Стихове

Да си курдисвам и аз тогава писанията

"Любовна война"

Не се надувай!За къв се мислиш ти?
Добре познаваме се двама.
Аз оприличавам те на бик,
а ти пък мен на крава.

Ооо,заболя ли те,любими?
Щот мене хич не ме боли...
Не е ли истина?Кажи ми!
От нашата любов смърди.

Каква любов,то чиста злоба!
Обиждаш ме на всеки кръгъл час.
Ако си трая тъй ще е до гроба.
Писна ми!Няма да съм пас!

Защо ме гледаш толкоз тъпо?
И думичка ли не разбра?
Ще плащаме за всичко скъпо!
Започва се любовната война.

"Трудно е да ме излъжеш"

Гледаш ме с уж влюбен поглед,
и мислиш :"Колко е наивна..."
Грешиш!Аз имам собствен възглед,
освен това съм твърде консервативна.

На празни приказки не вярвам!
Недей звездички да ми сваляш!
Делата само оценявам.
Не се опитвай да ме изпързаляш!

Мълчанието ми не значи, че съм лесна.
Не можеш да ме имаш щом поискаш!
Игрите ти са ми известни.
Усещам как започваш да се вкисваш.

Може да не съм голяма хубавица,
но сърце имам за милиони,
горе-долу съм умница
и усещам твоите подходи.

Вярно, не съм и светица,
то няма такава в този живот.
По-скоро съм като ранена птица,
която бяга от своят деспот.

Трудно е да ме излъжеш!
Мислиш си, че си успял?
Не!Не си!Бързо ще се спънеш.
Ти душата ми не си разбрал.

Виждам яростта ти във очите.
Обърках ли те?Недей да мълчиш!
Или по-добре спести си лъжите,
и върви на друга да ги наредиш!

Написах нещо, което си е живата истина, и това малко стихче го посвещавам на вас

Приятел тебе аз наричам,
наистина такъв си ти за мен.
Все повече и повече ще те обичам
с всеки изминаващ ден.

Нали е писано, че Бог се извинява
чрез нашите приятели добри.
Когато моята душа пострада,
единствено приятел може да я утеши.

с много обич: Славяна-Писарана

Писеееее (хахаха това ме уби )

Страхотно е !

Продължавай в същия дух!

Суперско е Славееее

Стихове посветени на Майкъл

Разтърси света ми и ме превзе,
още като бях малко дете.
Като ловък престъпник се промъкна,
и сърцето ми отмъкна.

Детството ми бързо отлетя,
но пък спомени безброй събра.
Друга част от мен се изяви,
с копнежи страстни ме взриви.

Човешката природа се обажда,
и буен огън в гърдите ми подклажда.
Хвани ръката ми и покажи,
как да сбъдна дръзките мечти!

Лош не бъди, а ми се отдай!
Нека приказката няма край!
Виж, душичката ми пее,
и кръв по дансинга се лее.

Каза, че не съм сама,
и искаш да се изцери света!
Победи безброй злини,
и на много хора прости.

Безмълвно после си тръгна,
и земята за последно прегърна.
Няма те вече!Плача и крещя!
Трябваш, ни Майкъл!Спаси света!

Започнах с моят поетичен тормоз Убийте ме

"Любов"

Стъписах се от погледа ти топъл,
и затрептяха пеперуди в мен.
Заслушана в нежният ти вопъл
започнах да изпадам в плен.

Огън пламна ми в сърцето
от допира на твоята ръка.
Поглеждайки те в лицето
забравих що е самота.

При всяка среща с теб изгарям
от силна обич и копнеж.
Не ми омръзва да повтарям,
че ти си ми едничкият стремеж.

Целувките ти ме пронизват
и сладка болка в мен гори.
Ушите ми от радост писват
щом кажеш, че ме искаш ти.

Усещам, че и ти си болен
от болестта наречена любов.
Не искам да останеш само спомен!
Бъди за мене вяра и живот!

Стихотворението го написах специално за тези двама сладури

Ще ме намразите накрая ама...направо съм като Деса поетеса

Не съм очаквала, че в тебе ще открия
това, което чакам цял живот.
Признавам, и не искам да го крия,
че ти си тъй желаната любов.

Гласът ти нежен тъй ме сгрява,
вдъхва ми надежда и кураж.
Очите ти красиви са омая,
пред тях бледнее даже и мираж.

