Поезия

Админ Брой мнения : 1166

Сърдечна недостатъчност

На Йордан Кръчмаров

Не го разбирах. Трябваше смъртта
да се намеси, за да обясни.
Той знаеше за нея. Затова
не влюбваше във себе си жени.

Приличаше докрая на дете.
И затова не правеше деца.
Уж все не му достигаше сърце,
а всичко във сърцето си побра.

Не правеше от всяка сламка дом.
И беше тъй оскъден на сълзи,
че стана еталон за болка - щом
заплаче – значи истински боли.

И си отнесе болката – ей там,
където вече може да прости.

Откакто си отиде, ме е срам
да плача, че животът ме боли

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:17 am

Да си курдисвам и аз тогава писанията hihihih

"Любовна война"

Не се надувай!За къв се мислиш ти?
Добре познаваме се двама.
Аз оприличавам те на бик,
а ти пък мен на крава.

Ооо,заболя ли те,любими?
Щот мене хич не ме боли...
Не е ли истина?Кажи ми!
От нашата любов смърди.

Каква любов,то чиста злоба!
Обиждаш ме на всеки кръгъл час.
Ако си трая тъй ще е до гроба.
Писна ми!Няма да съм пас!

Защо ме гледаш толкоз тъпо?
И думичка ли не разбра?
Ще плащаме за всичко скъпо!
Започва се любовната война.

"Трудно е да ме излъжеш"

Гледаш ме с уж влюбен поглед,
и мислиш :"Колко е наивна..."
Грешиш!Аз имам собствен възглед,
освен това съм твърде консервативна.

На празни приказки не вярвам!
Недей звездички да ми сваляш!
Делата само оценявам.
Не се опитвай да ме изпързаляш!

Мълчанието ми не значи, че съм лесна.
Не можеш да ме имаш щом поискаш!
Игрите ти са ми известни.
Усещам как започваш да се вкисваш.

Може да не съм голяма хубавица,
но сърце имам за милиони,
горе-долу съм умница
и усещам твоите подходи.

Вярно, не съм и светица,
то няма такава в този живот.
По-скоро съм като ранена птица,
която бяга от своят деспот.

Трудно е да ме излъжеш!
Мислиш си, че си успял?
Не!Не си!Бързо ще се спънеш.
Ти душата ми не си разбрал.

Виждам яростта ти във очите.
Обърках ли те?Недей да мълчиш!
Или по-добре спести си лъжите,
и върви на друга да ги наредиш!

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:29 am

Обещаното си е обещано.Ще поствам глава по глава романът ми без име buhahahahaha

Иии...началоооо

МЕЧТАНО СПОКОЙСТВИЕ

Снимачният ден приключи, и на площадката останаха само няколко работника, които прибираха вече ненужните декори. Филмът, любовна драма, разказващ се за двама влюбени, които отричат любовта си до последно, бе почти заснет.Продуцентът беше изключително доволен, че само за три месеца свършихме невероятна работа, и реши да ни даде пет почивни дни, като награда.За мен това беше спасителна лодка.Имах нужда да се настроя за предстоящите любовни сцени, в които щях да се целувам с Даниел Георгиев-известен актьор, избран за главната мъжка роля.Той се беше снимал вече в няколко филма и имаше достатъчно опит, за разлика от мен-Мая Стоянова,
никому известна, появила се на кастинга в последния момент, и за голямо учудване одобрена за главната женска роля.Като се има в предвид, че никога не ми е вървяло в нищо до сега, направо останах слисана, когато ме извикаха и ми казаха, че аз съм жената, която им трябва.И така чудото започна.Учех репликите, и изпълнявах всички изисквания на режисьори, сценаристи и въобще цял един снимачен екип.Никак не ми бе лесно, но се стараех, полагах много труд и усилия да правя това, което ми нареждаха.
Всички виждаха моето старание и ме хвалеха, че ми се отдава, че съм родена да бъда актриса.Всички, освен Даниел.Непрекъснато ми хвърляше гневни погледи и злобни подмятания през почивките.Чудех се какъв му е проблема с мен.Дали това, че той е звезда, унижаваща се да играе с напълно начинаеща актриса, или нещо друго, нямах представа.Така и не посмях да го попитам.
Както се бях отнесла в размисли, не усетих присъствието зад гърба си.
-Хей, миличка!-извика Валя.
Валя и аз се бяхме сприятелили още от самият кастинг.Толкова мил и сърдечен човек не мислех, че може да съществува.Нея я бяха избрали за другата главна женска роля, така, че до края на филма щяхме да бъдем заедно.А и след като приключеха снимките, ние щяхме да поддържаме добри приятелски отношения.Чувствах го.
-Не те чух, извинявай-рекох засрамено.
-Ооо, не се притеснявай!Видях, че се беше замислила.Имаш ли нещо за споделяне?
-Не.-отвърнах-Просто съм уморена.
-Знаеш ли, идвам да те поканя у дома на гости.Все пак имаме цели пет дни на разположение и смятам, да си изкараме супер готино.-изчурулика Валя.
-Много ти благодаря за поканата, но мисля да остана тук.Определено няма да скучая, защото вече направих планове.Утре отивам на разходка в Созопол, а след това смятам да превзема плажа. - засмях се. - Малко тен не е излишен.
Освен това ще имам наистина време за себе си.Ще чета, ще гледам филми и ще спя колкото си искам.
Валя тъжно ме погледна и каза:
-Мисля, че трябва да дойдеш.Няма да те насилвам да излизаш с мен по баровете, но поне няма да се притеснявам, че си тук съвсем сама.
-О, я не ме мисли!Нали пазачите са тук?Няма да съм абсолютно сама.Какво те безпокои?
-Нищо конкретно.Притеснявам се, че се затваряш така в себе си.Трябва малко
да живнеш!-Валя се притисна в мен и приятелски ме целуна по бузата.
-Обещавам, че ако ми писне самотата, ще ти звънна, и ще бродя с теб навсякъде из Бургас.
-Обещаваш?
-Обещавам!-сложих ръка на сърцето си и смигнах на Валя.
-Ок!Тръгвам, защото Алекс ме чака в колата.Ще чакам да ми се обадиш!До скоро!
-Тръгвай и умната!-рекох аз и се ухилих до уши, защото знаех, че Валя наистина ще си изкара без мен много по-приятно.Напоследък бях отнесена и не ми се щурееше особено.Освен това приятелят й – Алекс, искаше да прекарва повече време с нея насаме.Махнах за последно и пак се замислих.
Можех да се прибера у дома, но не исках да се влача по пътищата, и реших да остана да се полюбувам на морският бряг.Обожавах да се излежавам на плажа и да плувам в морето.Това ми се отдаваше твърде рядко.Нашите щяха да се ядосат ако знаеха, че имам цели пет почивни дни, а не съм се прибрала.
Едва ли щяха да ме разберат, че имам нужда от усамотение.Особено след раздялата с бившият ми приятел преди година, моите родители мислеха, че трябва да започна отначало, и да се срещам с хора, а не да оставам сама.
Тръснах глава и отидох да се обадя на пазачите, че оставам в лагера.Побърборих около петнадесет минути с тях, и се отправих към алеята, водеща до бунгалата, разпределени едно срещу друго.Бяха около двадесетина, и повечето от екипа се бяха настанили по двойки, с изключение на мен и Даниел.Нашите бунгала се намираха в самия край на алеята.Макар единични, и по-малки от тези на останалите, те имаха всичките удобства, необходими за дълъг престой.В малката кухня имаше маса с четири стола, мивка, с пералня под нея, хладилник и готварска печка.Към съседната стая, определена за спалня, водеше малък коридор, а в дясно от нея се намираше тясна баня.В самото спално помещение имаше легло с нощно шкафче, и скрин за дрехи, над който висеше голямо огледало.Това бяха всички мебели, които се намираха в стаята.Въпреки това аз се чувствах удобно.Нямаше климатик, с който щях да се чувствам много по-добре в тези юлски горещини, но пък имаше голям прозорец, покрит със завеси от лъскав жълт плат.
Преди да вляза, аз се обърнах и констатирах, колко тихо и тъмно е тази вечер.Обикновено вечерите бяха огласени от музика и глъч, а бунгалата светеха до късно през нощта.Някак си това малко ми липсваше.Обърнах глава и влязох в моето временно жилище.Захвърлих чехлите до вратата и се запътих към кухнята.Отворих хладилника, извадих бутилка от домашното вино на баща ми, придърпах от плота на мивката една чаша и я напълних наполовина, след което отпих голяма глътка.Стомахът ми се разбунтува и разбрах, че трябва да си приготвя вечеря.Отворих отново хладилника и заоглеждах какви продукти има в него.Единственото което можех да направя набързо беше омлет.Речено-сторено.След броени минути бях заседнала на масата и похапвах.Сега оставаше да си взема душ и щях да се чувствам на седмото небе.Изправих се и отидох в спалнята.Не включих осветлението, тъй като имаше достатъчно светлина идваща от коридора.Преди да се освободя от дрехите отворих прозореца и почувствах как ме лъхна лек морски бриз.
Грабнах хавлията и се запътих към банята.Пуснах душа и хладката водя обля тялото ми.Разтапях се от удоволствие.Подейства ми ободряващо, но все пак нямах намерение да спя под душа, за това спрях водата и се загърнах с хавлията.Запътих са към леглото и се тръшнах върху него.Пресегнах се и взех лаптопа от нощното шкафче, след което го включих.Изчаках да се зареди и започнах да ровя в интернет.Проверих си първо пощата, която беше празна, както винаги.После отворих сайт за новини и се зачетох.Когато вече ми писна да чета затворих браузъра и зарових лице във възглавницата.
Не ми се спеше.Все още не.Повдигнах се леко и взех лаптопа пред себе си. Щракнах върху папката с музика, и се замислих какво ми се слуша. Изборът ми се спря на ретро песни.Усмихнах се и ги пуснах. London Beat - Ive been thinking about you зазвуча и краката ми се раздвижиха върху леглото.Не усилих звука, а станах и с танцова стъпка се запътих към скрина, от който извадих потник и къси гащи, които нахлузих.Разроших мократа си коса и затанцувах.
В един момент ми се стори, че някой ме наблюдава, но бързо отхвърлих тази мисъл, тъй като само аз бях останала в лагера, и продължих да танцувам.
Много скоро ритмичният ми танц свърши.Следващата песен бе на Майкъл Джаксън - You Are Not Alone (Ти не си сама), толкова красива, и същевременно тъжна песен, че дори не можех да я опиша с нормални думи.
Винаги плачех на нея.Обожавах песните на Майкъл и се възхищавах на цялото му творчество.Когато научих преди месец за смъртта му бях потресена.Не исках да повярвам, че моят поп-идол е напуснал този свят.Една сълза се отрони и тръгна по бузата ми, а след нея потекоха още, и още, и още.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:30 am

