се замислям,
съвета аз приемам
и олиото плисвам
в тиганчето от Йена.
Яйцата вътре пускам,
цвърчат и вдигат пара.
Готовата закуска
с ароматната омара
с подносче ти сервирам
та шашвам чак децата,
дори не подозирам,
че мразиш ти яйцата.

Do not stand at my grave and weep - Mary Elizabeth Frye

Do not stand at my grave and weep,
I am not there, I do not sleep.
I am in a thousand winds that blow,
I am the softly falling snow.
I am the gentle showers of rain,
I am the fields of ripening grain.
I am in the morning hush,
I am in the graceful rush
Of beautiful birds in circling flight,
I am the starshine of the night.
I am in the flowers that bloom,
I am in a quiet room.
I am in the birds that sing,
I am in each lovely thing.
Do not stand at my grave and cry,
I am not there. I do not die.

Не стой над гроба ми в печал

Не стой на гроба ми в печал.
Аз не съм там, не съм заспал.
Аз съм в хиляди галещи ветрове.
Аз съм в нежно падащите снегове.
Аз съм тихо сипещ се дъжд.
Аз съм там при цъфналата ръж.
Аз съм утринната тишина.
Аз съм плавната вълна.
С красивия птичи полет кръжа.
Аз съм звездния блясък на нощта.
Аз съм цъфтенето на цветята.
Аз съм в стаята с тишината.
Аз съм на птиците в песента.
Аз съм във всички прекрасни неща.
Не стой на гроба ми в печал.
Аз не съм там. Не съм умрял.

Ако ти се научиш да се справяш с липсите,
звънни и ми кажи как откри
панацея.....

Ако ти се пребориш със себе си, с нищото,
изпрати ми рецепта и аз да
оцелея....

Ако аз открия съкровенната тайна,
да дишам свободно в любов потопена,
ще ти изпратя с гълъб,в снопче от сламки,
информация как продължих да живея..

Но ако сетивата в теб са тихо
заспали-
дълбоко унесени в своя безизразен сън,
тогава пропускаш всеки миг и желания,
а твоят живот ще остане
на крастопът....

Ако мислиш,че искам да те предизвикам,
попитаай ме първо,
какво точно твърдя....
Погрешно разчетено или неизречено,
то носи до болка безмисленост и тъга....

Nothing Will Die

By Alfred Lord Tennyson

When will the stream be aweary of flowing
Under my eye?
When will the wind be aweary of blowing
Over the sky?
When will the clouds be aweary of fleeting?
When will the heart be aweary of beating?
And nature die?
Never, oh! never, nothing will die;
The stream flows,
The wind blows,
The cloud fleets,
The heart beats,
Nothing will die.

Nothing will die;
All things will change
Thro' eternity.
'Tis the world's winter;
Autumn and summer
Are gone long ago;
Earth is dry to the centre,
But spring, a new comer,
A spring rich and strange,
Shall make the winds blow
Round and round,
Thro' and thro',
Here and there,
Till the air
And the ground
Shall be fill'd with life anew.

The world was never made;
It will change, but it will not fade.
So let the wind range;
For even and morn
Ever will be
Thro' eternity.
Nothing was born;
Nothing will die;
All things will change.

като имам време ще го преведа колкото мога

Нищо няма да умре

Кога ли ще се умори потока
под очите ми?
Кога ли морен ще е вятърът да духа
във небето?
Кога ли облаците ще се уморят от прехода си?
Кога ли сърцето ще се умори да бие?
И природата да умре?
Никога,о!Никога нищо няма да умре!
Потокът си тече,
вятърът си духа,
облакът прелита,
сърцето бие,
нищо няма да умре!

Нищо няма да умре!
Всичко ще се промени
през вечността.
Това е световната зима
есента и лятото ги няма отдавна.
Земята е суха в сърцевината,
но пролетта е ново начало.
Пролетта е богата и странна,
ще направи духащи ветрове
през,през...
тук-там
докато въздухът
и земята
ще изпълват с живот отново.

Светът никога не е бил сполучлив,
ще се промени,но няма да избледнее.
Така,че нека вятърът ни обгръща
и сутрин и вечер
когато и да е...
през вечността...
нищо не се е родило
и нищо няма да умре!
Всичко ще се промени!

Стихът го знам от сърцераздирателния филм за живота на човека слон.След смъртта на Джон Мерик на финала на филма гласът на майка му рецитира няколко реда от стихотворението на Тенисън "Нищо не умира"

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Ръдиард Киплинг

- Колко струва щастието, старче?
- Безсънни нощи, чедо, над детското креватче;
умение да се погребваш и пак да се родиш;
търпение, когато почти ще се взривиш;
пречупената гордост, признатите лъжи;
изпросената помощ, когато ти тежи;
научени уроци в сълзи, вини и страх;
и не един признат или изкупен грях;
и дадената прошка, когато още ни боли;
и мъдрото смирение, когато сме сами!
На тебе думам, чедо, но ти на други разкажи
за истинското щастие, платено не с пари -
с любов и будни нощи над детското креватче,
когато собствената ти душа като кърмаче плаче...

~ . ~ . ~

Мадлен Алгафари

И всеки твърди, че обича...

Някой смята,
че може да прави каквото си иска,
понеже обича...

Друг пък смята,
че може да прави каквото си иска,
понеже сам той е обичан...

Трети мисли,
че трябва добре да внимава,
защото обича...

А четвърти –
че трябва добре да внимава,
защото сам той е обичан...

Има хора – обичат, а то на омраза прилича.
има други – чиято любов е едно безразличие...
Има трети – при тях любовта се превръща на обич накрая
и четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят...

Любовта у едни е подплашено зайче – изгаря
в светла клопка пред двата насочени гибелно фара...

А у друг любовта – на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича...

Има обич-пилот, който хвърля барутни товари
над любимия град и оставя след нея пожари...

Има обич-радар – сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар и те води, макар отдалече...

Има кротка любов – с пълно виме тя в дните ни свети,
тя е бяла коза между своите гладни козлета...

Има сляпа любов – тя поглъща, каквото и падне
като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна...

И безумна любов – пеперуда над пламъка вечен,
има мъдра любов – зимен сън на проскубана мечка...

Някой себе си в другия търси - това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне
и тъй ще обича...

Гьорг Шомйо

* * *

И всичко това е ЛЮБОВ!

И всеки твърди, че ОБИЧА...