Обичам всичко що е в тебе-
сърцето и душата ти добри.
Аз искам да останеш с мене,
и да изпълнеш дните ми с лъчи!

Стихотворенията ти са прекрасни продължавай да ги слагаш тук с удоволствие ги чета имаш невероятен талант!

peneva75 много хубаво пишеш Даже мисля, че стиховете за Майкъл трябва в неговата секция да ги сложиш, ако няма тема в нова

Благодаря!Понякога извира стих от нищото,понякога музата бяга,а понякога пиша от душа.Всеки път е различно!А колкото до местенето на стиховете, това го оставям на админите,те да преценяват и ако искат да местят,нямам нищо против.

Неверояно... Изключително... Страхотно...
Прекрасно! Искам още! :564286: :564286:





Нека предположим, че го казваш ти, а не само си го написала....
Не е вярно, че не можеш да дадеш нищо. Не е вярно, че сърцето ти е страро и опустошено през годините. Не не не вярвам!
"Нима този обърнат към себе си садизъм е лек към вроденият ни мазохизъм?"
- Това е страхотно и има рима, страхотно е да се чете на глас, звучи прекрасно.
Не си ощетена откъм чувства, даже напротив. Неее не трябва да си контролираме чувствата. Трябва да се раздаваме и да обичаме. Много много.
"Искам само някой да ме обича......"
Аз аз аз аз аз Нали знаеш, колко много те обичам?!

П.С Изчерпаха ми се прилагателнитее

Една година без теб, Майкъл

Годината без теб премина.
Все още мисля си, че е лъжа...
За мен си жив!!!Не си починал!!!
Това ми иде да крещя!

Ти беше мое детство,
и моите прекрасни младини.
Чрез музиката ти открих вълшебство,
което ще е с мен до старини.

Посланията твои са велики!
Учат ни на добрини.
Молитвите ти бяха за деца с усмивки,
и край на всичките войни.

Сега поглеждам към небето,
и моля се за тебе от душа.
Макар от болка да гори сърцето,
то носи част от твойта доброта.

Поклон пред светлата ти памет!!!Обичам те!!!Завинаги!!!

peneva75 написа:

Една година без теб, Майкъл

Годината без теб премина.
Все още мисля си, че е лъжа...
За мен си жив!!!Не си починал!!!
Това ми иде да крещя!

Ти беше мое детство,
и моите прекрасни младини.
Чрез музиката ти открих вълшебство,
което ще е с мен до старини.

Посланията твои са велики!
Учат ни на добрини.
Молитвите ти бяха за деца с усмивки,
и край на всичките войни.

Сега поглеждам към небето,
и моля се за тебе от душа.
Макар от болка да гори сърцето,
то носи част от твойта доброта.

Поклон пред светлата ти памет!!!Обичам те!!!Завинаги!!!

Поклон!

:564286:




П.С Славе страхотно е!!

Успях да намеря някои стари мои стихотворения и ги преписах на тетрадка, защото бяха нахвърлени с молив на хвърчащи листове, и така повечето се затриха.Отново ще ги споделя с вас.

„Старата камина”

Понякога съм тъжна и сама,
но всичко се променя на мига,
когато влезеш в къщи, мили.
Чрез теб живея, имам сили!

Ще седнем покрай старата камина,
а после ще се слеем двамина.
От страстите ще пием до забрава.
При нас така е-грешка няма!

Отпускам се, когато си до мене,
а тялото ми с всяка фибра стене.
От нежните ти ласки се възбуждам,
и сутрин се от тях събуждам.

Годините набързо ще изминат,
но страстите ни няма да утихнат.
Със спомени ще сядаме двамина,
прегърнати пред старата камина.

„Любовни тревоги”

Дали роман е любовта,
описана от хиляди поети?
Защо задъхано тогаз вървя,
и от какво треперят ми ръцете?

В ума ми е любимият човек,
и страшно притеснена съм за него.
Работи много, вечно е зает.
Усещам всичко по лице му бледо.

Отново мисля и дъха ми спира,
от страх, че нещо не върви.
Но обич от сърцето ми извира,
готова сълзите ми тя да потуши.

Наистина роман е любовта,
изпълнен с красота и тревоги.
Щастлива чувствам се сега,
с любимия, и с всичките несгоди.