НЕОЧАКВАНО

Не след дълго избърсах мокрите следи от лицето си и отидох към прозореца да спусна завесите.В момента в който хванах лъскавият плат, очите ми инстинктивно се отправиха в посока на отсрещното бунгало.Изтръпнах.В тъмнината видях мъж, който беше седнал на стълбите и пушеше.Загледах се и осъзнах кой беше този мъж-Даниел.Не може да бъде!Мислех, че е заминал при родителите си?Защо се е върнал?Преминаващите бързи мисли блокираха съзнанието ми.Дръпнах рязко завесите и седнах смаяна на леглото.Нервно разроших все още влажната си коса, а после отпих глътка от виното за кураж.
В същият момент на вратата се почука.С треперещи ръце и крака се запътих да отворя, но преди да го направя поех дълбоко въздух и издишах леко потрепервайки.Натиснах плахо дръжката и вратата се открехна.Две сини очи ме гледаха учудено.Устата ми се размърда и отрони:
-Ти пък какво правиш тук?
-И аз щях да попитам същото.Стреснах те май…извинявай!-каза той смеейки се-Така се беше вдъхновила, че не исках да прекъсвам ъъ… танците ти-и отново се захили.
-Винаги ли трябва да ме дразниш?Какъв ти е проблема?-сопнах му се.
-Не искам да се дразня с теб!Не и днес.Просто се прибрах по-рано от предвиденото.Чух хубава музика, после те видях да танцуваш, и реших да се насладя на гледката.-и се захили нагло срещу мен.
-Знаеш ли, не е никак хубаво да следиш така хората, а след това да им се подиграваш!-креснах срещу него.
-Не дойдох да се заяждам или подигравам, а да се извиня, че те стреснах.
Освен това казах, че и музиката много ми хареса.
-Ок!-и смекчих тона си-Извиненията се приемат.Лека вечер!-намусена и нервна побързах да затворя вратата.
-Чакай малко!-извика Даниел-Имаш ли нещо против да ме почерпиш поне едно кафе,или каквото и да е там, защото няма нищо останало в моето бунгало.Забравих да напазарувам.
-Миии…-измънках аз-влизай, но се дръж като нормален човек!
-Съгласен.Примирие!
Не му отговорих.Той се настани на масата и заговори:
-Ако имаш нещо за хапване…Малко нахално от моя страна, но съм гладен.
-Да ти приличам на сервитьорка?-подразних го аз-Защо не яде нещо, преди да дойдеш насам?
-Виж -каза Даниел-страшно съм ядосан на нашите и карах насам като луд, изобщо не ми беше до ресторанти.Ако нямаш нищо в хладилника, не се притеснявай, няма да умра от глад!Поне ми налей чаша вода!
-Имам кафе, сок, вода и бяло вино-предложих всички мои налични ресурси.
-Като начало мога да изпия чаша бяло вино-смигна той и очите му се спуснаха по оголените ми крака.
Взех една чаша от мивката и я напълних до горе с вино, тупнах я пред него на масата, после с дрезгав глас му казах:
-Отивам да се преоблека!-и се запътих към спалнята.
-Защо?-извика той след мен-Така си идеална!
Направих се,че не съм го чула.
-Виното го бива, даже бих казал, че е много добро.-провикна се гръмко той.
-Да.Баща ми е майстор.-извиках аз.
-Значи домашно,а?
-Както казах, производство на баща ми.
Вече навлякла дънки и тениска се чувствах по-удобно седейки срещу изследващият поглед на Даниел.
-Защо се преоблече?Така само ще ти е много по- горещо.
-Свари ме неподготвена.-измънках аз, като се надявах да не ме е чул
-От какво се притесняваш?Нали и без това другата седмица ще те видя много по-гола.-и притисна ръка върху устните си, за да прикрие огромната си усмивка.
-Предупредих те да не ме дразниш!
-Не те дразня!Само ти напомням.Така или иначе ще се разголим.
-На снимачната площадка е друго, там сме на работа и изпълняваме всичко като роботи-без чувства.Лесно е.-рекох аз не много уверена в думите си, и вкарах пръсти в полувлажната си коса.
-Защо си мислиш,че е лесно?-повиши тона си той- Аз съм играл вече в
няколко филма, и трябва да ти кажа,че дори е адски трудно.Тепърва ти предстои да разбереш какво е.
-Ти за това ли така ме мразиш?Че ти си играл в няколко филма и си известна личност, а аз някаква проста селяндурка, дошла от никъде и никому известна, твърди, че може и знае всичко!-избълвах всички думи, и се опитах да спра напиращите сълзи
-Хей, нищо такова не съм казвал за теб!Виждам, че се справяш чудесно с ролята си, освен това изобщо не те мразя.Как ти дойде това на ум, жено?-и думна леко по масата.
-Непрекъснатите ти злобни подмятания и тормоз не бяха ли достатъчно ясни, какво ти е мнението за мен?Е, и аз се учудих, че ме избраха за ролята, но не се отказах от нея, само защото ти не ме харесваш.
Сълзите, които се опитвах да сдържа бликнаха като поток.Сложих ръце пред очите си и заридах.В следващият момент почувствах силните ръце на Даниел да се борят с моите, които бяха свалени моментално.Избърса с едната си ръка първо едната ми буза, а после и другата.Нервно затропа с крак, прехапа устни и най-накрая рече:
-Много съм тъп.Извини ме!Не съм искал да те обидя, просто трудно се доверявам на хората, особено пък на жени.Не се справям добре с общуването, но наистина се опитах да те опозная.
-Да бе,страхотен начин да опознаеш някой!-изхълцах аз и обърсах остатъка от влагата по лицето си-Можеше просто да поговориш с мен, а не да ме подлагаш на нервните си изблици.
-Съжалявам!Не съм искал умишлено да те обидя!Нека опитаме да се опознаем по твоя начин!-и ми подаде ръката си.
Колебах се за миг, но подадох ръката.Той я стисна леко и я задържа.След потреперването от моя страна бързо ме пусна и промълви:
-Като начало можеш да ми кажеш нещо за себе си!
Погледнах го с влажните си очи и продумах:
-Ами няма много за разказване.
-От къде си?-попита той.
-От Пловдив съм.-смотолевих аз.
-И как реши да станеш актриса?
-Ми не знам.Лутах се без посока, и се чудех с какво да се захвана след завършване на гимназията.Почнах курсове по актьорско майсторство и осъзнах, че ми харесва.После чух за кастинга.Записах се последна, а те взеха, че ме избраха за главната роля.Чист късмет.Това е накратко.
-Само толкова ли ще разкриеш?-учуди се Даниел-Аз мога да ти говоря много, но ще те отегча.
-Няма много за разказване при мен, така, че с интерес ще чуя твоята история.-прехапах устни и зачаках.
-Ми първо това, че съм от Бургас.От малък се снимам във филми.Тогава ми само ми беше забавно, а сега е моя професия.Личният ми живот е на заден план, и това тормози родителите ми, които настояват да се задомя.Искат да ме контролират, но аз не подлежа на дресура.Живота си е мой, и ако сгреша, нека да е по моя вина, а не по нечие настояване.Та тази вечер пак се скарахме, и аз реших да се върна тук, за да остана сам, но както виждам не съм единственият, който има нужда от усамотяване.
-Разбирам.-отвърнах аз и отпих от чашата с вино-И нашите са такива.Знам, че ни мислят най-доброто, нали са родители…Но понякога не се търпи.За това не се прибрах в къщи.Нямам нужда от излишни семейни спорове, а от малко спокойствие.
Изведнъж Даниел ме погледна сконфузено, прокара пръсти през гъстата си кестенява коса и попита:
-Имаш ли си някого?В смисъл…ммм сериозен приятел, или нещо такова?
-Не!-отвърнах му леко усмихната-Нямам време за никого точно сега.
Звън на телефон, идващ от дамската ми чанта ме накара да подскоча.Извадих го нервно и вдигнах.
-Мая, здравей!-беше приятелката ми Ели-Удобно ли е да говорим?
-Мдаа!-отговорих аз и се подпрях на кухненската мивка-Как си, скъпа?
-Добре съм.Исках да ти чуя гласчето, защото ми липсваш много.Кога ще се прибираш към Пловдив?
-Не знам с точност.Все още снимаме и е много натоварено.-излъгах аз.
-Няма ли да кажеш поне една добра новина, като например някой мъж да те е впечатлил, или нещо от сорта?
Изчервих се, защото Даниел определено чуваше въпросите, които ми задаваше Ели.
-Няма нищо подобно, скъпа, и знаеш, че не ми се говори на тая тема.
-Я стига!Вече мина една година откакто скъса с Иван.До кога ще бродиш сама?Време е да забравиш миналото, и да започнеш да излизаш с някой мъж.А имаш нужда и от малко гимнастика,ммм…
Прекъснах я моментално:
-Моля те, забрави тия щуротии, и ми кажи какво ново има покрай теб?Как е бебчо?
-Бебето расте, и с всеки ден ме учудва все повече е повече.Трябва да си имаш едно такова малко чудо, за да усетиш какво е!
-Някой ден и това ще стане.-смутено й отговорих.
-Дано да е скоро!Трябва да затварям скъпа, малкият не обича да стои сам, и веднага надава рев.
-Ок!Нацелувай го от мен, и прати много поздрави на Борис!
-Мерси!Като решиш да си идваш ми звънни, за да се уговоря с нашите да гледат бебето, докато ние с теб си правим купон по женски!-и се чу кикот-За сега чао!Пак ще се чуем!
-Чао, и лека вечер!
Затворих телефона и погледнах към ухиленият Даниел.Отпих от чашата с вино и седнах срещу него на масата.Усетих как главата ми започна да се замайва от алкохола, но се постарах да не ми проличи неудобството.
-Уауу!-повдигна вежди той-И аз бих искал да имам толкова загрижен за мен приятел.
-Защо?-попитах-Нямаш ли приятели?
Той наведе глава, а после ме погледна през гъстите си, трепкащи мигли и тихо каза:
-Не съм особено добра компания.Както казах трудно се доверявам на хората, а и мен не ме харесват особено.Няма значение!А кой е Иван?
-Бившето ми гадже,-остро отговорих аз- за което не искам да говоря.
-Както искаш!-отвърна той.
Станах и се запътих към спалнята, с намерението да взема лаптопа и да пусна музика, която да ни разведри.В момента в който се обърнах го видях, че идва към мен и изпитах леко притеснение.
-Може ли да поседна на твоето легло?-вежливо попита той-По-удобно е от стола в кухнята.
-Заповядай!-посочих му леглото и той на часа се излегна.
-Какво стана с хубавата музика?-каза Даниел и се вторачи в лаптопа-Пусни нещо да слушаме!
Наведох се над лаптопа и пуснах музика от папката с ретро-песни.Изчаках няколко секунди и продумах неловко:
-Отивам да оправя кухнята.
Не изчаках да ми отговори, а бързо се извъртях и напуснах спалнята.Прибрах виното в хладилника, като преди това установих, че доста е намаляло количеството му.За това така ми беше замаяна главата, а предполагам и неговата.Тогава се сетих, че той ме помоли за вечеря, която така и не направих.Отворих отново хладилника и извадих яйца, за да приготвя омлет на гладният ми посетител.Когато вече бях готова се запътих към спалнята да го поканя да хапне.Тъкмо щях да извикам, когато го видях сгушен на възглавницата ми леко да похърква.Беше заспал.Стоях и го гледах с ококорени очи, наслаждавайки се на приятната гледка.Ами сега!Как да го събудя?Сърце ни ми даваше да го изритам от спалнята, за да мога аз да си легна, въпреки че си го заслужаваше.Не можех да спя и в кухнята, защото беше тясно и нямаше легло.Не можех да спя на пода като куче.Не можех да легна и до него.Не!Абсурд!Най-добрият вариант беше да спя в неговото бунгало.Какво толкова?Ще го преживея.Няма кой да ме види.
Грабнах от края на леглото потника и късите гащи, хвърлих последен поглед към спящият мъж, сложих лаптопа на шкафчето без да го изключвам, и излязох от спалнята.Изгасих навсякъде осветлението,взех си телефона и излязох навън.Лъхна ме отново морският бриз и аз потреперих.Беше хубава вечер.Луната светеше ярко в небето, изпъстрено с безброй звезди, които мигаха.
Изоставяйки красивата гледка, аз нахълтах в бунгалото на Даниел,без да пускам никакво осветление.Завъртях са на пети и се отправих към спалнята, която беше доста разхвърлена.Имаше купчина с дрехи на пода, които старателно събрах и подредих върху скрина, след това съблякох дънките и тениската си, като ги замених с удобните къси гащи и потник.После се отпуснах на неговото легло, и затворих очи.Първото нещо , което се появи в съзнанието ми беше привлекателният, спящ мъж , който оставих да спи в моето бунгало.Отворих очи, само за да изчезне тази невероятна гледка.Не исках да се отдавам на размисли, защото щях да установя, че го харесвам малко повече отколкото трябва.Не биваше да се влюбвам в толкова неподходящ за мен човек.Не и след раздялата с Иван.Не бях готова за никаква връзка, още по-малко с арогантен тип като Даниел.Незабавно игнорирах всички мисли, и не след дълго заспах.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:32 am

ПРЕКРАСЕН ДЕН

Слънчевите лъчи се прокрадваха през лъскавите завеси и галеха нежно лицето ми.Това ме накара да се усмихна.Протегнах се сънливо, и се прозях с все още затворени очи.Някой се изкашля.Скочих като попарена, и видях Даниел, застанал до прозореца.Гледаше ме втренчено.Загубих дар слово.С усмивка на лицето той заговори:
-Добро утро, Мая!Наспа ли се, или аз те събудих?
Загърнах се със завивката и отговорих:
-Добро да е!Не си ме събудил ти, не се притеснявай!Време беше да ставам.Дори се поуспах малко.
-Е,тогава кажи как беше в моето легло, защото аз спах като къпан в твоето?
Прокарвайки пръсти през гъстата си коса, той пусна една широка усмивка.
-Ами добре се наспах, не се оплаквам.Не посмях да те събудя, и за това… дойдох да спя в твоето бунгало.Надявам се да не ме линчуваш.
-Просто трябваше да ме изхвърлиш снощи,-без да ме поглежда той се отправи към скрина-а не да изпитваш неудобство…и да подреждаш моите дрехи.
Ядосах се, и сопнато му отвърнах:
-Извинявай, но дрехите ти бяха разпилени навсякъде.Не исках да ги мачкам, като стъпвам върху тях и за това ги подредих.Не съм пипала нищо друго.
-Виждам.-погледна ме с безизразно лице и продължи-Съжалявам, че се държа така!Явно виното на баща ти ми е дошло малко в повече.Обикновено не заспивам в чужди легла.Няма да се повтори, обещавам!Ъъъ…забравих да благодаря за омлета, който сутринта опустоших.
-Това беше вечерята, за която ме помоли.-рекох аз и се измъкнах от леглото.Грабнах си вещите, и на бегом се отправих към моето бунгало, без да се обръщам назад.Страхувах се да не срещна погледа му, който силно ме смущаваше.
Поех дъх щом затворих вратата зад гърба си.Седнах на земята и стиснах зъби.Защо този човек така ме вълнуваше?Той се държеше арогантно и сменяше настроението си на всеки пет минути.Определено трябваше да стоя настрана от него, и да се опитам да забравя всички опитите за сприятеляване.
Изправих се и хукнах към спалнята за да се преоблека.Исках вече да съм на плажа, но ми трябваха бански, които се налагаше да купя от Созопол.Една разходка из града би ми подействала идеално.Мислите ми изчезнаха на секундата, в която погледа ми се спря на разхвърленото легло, и усетих мирисът на мъжки парфюм.Забравих за разходката и плажа.Хвърлих се на леглото и зарових пръсти в сатенената завивка.Вдишвах приятният аромат и се чувствах на седмото небе.
Три почуквания на вратата ме накараха да се отправя бързо към вратата.
Отворих и зачаках някоя от арогантните реплики на Даниел.За моя изненада той се държа мило и възпитано.
-Дойдох да те питам дали мога да ти върна жеста с вечерята, която изядох за закуска?-ухили се пак той-Мога ли да те поканя на обяд… или вечеря?
-Благодаря, но няма да е днес.Имам планове.Ще ходя до Созопол, а после на плаж.
-Ооо, не исках да се натрапвам.Исках само да ти върна жеста.Не обичам да съм длъжник.
-Не си ми длъжник!-сопнах се аз-Изобщо не се чувствай задължен!Сега ме извини, искам да се преоблека…ще излизам, както казах преди малко.
-Ок!Искаш ли да те закарам?-предложи той
-Не, благодаря!Искам малко да повървя.
-Ммм, добре!Оставям те на мира!Предложих, защото и аз излизам, но щом искаш, ходи си пеш.
Обърна гръб и се запъти към алеята, водеща до паркинга.А аз се втурнах да се обличам.Нахлузих удобна плажна рокля, грабнах дамската си чанта, хвърлих последен поглед към спалнята, и тръгнах.Минах по алеята и приближих порталните врати.Махнах на пазачите, и тогава видях Даниел да разговаря с единият от тях.Обърна се, за да види на кого ръкомахат, като предварително знаеше, че това може да съм само аз.Отново извърна глава все едно, че не ме е забелязал и продължи разговора си.Аз излязох от лагера и се почувствах свободна като птичка.
Денят беше горещ още от сутринта.Разходката в Созопол ми достави истинска радост.Купих си бански от две части, взех няколко книги и списания, които смятах да чета на плажа, снабдих се с плажна кърпа и чанта, и си купих пица, която да хапна по-късно, ако огладнея.
Напазарувах още някои неща от хранителен магазин и се запътих към плажа.Щом краката ми усетих горещият пясък, настроението ми се възвърна моментално.Отидох до кабината за преобличане и бързо нахлузих новият бански, който наистина ми стоеше перфектно.Напъхах роклята в чантата и излязох от кабината с широка усмивка.Оставаше да постеля кърпата, и вече можех да се втурна към синьото море, което ме привличаше като магнит.
Щом водата докосна пръстите на краката ми, аз изпитах чувство на облекчение.Много бързо влязох навътре, въпреки хладните тръпки, които усещах по кожата си.Трябваше тялото ми да свикне с температурата на водата.Отпуснах се по гръб и се насладих на слънцето, което обичах да ме гали с топлите си лъчи.В комбинация с морската вода това си беше чисто съвършенство.Прекарах доста време плувайки.Осъзнах, че е време да отдъхна за малко на брега.Излизайки, изстисках мократа си коса и останах права.Не исках да мокря кърпата.Исках да изсъхна по естествен начин, най-приятният и несравним.Усещах как всяка капка се изпарява, погълната от силното слънце.А кожата ми настръхваше.По-прекрасно чувство не бях изпитвала дълго време.Освен едно…мирисът на мъжки парфюм, носещ се от леглото в караваната ми.Въздъхнах и се отправих към хавлията.Крайно време беше да спра с излишните емоции, и да се насладя на прекрасният ден.Отворих чантата и извадих едно от списанията.Разлиствах така, сякаш търсех нещо определено.Мислите ми отново се объркаха.Захвърлих гневно списанието и се отпуснах по гръб на кърпата, затваряйки очи.Топлината ме обгърна и на десетата минута вече бях задрямала.
Събудиха ме виковете на деца, които си подхвърлиха топка в морето и се плискаха с вода.Изправих се и се загледах в тях.Може би и аз съм едно недорасло дете - на 28 години.Засмях се и се втурнах към тях.
-Хей, деца!-попитах-Може ли да поиграя с вас на топка?
-Ахаа.-отговори едно от момичетата, на видима възраст около10-12 години,и подхвърли топката към мен.
Започнахме да си подаваме и забравихме за времето, което летеше.
Вече достатъчно уморена и изпита от морската вода, аз излязох на брега.
Останах права за да изсъхна и започнах да сбирам плажните си принадлежности.Усещах, че кожата ми пари.Бях забравила да се намажа със слънцезащитен крем.Извадих роклята от чантата,а и я облякох върху мокрите бански, които пътьом щяха да изсъхнат.Преди да тръгна помахах на малките си приятели, които все още играеха във водата, и с малко тъга закрачих по плажната ивица, загледана в преминаващите корабчета.
По пътя към лагера изпитах чувство на глад.Сетих се, че си бях купила пица.Бързо я извадих от чантата.Отхапах голямо парче и започнах да дъвча.
Цял ден не бях яла нищо.Освен това се чувствах уморена.Определено имах нужда от душ и…почивка.Стигнах до порталните врати и извадих картата си, за да я покажа на пазачите, които вече се бяха сменили.Мъжете погледнаха първо картата, а после и мен, след което единият ме попита:
-А Вие защо сте тук?В смисъл, че…нали сте в отпуск…-човекът изпита неудобство от въпроса си, и за това го прекъснах:
-Да, в отпуск съм, но останах тук да си почина.Тук е толкова тихо, от както всички се изнесоха по родните си места.А точно от това имам нужда сега-от тишина и спокойствие.Няма да ви създавам грижи, не се притеснявайте!
Другият мъж, който беше доста по-възрастен ме изпогледа странно, но нищо не каза.
-Е,-рекох аз-лека работа Ви желая!
-Лека вечер госпожице!-отвърна младият и сръга в ребрата колегата си.
-Мдаа…лека!-отвърна възрастният мъж и се засмя.
Чух как още щом тръгнах по алеята, двамата мъже започнаха да шушукат зад гърба ми.Огледах се за колата на Даниел, и въздъхнах с облекчение щом не я видях на паркинга.Дано да се е прибрал у тях.Присъствието му ме
притесняваше.
Стигайки до бунгалото, първото което направих е да погледна към неговото.Бях прекарала нощта там.Това нямаше да се случи отново.Явно най-добре беше да поддържам дистанция, и да не му позволявам да обърква чувствата и мислите ми.Изкачих трите малки стъпала на бунгалото и влязох вътре.Хвърлих чантата на земята, събух си чехлите и пътьом се отървах от роклята, мятайки я на пода.Влязох в банята и пуснах душа.Трябваше старателно да отмия косата си, която беше пълна с пясък.
Вече готова, аз се загърнах с хавлията и се отправих към кухнята.Направих кафе и седнах да поема въздух.Сетих се за захвърлената чанта, в която имаше неща за хапване, мокра хавлия, книги и списания.Чанта, чието съдържание трябваше моментално да извадя.Грабнах я и просто я обърнах.Въведох ред в нещата си, и седнах отново, разглеждайки списание.Попълних набързо кръстословицата и се запътих към спалнята да се облека.Щом прекрачих прага очите ми се взряха в леглото и аз безсрамно се тръшнах върху него, за да се насладя на останалият аромат от мъжки парфюм по възглавницата ми.
Вдишвах ли, вдишвах.Топлина обгръщаше тялото ми, и без да усетя заспах.
Събудиха ме три похлопвания.Огледах се сънено.Навън беше вече тъмно.Явно доста съм спала.Изправих се и отидох до вратата.Без да отварям попитах прозявайки се:
-Кой е?
Чу се смях и един добре познат мъжки глас се обади:
-Здравей, сънливке!Няма ли да отвориш?
-Съжалявам!Не съм в приличен външен вид. - и отново се прозях шумно.
-Ще почакам да се оправиш, става ли?-попита Даниел.
-Добре.- отвърнах аз и хукнах към спалнята.Облякох набързо дългата рокля, която извадих от скрина, и се върнах да отворя на Даниел.Натиснах дръжката и го видях да стои пред мен в целият си блясък - с разрошена коса, с леко набола брада, и с усмивка от двадесет и четири карата.
-Здравей!-думите излязоха неловко от устата ми.
-Здрасти!Хмм!Изглеждаш …доста зачервена.Явно днес си обрала всичкото слънце.- рече той и продължи да ме оглежда.
-Изгорях.-отвърнах аз.-Но пък се наслаждавах на морето с часове.
-Значи си изкарала чудесно, за разлика от мен.Цял ден се занимавах с ремонта на тъпата кола.Пропилях си деня в автосервиза, но поне вече е като нова.
Оставих го да се изкаже и попитах какво е станало с колата му, а той ми отвърна, че снощи я е ударил леко, но не иска да разговаряме за това.Кимнах му в знак на съгласие.В същият момент стомахът ми изръмжа и аз се
изчервих.
-Значи сме гладни.-спокойно заговори той-Хайде да отидем навън и да хапнем по нещо!
-Не ми се ходи пак в града.Предпочитам да си направя сандвич и …-не успях да довърша, защото той ме прекъсна.
-Моля те!Просто една вечеря навън!И без друго ти я дължа.
-Не ставай смешен!Казах ти, че ни ми дължиш нищо!
-Ще те убие ли ако излезеш с мен?Обещавам, че ще се държа прилично!-и сложи ръка на сърцето си.
-Не, няма да ме убие.
-Тогава защо да губим време?Да тръгваме!
-Добре де!Ще дойда!
Вече съжалявах, но думите сами излизаха от устата ми.Исках да се дистанцирам от него, но не можех.Грабнах набързо дамската си чанта и двамата закрачихме към колата му.Изпитах срам, когато отидохме да се обадим на пазачите, че ще излезем за малко.Представих си всички техни коментари след нас.Само това ми липсваше.Да тръгнат слухове за несъществуваща връзка между него и мен.
Качих се нервно в колата и първото нещо беше да си сложа колана.Даниел усети притеснението ми и спокойно каза:
-Не се притеснявай!Няма да ни коментират, както ти мислиш.
-Да бе!Само ти и аз сме в лагера, освен това и излизаме на вечеря.Малък повод за клюки, а?
-Не ме интересуват клюките!Просто отиваме да хапнем, а това не е престъпление.
-Теб не те интересуват приказките, защото си мъж.
-Не е точно така.-отвърна той-Старая се да се държа подобаващо, и не искам да спрягат ничие име с моето безпричинно.Сега се отпусни и престани да се вайкаш за несъществуващи неща.
Това наистина ме вбеси.Поех въздух и се загледах през стъклото, за да не види мъжът до мен лицето ми, на което беше изписано огорчение.Той не искаше неговото име да бъде спрягано с моето.Това е.А и аз нямах нужда от приказки зад гърба си.
Пристигнахме бързо и оставихме колата на малък паркинг, а после се отправихме към най-близкото заведение.Той извади слънчеви очила от джоба на ризата си и ги сложи.Преди да успея да попитам каквото и да било, той се усмихна и прошепна:
-Не искам някой да ме разпознае.Гадно е да се дегизираш, но пък още по-гадно е да те гледат безброй очи.
Двете му ръце се плъзнаха в косата му и започна да я роши.Това вече ми се стори забавно.Смехът в мен започна да напира.
-Вече съм идеално…
-рошав.-допълних аз и се изкисках.
-Радвам се, че това те забавлява.Един ден ще усетиш какво означава да си известен на собственият си гръб.Тогава дано да съм наблизо,-потърка ръце-за да се кискам, както ти го правиш сега.
-Съжалявам!Просто ми стана смешно.Косата ти наистина е рошава,-и пак се изсмях - а колкото до известността, аз не искам да съм известна личност.
-Но ще бъдеш!-отвърна той и също се ухили, после ме хвана за ръка и ме поведе към единствената празна маса в заведението.
Разгледахме менюто и повикахме сервитьора.Аз си избрах пилешка пържола и салата, а той си поръча риба.Поръчахме си по чаша кафе, докато чакахме вечерята да бъде приготвена, и се впуснахме в разговор за предстоящите снимки.Даниел наистина ме смая с държанието си.Разговорът ни беше напълно нормален, и нямаше следа от предишното му арогантно отношение спрямо мен.
След като приключихме с вечерята и той като истински кавалер плати сметката, ние се отправихме към паркинга.Преди да се качим в колата той ме попита:
-Искаш ли да се разходим, или вече си отегчена от моята компания?Ако е така ще те разбера.
-Не съм отегчена.Прекарах си наистина добре, но предпочитам да се приберем в лагера и да си легна.Днес поех повече слънце, и сега тялото ми изпитва леко страдание от горящата и зачервена кожа.
-Така става, когато няма кой да те намаже.-изкиска се той и натисна бутона да изключи алармата.Мина и отвори моята врата, а аз се качих и закопчах колана си.Настанявайки се до мен той ме погледна и промълви:
-Страх ли те е, когато шофирам?
-Не…Да…Малко.Изпитвам ужас от коли и не обичам да пътувам.Не харесвам високите скорости, и … става ми лошо, когато пътувам с кола.Дори и на къси разстояния.
Изпогледа ме, но нищо не каза.Свали слънчевите очила и отново прокара пръсти през косата си, като се постара да бъде достатъчно рошав.Знаеше, че това ще ме разсмее, а реакцията ми не закъсня.Закисках се и сложих ръка пред устата си.Погледнах го, а той се засмя и ми смигна съучастнически, след което запали двигателя и потеглихме.
Пристигайки в лагера, мен ме обхвана същото чувство, което изпитах преди да излезем на вечеря.Пазачите.Чудех се какво ли си мислят.Излязохме от колата и се запътихме да им кажем, че сме се прибрали.По-възрастният мъж подсмихвайки се попита:
-Как изкарахте?
Преди да успее Даниел да издаде какъвто и да било звук аз троснато отвърнах:
-Понякога на хората им се налага да се хранят.Лека вечер!
Обърнах гръб и закрачих по алеята.Не успях да чуя нито коментара на мъжа, нито какво му казва Даниел, защото ушите ми бучаха, а лицето ми беше огнено червено.Усетих само, че някой се опитва да ме догони.Продължих с още по-уверена стъпка.
-Мая, спри!Моля те!
Заковах на място.Мислех, че ще се развика, но той само тихо прошепна:
-Браво!Направо го закопа!-и се закикоти тихичко.
Нищо не отвърнах.Продължихме да вървим по алеята, а когато стигнахме до нашите бунгала той ме дръпна за ръката.
-Бързаш ли да си легнеш?Още е рано.Може да пуснеш да гледаме някой филм, или просто да слушаме музика на по чаша вино.
-Хмм, а после ти да заспиш на моето легло, а аз по неволя да спя в твоето бунгало.Това ли са плановете?
-Не е лошо като идея, с малки изключения.-облиза устни той и продължи-Може и без вино.Хайде де!Не доказах ли, че мога да се държа подобаващо?
-Разбери ме правилно!Кожата ми гори.Имам нужда от хладен душ, и ако успея да заспя, ще бъде цяло чудо.Чувствам се отпаднала.
-Разбирам.-наведе глава-Поне се намажи с нещо, което да облекчи болката.
Обърна се и само добави:
-Лека нощ, Мая!
-Лека нощ, Даниел, и…мерси за вечерята!
-Няма нищо, беше ми изключително приятно.
-И на мен!-добавих аз и се шмугнах в бунгалото с разтуптяно сърце, което имах чувството, че се чува на километри.
Пуснах осветлението само в коридора и се отправих към спалнята.Отворих широко прозореца да влезе чист въздух, спуснах завесите, грабнах хавлията и се запътих към банята.
Не почувствах особено облекчение от хладния душ, нито от мазането с успокояващ кожата крем.Не беше болка за умиране, но пък и не беше приятно.Легнах гола в леглото и притиснах възглавницата, която все още носеше слаб аромат от парфюма на Даниел.Затворих очи и вдишвах като обезумяла.В един миг започнах да осъзнавам какво се случваше с мен.Този мъж ме превличаше все повече и повече.Колкото и да не исках да призная пред мен самата, аз се влюбвах в него с всяка изминала минута.Точно сега не трябваше да мисля за любов. Но тялото и душата ми искаха съвсем друго.
Няколко минути по-късно мислите ми бяха прекъснати от сладък сън.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:34 am

СЪН ИЛИ РЕАЛНОСТ

Сънувах как топли ръце галят горещата ми кожата, и изстенах.Мощни устни се разбиваха с всичка сила върху моите, а аз им отвръщах без свян.Протягах ръце и ги увивах около врата на мъжа, който ме беше взел в обятията си.Усещах ароматът му, толкова …истински.
Стреснах се!Отворих очи и осъзнах.Това не беше сън.Мирисът на парфюм бе покрил голото ми тяло, а ръцете ми бяха вплетени в гъстата коса на…
Даниел.
Отдръпнах се рязко и грабнах завивката, с която бързо покрих голото си тяло.От устата ми излизаше само звук на учестено дишане.Не можех да продумам.Нямах сили.Нямах глас.Чух въздишка от устните, които до сега ме целуваха грубо и същевременно страстно.Опитах се да се отдалеча до другия край на леглото, но неговата силна мъжка ръка ме хвана и гласът му закънтя в ушите ми:
-Преди малко не се дърпаше.Усетих, че ме искаш точно толкова, колкото и аз.
-Спри!-извиках с всичка сила-Какво си мислиш, че правиш?И пусни ръката ми, причиняваш ми болка!
Той пусна веднага ръката ми и прошепна:
-Съжалявам!Загубих контрол.Не исках да те заболи.
-Какво правиш тук?-едва успях да изговоря думите треперейки.
-Не можах да заспя и излязох навън да пуша.Приближих до прозореца ти , за да се уверя, че поне ти спиш.После чух да ме викаш, и мислех че….ъъъ… искаш да ти правя компания, и влязох.Ти ръкомахаше гола срещу мен и аз…Целунах те.А сега не мога да схвана какво не е наред.
-Ми-ми-мислех, че…че…сънувам.-заекнах аз.Не беше реално за мен.
-И какво точно сънуваше?
-Не е твоя работа!-сопнах се аз-Ако обичаш сега си върви!
-Кълна се!Чух как ме викаш.Макар и да е било насън, ти извика моето име.Това ми стигаше да…Няма значение!Лека нощ!
Преди да успея да кажа нещо в своя защита той обърна гръб и излезе от спалнята.Чух как с яд тръшка вратата на бунгалото, изруга и …настана тишина.
Останах безмълвна.Не можех да повярвам, че всичко това се случи.
Прокарах пръсти през косата си и се опитах да се изправя.Болеше ме изгорялата кожа, но още повече ме болеше сърцето.Стрелата на Амур се беше забила в него.Исках един мъж, който само би ме наранил.Очите ми се напълниха и аз се отдадох на тихо ридание.Все пак намерих сили да стана и да се облека.Затворих прозореца, защото не исках да чувам никакъв звук идващ отвън, и отидох в кухнята.Часът беше 2.00 и определено не беше време за кафе.Отворих хладилника и извадих шишето със сока.Отпих, но вместо сладост усетих горчилка.Върнах шишето обратно, и се строполих безпомощно на стола.Започнах да преоценявам ситуацията отново, и отново.Наистина го сънувах, но дали наистина съм извикала името му в съня си?Не можах да си дам отговор.Най-добре беше да си легна.Утрото е по-мъдро от вечерта.Станах и отидох в спалнята, след което бързо заспах.
Звъненето на телефон ме събуди.Опитах се да го докопам със затворени очи, но успях единствено да го съборя.Изругах и се наведох да го вдигна от земята.Непознат номер.Кой ли се е сетил за мен?Натиснах зелената слушалка и едва промълвих:
-Алоо…
-Може ли да поговорим?
Беше гласът на Даниел.О, не!Не отново!
-Ще отнеме само минута.
-Няма да изляза!-изкрещях аз.
-Излез навън по дяволите, за да не влизам аз!-викна заплашително и затвори.
Станах и тръшнах телефона на леглото.Нямах намерение да влиза тук.Щеше да е катастрофа.Потърках очи и се запътих навън.
Стоеше точно пред бунгалото си, но когато ме видя си приближи към мен.
Разроши нервно косата си и започна:
-Виж…снощи…съжалявам!Само това мога да кажа.Да забравим случилото се и да се държим цивилизовано!
-Цивилизовано?-развиках се аз-Преди малко ме заплаши, че ако аз не изляза ще влезеш ти.Това беше наистина адски цивилизовано.И как по дяволите се снабди с телефонният ми номер?
-Имам телефоните на всички.Не те извиках да спорим.Исках да поговорим.Това е.Забрави какво стана снощи, и аз ще направя същото.Да го приемем като репетиция за предстоящите снимки!Съгласна?
-Браво!Шпионираш ме сврян под прозореца, нахълтваш в спалнята ми, целуваш ме без да съм го искала, и после ми казваш да приема всичко като една репетиция.
-Първо-не те шпионирах,-заоправдава се Даниел -а исках само да се уверя че спиш.Второ-нахълтах защото чух името си цели два пъти, изречено от твоята уста.Трето-целунах те, защото ти махаше гола срещу мен и мислех, че ме желаеш.Мога да се закълна, че ме желаеше!Сигурен съм!
-Ооо, вече прекаляваш!-прекъснах го аз-Дори не искам да се сещам за снощи.Ясно!
-Но ще се сещаш!Убеден съм!Познавам жените!
-Не и мен!-сопнах се аз.
-Смятам да те опозная!-усмихна се доволно той.
-Не и по начина по който мислиш!
-Добре!Да сложим край на спора!Времето ще покаже, че аз съм прав.Знам, че ме желаеш, но го отричаш.Страхуваш се!
-Я върви…-викнах аз.
-по дяволите.-продължи той и се разсмя.
Сълзите бликнаха отново от очите ми.Нямаше да го удостоя с честта да ме гледа, радвайки се на моето страдание.Хукнах към бунгалото и тръшнах с всичка сила вратата зад гърба си.Проснах се като труп на земята.Дадох всичко от себе си, за да спра тласъците на рева, който щеше да се чуе чак до порталните врати.Изправих се с мъка.Отидох до мивката и измих лицето си.Взех си душ и се облякох.Трябваше да се махна моментално от тук, да избягам от този мъж, който ме подлудяваше.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:35 am

БЯГСТВО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

Днес не можех да отида на плажа, защото кожата ми все още беше червена и усещах болка, но пък разходка из града щеше да ми подейства добре.Излязох от бунгалото и закрачих с уверена стъпка по алеята.
Чух след себе си ръкопляскане и едно арогантно „Уаууу!”, но не се обърнах.
Продължих напред.Минавайки покрай пазачите, аз им махнах и пуснах една чаровна усмивка.Бяха другата смяна, които вече познавах.Облекчението дойде, когато се отдалечих достатъчно от лагера.
Постарах се да направя бързи планове за деня:
1.Посещение при фризьор.
2.Обяд.
3.Разходка из стария град, като не пропусна нито една забележителност.
4.Обиколка на магазините, и пазаруване – пижами, поне три броя.
5.Разходка по плажната ивица.
Първата точка не беше от най-любимите ми занимания, но нямаше начин, просто се налагаше да подстрижа и…да боядисам косата си.Отдавна мечтаех да съм червенокоса.Попаднах в ръцете на доста бъбриво, младо момиче, което мога да кажа, че свърши перфектна работа.Изглеждах възхитително.
Втора точка от дневния ред не беше лоша.Седнах да обядвам в малко бистро.
Обслужиха ме доста вежливо.Оставих достатъчно голям бакшиш и тръгнах да изпълнявам трета точка.
Снимах всичко, що се наричаше забележителност.Останах без крака от вървене, но пък очите ми се нагледаха на истински красоти.
Четвърта точка изпълних редом с трета.Купих си три пижами, в които облечена щях да изглеждам като стара лелка.Засмях се на мисленият си коментар.Налагаше се да спя много облечена.Не знаех кой щеше да влезе в бунгалото, ненадейно, докато спя.А бунгалата не се заключваха.За съжаление.
Привършила с покупки и снимане на забележителности, аз се отправих към най-вдъхновяващата ме точка от дневният ред-разходката по бреговата ивица.
Стъпила на пясъка вече се чувствах, че летя.Слънцето все още напичаше, но не бе така горещо, което определено си беше в моя полза, имайки предвид изгорялата ми кожа.Събух чехлите и зацопах във водата.Дългата рокля, която бях облякла се намокри, но това не ме притесни ни най-малко.Морето беше спокойно, а вълните се разбиваха нежно в скалите.
Извадих фотоапарата и отново защраках.Такава красота не можеше да бъде пропусната.Имаше хора на плажа, но аз се чувствах все едно съм сама.Усмихвах се и бях доволна от хубавият ден, който вече беше към края си.
Излизайки на асфалта, изтупах пясъка от краката си и нахлузих удобните чехли.Трябваше да се върна в лагера.Бях и гладна.Пътьом се отбих до едно заведение и си взех пиле за вкъщи.Продължих да вървя, вече наистина притеснена.Не знаех какво ме очакваше.Не знаех как ще свърши вечерта.
Стигнах до портала бързо,махнах на пазачите и се отправих към алеята.Видях колата на Даниел на паркинга и сърцето ми затупка от притеснение.Не исках да бъде тук.Исках да си беше заминал, но явно той не мислеше така.Предпочиташе да ме дразни с присъствието си.А аз бях толкова податлива.Изпитвах непредвидени чувства към него, но нямах намерение да се впускам в приключение.Нямах нужда от арогантен любовник.На мен ми трябваше някой, който да се грижи за мен, и да ме обича.А Даниел търсеше необвързващи, мимолетни връзки.Само, че е объркал адреса.Аз не бях от типа „момиче за една нощ”.
Почти стигнах до бунгалото, когато го видях да стои навън.Беше се настанил удобно на стола, а на масата пред него успях да видя бутилка водка.
Разтреперих се.Не влизаше в плановете ми да споря с пиян мъж.Щях да подмина и да вляза тихомълком в моето избавление, наречено бунгало, когато той се провикна:
-Хей,Мая!Поне едно добър вечер няма ли да кажеш?
-Добър вечер!-отвърнах аз и побързах да нахълтам, преди да чуя следващите му думи.
-Излез, ако не искаш да дойда и да те измъкна навън!Вечерта е разкошна.
Нямаше да ме остави на мира.Това беше ясно.Трябваше да му дам да разбере, че не искам да се занимавам с него, освен служебно.Отворих вратата и се показах.
-Ела да пием по едно!Аз черпя!-провикна се той и посочи бутилката.
-Благодаря!Не си падам по алкохола.
-Е, тогава ела да побърборим!
-Няма какво да бърборим!-тихо отвърнах аз-Казахме си всичко.Освен това си доста напреднал както виждам с чашките, и не искам да се впускаме в приключения.
-Ммм, става интересно…Та какви приключения казваш?
-Виж, Даниел, изкарах деня прекрасно, и не искам да си развалям
настроението.
-Нямам намерение да ти го развалям ни най-малко.Кажи поне как изкара деня!
-Перфектно!Разхождах се, пазарувах, и все такива приятни неща.
-Има нещо променено в теб.-продума той, загледа се в мен, и допълни-Косата ти…друг е цвета и…
-Да.-прекъснах го-Подстригах се и се боядисах червена.
-Огън момиче!Харесва ми!-и прокара пръсти през неговата собствена коса, като се постара да я разроши достатъчно, знаейки предварително колко смешно ми ставаше от това.Костваше ми много усилия да спра смеха, който напираше в мен.Той само това и чакаше.Искаше да види реакцията ми, но за негово съжаление успях да се въздържа.
-Благодаря!-рекох аз-А ти как изкара деня?
-Значи се интересуваш от мен все пак?
-Питам от чисто любопитство.Не преиначавай думите ми!
-Нали виждаш!-и посочи чашата пред него-Давя мъката си.
-Какво пък толкова ти е мъчно?
-Цял ден си задавах въпроса, защо жените са такива подли същества?
-А мъжете-рекох аз-са светци.
-Не са.Поне не всички.Та чудех се, защо една жена се притиска силно в един мъж, отвръща на целувките му, а после казва, че е било грешка?Имаш ли някакъв отговор, който би ме задоволил?
Знаех, че ще подхване темата и няма да ми се размине.Трябваше да му кажа какво мисля.Това беше единственото решение.
-Ще ти го кажа за пореден път.За мен случката снощи не беше реалност.
Мислех, че е само един сън и нищо повече.Никога не бих го направила в действителност.Не съм от жените, които търсят необвързващи връзки, или пък една нощ търкаляне в леглото.
-А защо си мислиш, че аз искам такава връзка?-изрече той и ме погледна с укоряващ поглед.
-Поне с такова впечатление ме остави.-отвърнах му смутена.
-Ти не ме познаваш достатъчно, за да прецениш какъв съм!-отсече той.
-Нито пък ти мен.-не му останах длъжна.-Не мога повече да стоя на краката си.Отивам и си лягам.Безсмислено е да водим какъвто и да било разговор. Мога да ти пожелая приятна вечер!И…един съвет-не прекалявай с алкохола, утре ще те цепи главата.
-Благодаря, госпожице Угриженост!А може ли набързо да повторим снощната сцена?Малка репетиция за предстоящите снимки не е излишна.
-Иска ти се!-озъбих му се аз.
-А на теб не ти ли се иска?-отвърна спокойно той.
-Със сигурност това е последното нещо, което желая да направя.
-А кое е първото нещо, което искаш да направиш?
-Искам да остана сама.
След тези думи, аз се завъртях, и се втурнах в бунгалото, без да обръщам внимание на ругатните, които се сипеха от устата на Даниел.
Първата ми работа беше да затворя прозореца на спалнята, но щом бутнах дървената рамка, отвън се чу:
-Не го затваряй, горещо е!-засмя се и продължи-Няма да нахлуя като престъпник през прозореца!Не и докато не ме повикаш.
Изобщо нямах намерение да го удостоя с отговор.Дръпнах завесите и се запътих за банята.Взех душ, но не се почувствах по-добре от това.Изпитвах лека болка в стомаха.Облякох една от новите пижами, и отидох в кухнята, за да хапна от пилето, което си бях купила.Успях да изям само няколко хапки.
Бях гладна, но не ми се ядеше.Чувствах се леко отпаднала.Прибрах пилето в хладилника, и реших да си легна веднага.Захвърлих възглавницата на пода, защото все още носеше лек аромат на мъжки парфюм, отпуснах се на леглото, и почти мигновено заспах.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:37 am

БОЛНА

Събуди ме остра болка в стомаха.Болеше ме и главата.Опитах се да се изправя, но от това движение получих световъртеж.Безпомощно се отпуснах на леглото, и тогава усетих, че ми се повдига.Напънах се да стана, и едва се замъкнах до банята.Повърнах малкото количество храна, което съдържаше стомаха ми, и почувствах слабо облекчение.Изправих се, и наплисках със студена вода лицето си.Имах нужда от чист въздух.С бавни крачки се опитах да изляза навън.Облекчение бе да видя, че Даниел го нямаше.Сигурно вече спеше.Седнах на стълбите и се опитах да вдишвам свежият въздух.Лек ветрец премина през косите ми и аз потреперих.Изпитах внезапен студ.
Кожата ми настръхна.Изправих се и понечих да вляза в бунгалото, но се спънах от стъпалото и паднах на дъските.Останах така, защото нямах никакви сили да помръдна. Изведнъж дочух как се отваря врата, и бързи крачки се отправиха към мен.
-Какво стана?-попита сънено Даниел-Чух, че нещо падна и се стреснах.
Погледнах през прозореца и видях да лежиш на земята.Какво ти е?Отговори ми!Чуваш ли?
Успях само да повдигна леко ръката си и едва измънках:
-Лошо ми е…Паднах…
А той ме повдигна със силните си ръце и ме отнесе в спалнята ми.Положи ме внимателно на леглото и прошепна:
-Искаш ли да те закарам до поликлиниката?
-Не!-отвърнах аз-Ще ми мине до сутринта.
Той сложи ръка върху челото ми и с тревожен глас продума:
-Имаш температура.Цялата гориш.Ще те закарам да те види лекар!
-Моля те,-измънках аз-не искам да ходя никъде.Просто отвори нощното шкафче и ми подай несесера!
Той заобиколи леглото и клекна до шкафчето, като изпълняваше молбата ми.Подаде ми несесера и аз със забавени движения го отворих.Надигнах леко главата си и извадих едно прахче.Подадох му го и помолих:
-Би ли ми стоплил чаша с вода?И…колко е часът?
-Часът е…4.30.Веднага се връщам!-рече той и взе прахчето от ръката ми.
Затворих очи и зачаках.Не след дълго Даниел ми подаде чашата с лекарството в нея и попита:
-Искаш ли да ти помогна да се изправиш?
Не изчака дори да му отговоря.Мушна внимателно ръка под гърба ми и леко ме изправи.После поднесе чашата до устните ми и каза:
-Хайде, пий!
Започнах бавно да отпивам от течността, докато той държеше чашата.
Изведнъж усетих още по-острата болка в стомаха, и извиках с ужас:
-Ще повърна!
Даниел ме пусна леко, остави чашата на шкафчето и хукна към банята.Върна се бързо с един леген.Изправих се сама и започнах да бълвам.Изпитвах срам, че всичко това стана пред очите му.Погледнах го, и срещнах притеснение в неговият поглед.Нервно прокара пръсти през косата си и попита:
-По-добре ли си?
-Малко.-отвърнах аз-Била съм и по-добре.
-Отиваме на лекар!Ставай!-нареди той и понечи да ме повдигне.
-Не!-изписках аз-Оставам тук!Ако не ми мине до сутринта обещавам, че ще отида на лекар.
-Вироглава си!И то много!Мисля, че си пипнала летен вирус.Имаш висока температура и повръщаш.Всички симптоми са на лице.
-Ооо, ама ти да не би да си доктор?-отвърнах му гневно и се закашлях.
-Сестра ми е лекар.Научих от нея някои неща.Изобщо не се шегувам, имаш нужда да те види лекар.
-Утре!-рекох аз-А сега си върви да спиш!Благодаря за помоща!
-Никъде няма да ходя!-отсече той-Няма да те оставя сама в това положение!
Трябва да свалим температурата, и тъй като повръщаш лекарствата в момента са безполезни.Ще ти направя компреси.
Обърна гръб и се върна в кухнята.Нямах сили да споря.Не ми се говореше.
Чувствах се толкова отпаднала, че дори ми беше трудно да държа очите си отворени.
След кратко време той се върна носейки купа с вода.Попита ме за кърпи, и след като му дадох напътствия къде да ги намери, Даниел се настани до мен в леглото, започвайки да слага компреси по челото и китките ми.Изпитвах адски студ и треперех.Направо ме тресеше.Той усети моите реакции и ме зави.После се засмя и рече:
-Виж каква старателна медицинска сестра се грижи за теб!
-Благодаря ти сестро!-рекох аз в същият шеговит тон.
-Пациента има сили да се шегува.Това е добре!-и махна кърпата от челото ми, след което допря устните си до него и констатира-Методът със студената вода ще подейства.
Вече бях затворила очи и исках да заспя, а това се случи бързо.В съня си усетих на няколко пъти как Даниел ми сменя компресите, а после спрях да усещам каквото и да било.
Слънчеви лъчи проникваха през процепа на завесите.Дразнеха леко очите ми, които се опитваха с мъка да се отворят.Все пак не след дълго успяха.
Усетих чуждо присъствие до себе си и се обърнах.Облегнат на таблата Даниел спеше.Изглеждаше толкова привлекателен, колкото и първият път, когато го видях заспал на моето легло.Беше ми приятно да го гледам.Не можех да отрека.Внезапно той отвори сините си очи и улави погледа ми.
-Добро утро!-сънено отвърна той и се протегна.
-Добро да е!-рекох аз.
-Как се чувства моята пациентка?
-По-добре.-отвърнах и се прозях.
-Ставай тогава!-изкомандва той-Отиваме на лекар!
-Но аз съм по-добре.-запротестирах-Наистина!
-Няма да спорим!-целуна челото ми той и продължи-Все още имаш
температура.
-Добре де!Добре!Искам първо да си взема душ!-изправих се бавно и взех хавлията метната на скрина.
-Имаш ли нужда от помощ?-ухили се той.
-Не!-просъсках аз-Мога и сама.
-Само питам.Щом като можеш и сама, аз отивам да се преоблека.Ще те чакам отвън!-каза той, скочи от леглото и излезе.
Изчаках да хлопне вратата на бунгалото и влязох в банята.След душа се почувствах малко по-добре, но все още ме болеше стомахът.Облякох се, взех дамската си чанта, и се запътих да излизам.
Както беше казал, той стоеше пред бунгалото и ме чакаше, въртейки ключовете за колата на пръста си.Попита ме дали всичко е наред, и след като му дадох положителен отговор, ние се отправихме към паркинга.Единствено той махна на пазачите.Стигайки до колата, той ми отвори вратата и ме подкани да влизам.Седнах на седалката и отпуснах глава назад.Пак изпитах чувство на отпадналост.Даниел седна на шофьорското място, погледна ме тревожно и попита:
-Лошо ли ти е?
-Мдаа, чувствам се отпаднала.-и сложих ръка на челото си.
-Тръгваме!-каза той и запали двигателя.Присегна се, взе слънчевите очила и ги сложи.Разроши опустошително косата си и потеглихме.
Дори нямах сили да се засмея на това му действие с разрошването.Наистина не се чувствах никак добре.Мразех болниците, и не исках да ги посещавам, но сега определено се налагаше.
Колата спря на паркинга пред малката поликлиника.Излизайки краката ми се заогъваха като кашкавал.Причерня ми.Започнах да се олюлявам.В същият момент две силни ръце ме хванаха, непозволявайки да падна.
-Опп, държа те!-извика той
-Зави ми се свят.-неловко отвърнах аз.
-Няма страшно, ще ти мине!
И хващайки ме през кръста ме поведе към сградата на поликлиниката.След като първо се спряхме на регистратурата, за да платя таксата за преглед, двамата се отправихме към кабинета на лекаря, който ни бе препоръчан.
Нямаше никой друг в коридора да чака, така че Даниел почука на вратата, а отвътре се чу:
-Влез!
Аз натиснах дръжката на вратата и преди да вляза, тихо прошепнах:
-Ти стой тук!
Даниел само кимна, а аз влязох и затворих вратата на кабинета след себе си.
-От какво се оплаквате?-попита доктора на видима възраст около 50 години.
И аз започнах да обяснявам за случилото се нощес.
-Това е летен вирус,-констатира доктора-който преминава от два до три дни.Протича с температура и повръщане, но не е опасно, когато се вземат мерки на време.С подобаващи лекарства и диета ще се оправите бързо.-и започна да пише рецепта.След това ми я подаде и ме посъветва да консумирам повече течности, като чай и минерална вода, а колкото до храната, днес трябваше да изкарам само на солети и леки бисквити.
Благодарих на доктора, и излязох облекчена.
Облегнат на стената Даниел ме чакаше, а щом ме видя се приближи към мен и попита:
-Какво ти каза доктора?
-Летен вирус.-отвърнах аз.-Ще оцелея.
-Естествено!-ухили се той.-А сега да отидем за лекарствата, които ти е предписал.
Грабна рецептата от мен, и без да губи много време ме хвана за ръката.Отправихме се към изхода с бавни крачки.
Купихме от близката аптека всички лекарства, а после се отбихме до хранителен магазин, от който да напазаруваме.Привършили с всички задачи, ние се качихме в колата, и потеглихме към лагера.Когато пристигнахме, той свали слънчевите очила и оправи разрошената си коса.Закрачихме по алеята, без да се обадим на пазачите.Пред бунгалото аз се обърнах към него и съвсем тихо му казах:
-Много ти благодаря!За всичко!
Той пусна една ослепителна усмивка и каза:
-Няма нищо!Всеки на мое място щеше да постъпи така.
Искаше ми се да беше казал съвсем други думи, но точно сега не можех да мисля за нищо друго, освен за това как да се добера по най-бързия начин до леглото.Пак световъртеж.Усещайки, че мога да падна, той ме прихвана през кръста и понечи да ме носи на ръце.Нямах време за протест.Изкачи бързо стълбите и бутна вратата с крак, след което ме отнесе към спалнята и с треперейки ръце ме положи на леглото.Тъкмо да си отворя устата, и той ме изпревари:
-Наистина си отпаднала.Отивам да облека нещо по-удобно и се връщам.Ще трябва да ти направя от прахчетата против повръщане.Полежи малко, без да мърдаш!-заповяда той и с бърза крачка излезе.
Не след дълго усетих че е вече в кухнята.Разтвори ми лекарството в студена вода и ми подаде да го изпия.
-Уффф!-изпъшках аз отпивайки и последната глътка-Доста е гадничко.
-Нормално е, вкуса ти сега не е в ред, но пък ще се почувстваш по-добре.
Освен това след малко ще трябва да хапнеш няколко солети, стомаха ти е абсолютно празен, а това не е никак добре.После идва ред и на прахчето за температура.
-Слушам шефе!-усмихнах се леко и продължих-Какво щях да правя без теб?
-Еее,-кимна той-не можех да позволя да сменят главната актриса точно за най-важните сцени!
-Ама си…Тъкмо бях започнала да те харесвам, а ти…
-Уаууу, ти ме харесваш!
-Мдаа,-срамежливо отвърнах аз-като приятел.
-Само толкова ли?
-Това не е никак малко!-отсякох аз-Не проваляй новите ми впечатления!
-Е, трябва да се радвам, че си приятелски настроена, макар да не искам точно това.
-Не искаш да сме приятели?-ококорих очи срещу него-Защо?
-Не и след случката преди две нощи.Още мисля по въпроса.
-Нищо не се е случило!А ако не искаш да бъдем приятели, то поне да бъдем добри познати!Става ли!
-За сега!-отвърна той и ме пипна по челото-Гориш!Време е за лекарството.
Стана и ми приготви следващата порция гадна за мен напитка.След като я изпих, той взе чашата от мен и я остави на шкафчето.После ме погледна и попита:
-Спи ли ти се?
-Малко.-процедих през зъби.
-Опитай да поспиш!Ако имаш нужда от мен, просто извикай!
Целуна парещото ми чело и напусна бунгалото.А аз веднага последвах съвета му и …заспах.
В просъница дочух телефонен звън.Протегнах ръката си, и успях да хвана звънящото чудо без да го изтърва.Погледнах с премрежен поглед, и се стресирах на секундата.Беше баща ми.
-Алоуу…
-Здрасти, тате!-измърморих аз.
-Защо звучиш така, все едно още спиш?
-Ми току що се събуждам.
-Не си ли на снимки?
-Не, татко, болна съм.
Последва въздишка и загриженият глас на баща ми:
-Какво ти е?
-Хванах летен грип.Не се притеснявай, вече ми минава.Вземам лекарства.
-Добре.Иначе имаш ли нужда от нещо?
-Не, татко, всичко си имам.А вие как сте?
-Добре сме.Майка ти и сестра ти са на работа, а аз съм довечера нощна смяна.
Едно и също.Ти кога ще си идваш?
-Не знам, тате!Имаме още да снимаме.
-Оставям те тогава да си почиваш.Много поздрави и целувки от всички нас!
И обаждай се, когато имаш време!Чао, миличка!
-Ок, татко!Обичам Ви!Чао!-и затворих.
Трябваше да им звъня по-често. И те бяха много заети, но ми звъняха, за разлика от мен.Притесняваха се, че съм далеч от тях.
Протегнах се сънливо и погледа ми се отправи към прозореца.Навън беше почнало де се здрачава.Доста бях спала, но пък вече не залитах, което беше добре.Челото ми все още пареше леко, а стомахът ме наболяваше.Имах още два дни за да се възстановя.Станах бавно от леглото и светнах лампата.
Отворих пакетче със солети и започнах да ръфам.После отидох в кухнята и стоплих вода за поредната доза лекарство, което изпих с по-малко отвращение.Вкусът ми по малко се завръщаше.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:38 am

КОМПАНИЯ

Три почуквания на вратата ме стреснаха.”Проверяващият пристига.”-рекох си наум, и отидох да му отворя.Чифт смаяни очи ме гледаха.Устните му се извиха в усмивка и гласът му звънна:
-Хей!Най-накрая се събуди.Вече се бях притеснил за теб.Спа цели 10 часа.Това направо си е рекорд.-и почеса наболата си брада, което ме подсети да му кажа:
-Не се заяждай!Върви да се обръснеш!
-Не ти ли харесвам така?-и подаде бузата си към мен.
-Не!Определено ми приличаш на престъпник.- и се разасмях.
-Щом казваш…отивам да махна тая престъпническа физиономия.А може ли после да се върна?
-Ми…ела.И без друго няма да мога да заспя скоро.Може да пуснем някой филм.
-Супер!-подскочи той и хукна към бунгалото си.А аз се запътих да избера някой филм.
Прерових всички дискове, и извадих един на който пишеше „Гонитба”-комедия.Идеално!Не бях го гледала.Малко смях ще повдигне настроението ми.Взех лаптопа от нощното шкафче и го включих да се зареди.
През това време изпънах намачканото легло и извадих още една възглавница от раклата под него, която наредих до моята.Изпитах леко възмущение от себе си.Погледнах към прозореца и видях, че все още в бунгалото на Даниел свети.Сигурно още се бръснеше.
Не след дълго на вратата се похлопа, и аз извиках:
-Влизай!
Чух как отвори вратата и след секунди вече стоеше пред мен като манекен.
Завъртя се бавно във всички посоки, а после ме попита:
-Е, как съм?
-Изглеждаш много по-добре!Не се сърди, не ти отива брада!
-Просто ме мързеше да се обръсна.Знам, че не ми отива.А ти намери ли филм?
-Да.-отвърнах аз-Ще гледаме „Гонитбата”.Надявам се, че не си го гледал, защото тогава трябва да…
-Не съм го гледал.-прекъсна ме той.
-Супер!Настанявай се тогава!Пускам го!-и бутнах диска в лаптопа, след което го поставих в средата на леглото и се облегнах назад.Даниел пропълзя по леглото, като внимаваше да не бутне с крака си лаптопа.Загледахме се във филма, който се оказа по-скоро романтичен, отколкото комедия.Посмяхме се на няколкото комични ситуации, в които попадаха главните герои-мъж, с репутация на женкар, и жена, изпълнена с омраза към мъжете.Естествено в края на филма те се събраха, и признаха един на друг, колко много се обичат. Надписите тръгнаха и аз се повдигнах да извадя диска.
Ненадейно Даниел ме хвана за ръката и прошепна:
-Този филм не сме ли го гледали вече?
-Аз със сигурност не съм го гледала.-отвърнах уверено.
-Защо отричаш?И защо още се правиш на недостъпна, като жената от филма?
-Пак драматизираш.-изсъсках аз-Поканих те да гледаме филм, а не да се караме!Съжали ме!Все пак съм болна.
-Няма да се караме!-каза той-Може ли поне да поговорим?Например да ми разкажеш за последната си връзка.
-Не ми се говори на тая тема, ясно!-отсякох аз.
-Защо?Питам от чисто любопитство.Нали се опитваме да се опознаем?
-Аз не се интересувам от твоите връзки-минали или настоящи, така че и ти не го прави!
-Сподели, и ще ти олекне!
-Не искам да споделям!Боли ме!
-Къде?-попита той и се изправи учуден.
-Сърцето.-отвърнах аз и в същият момент едри сълзи закапаха от очите ми.
Даниел ме придърпа към себе си внимателно и ме прегърна, а аз продължих тихо да ридая, със забито в прилепналата му тениска лице.Целувките му по главата ми ме накараха да се отдръпна от него и хлипайки му промълвих:
-Съжалявам за тениската ти!
-Ще я прежаля!-смигна ми той-Искаш ли да ти разкажа за моята последна връзка?
-Както прецениш.-отвърнах аз.
-Но после и ти ще ми разкажеш!
-Не обещавам.
-Ок!-той замълча за малко и продължи-Пълен провал.Ето това се оказа последната ми връзка.Тъкмо бях решил, че съм намерил жена, която да ме иска заради мен самия, а се оказа точно обратното.Ходихме три месеца, през които тя ме заблуждаваше, че ме обича, а всъщност е обичала известността, която ще й донеса и …парите.Чух я да говори с приятелката си по телефона, че е набарала „златната кокошка”, и я държи здраво.Това ми беше достатъчно да я зарежа.Не обичам да бъда сравняван с разни пернати, па ако ще и да са златни.
-Това ли е всичко?-попитах аз.
-В общи линии, да.Това беше поредната неуспешна връзка.От тогава нацяло загубих вяра в жените.А ти защо скъса с приятеля си?
-Е, добре!Ще ти кажа!Ти и без друго няма да спреш да ме тормозиш.
Ами…стана така, че го хванах в изневяра.А още по-лошото беше, че през шестте години, в които бяхме заедно, той го е правил непрекъснато.За съжаление научих много късно.Мина една година от раздялата, но все още ме боли.
-Шест години…-извика Даниел и се плесна през челото-това е много дълго време.Дори не мога да си го представя.А…обичаш ли го още?
-Не мога да обичам някой, наранил ме по този начин.-отвърнах аз и побързах да изтрия сълзата, която се отдели от окото ми.-Опитвам се да не мисля за това.
-Разбирам те!-изрече той-И ти имаш основателна причина да не вярваш на мъжете.Значи недоверчивите ставаме двама.
-Не ми се говори повече!-извиках аз и рязко се изправих, от което ми се зави свят и тупнах обратно на леглото.
-Опсс!-стресна се той-Болната трябва да си легне!-и с пръст ми посочи към възглавницата.
-Да, явно не трябваше да се изправям така рязко.Обаче съм жадна…много жадна.-промълвих, и преди да направя опит за изправяне, Даниел вече беше хукнал към кухнята.Донесе ми шише с минерална вода, от което отпих няколко големи глътки, а после го оставих на пода.След това придърпах лаптопа, и щракнах върху папката с музика.Отново пуснах ретро песните, които обожавах.Легнах на леглото и сложих лаптопа върху мен.Даниел също се отпусна на леглото и заслушахме приятната музика.Лежахме дълго време без да говорим.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:39 am

ПРИЗНАНИЯ

Най-после той наруши тишината.
-Когато съм с теб загубвам контрол над себе си.Не знам какво да правя, или да не правя, но в момента съм сигурен в едно-искам да те целуна.
Без да губи време, той посегна и премести лаптопа от мен, като го остави внимателно на земята.После се извърна към мен, настани се по-близко и устните му нежно се впиха в моите.Опитах се да протестирам, но целувката му, толкова нежна ме остави без дъх, и аз й отговорих, забравяйки за всичките си предразсъдъци.Зарових пръсти в косата му, а той ме хвана нежно за врата, като се стараеше да не отпуска тялото си върху моето.После устните му се преместиха върху шията ми.Разумът ми заговори, и аз го избутах грубо от мен.
-Моля те, - прошепнах с дрезгав глас-спри!
-Защо?-попита той и се опита отново д впие устни в лицето ми.-Не ти ли е хубаво?
-Не…не е това…просто…
-Какво?
-Да не объркваме повече нещата!-успях накрая да изрека думите си.
-Ммм, нека да ги объркаме!-измънка той и зарови главата си в косата ми-Този път не можеш да отречеш, че не си искала да те целуна!
-Нищо не отричам!Нека да не бързаме толкова.Освен това съм потенциална опасност - грипава съм.Забрави ли?
-Нямам нищо против да ме заразиш, целувайки ме.-изсмя се той и потърси моите устни.Успях да хвана главата му и извиках ядосано:
-Достатъчно!Моля те!Спри!Спри ти казвам!
Той се отдръпна бавно и се сгуши до рамото ми, гледайки ме с пронизващ поглед.Хванах брадичката му и рекох:
-Да не прекаляваме!Няма да правя любов с теб точно сега!
-А кога?-нежно попита той.
-Никога!-отвърнах аз
-Защо?Не те ли привличам?
-Не е това!Вече ти казах, че не съм привърженичка на връзките за една нощ.
-Тогава нека да са хиляди нощи!-настоя той.
-Ние не се познаваме!-поклатих глава и продължих-Освен това ще се отрази зле и на работата ни.Знаеш, че е така.Ще тръгнат приказки, и неизменните проблеми след тях.
-Какво искаш да ми кажеш?Че трябва да се крием ли?
-Няма какво да крием!Все още нищо не се случило!Ще продължим напред, както си беше преди.
-По дяволите, жено!-викна той-Спри да ме опустошаваш!Не разбираш ли?Влюбен съм в теб!
Останах със зяпнала уста.Опитах да издам някакъв звук, но нищо не излезе от гърлото ми.Той е влюбен в мен!Господи!Какво да кажа?Как да реагирам?
Стоях вцепенена и не помръдвах.Видях го само да разроши нервно косата си ме гледаше възмутително.
-Е, казах го!Влюбен съм…в теб!А ти мълчиш.Няма ли да кажеш нещо, за Бога!
Успях единствено да повдигна ръката си, която се озова на челото ми.Трябваше ли да му кажа, че и аз изпитвах същите чувства към него?
Ненадейно устата ми сама проговори:
-И аз съм…влюбена в теб!-след което сложих ръце пред очите си и потънах в земята от срам.
-Най-после стигнахме до крайната диагноза!-изсмя се той-Влюбените гълъбчета направиха самопризнание!
-Не се подигравай!-извиках аз и се изкисках срамежливо.
-Ооо, на гълъбицата й стана смешно!
Закисках се още повече.
-Много смешно, че ме изкара от нерви.Плачеш за наказание!-закани се той, и в същият миг ме дръпна рязко, стисна тила ми и заби гневно устните си върху моите.Започна грубо да ме целува, но не след дълго грубата целувка бе заменена от друга-нежна и страстна.Усетих, че става напечено, и го избутах от себе си.
-Да не избързваме!Моля те!Все още не съм готова!-тихо му прошепнах аз.
-Няма да те притискам!-отвърна той-Но поне ми позволи да остана тук тази нощ.
-Остани!
-Поне ще ме преспиш ли подобаващо?Например като ме прегърнеш.
-Изключено!-запротестирах аз.
-Добре де!Стига вика!Сега ще подремна малко, ако нямаш нищо против.-и се прозина-А ако случайно нещо ти дойде наум -събуди ме!-изсмя се за пореден път и зарови главата си в косата ми.
-Колко си циничен!-процедих през зъби аз.
-Вече спя…ммм…-замърка той и заби носа си още по-навътре в косата ми.
Усмихнах се.Наистина ми бе приятно неговото докосване, но не исках да избързваме.Не бях сигурна, че няма отново да пострада вече нараненото ми сърце.Останах да лежа абсолютно неподвижно, страхувайки се да не би Даниел отново да ме постави на тясно, с нова доза целувки.Едва когато дочух лекото му похъркване внимателно се измъкнах от леглото, и стъпвайки на пръсти притичах до кухнята.Направих си чай и изядох няколко бисквити.
Трябваше и да пия от прахчетата за обезводняване, чийто вкус не беше особено приятен.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:41 am

ОТДАВАНЕ

След всички процедури за подобряване на състоянието ми, аз се върнах в спалнята и стоях пред леглото, гледайки красивият, спящ мъж.Главата му лежеше наполовина на моята възглавница.Притеснявах се да легна до него, защото имаше вероятност да го събудя с някое от движенията си.Съвсем леко приседнах в края на леглото, очаквайки той да реагира, но Даниел продължи да си похърква сладко.Успокоена от факта, че той не реагира, бавно се плъзнах към възглавницата, усещайки тялото си как трепери.Внимателно се обърнах с гръб към него, и стиснах очи, с намерението да заспя, но сънят не идваше.Вече се бях наспала.”Чудесно! -помислих си-Тази нощ май аз съм на ред да пазя.”Не ми стана никак весело от тази мисъл, а главата в ми беше пълна каша.Разумът и сърцето ми водеха битка, от която все някой щеше да загуби.Мислите ми бяха прекъснати от една ръка, която обхвана талията ми, и ме придърпа внимателно към себе си.Вцепених се.Не смеех да дишам.
Тялото ми настояваше за ласки, на които разумът се противопоставяше.
Отпуснах се уморена от битката, която се разиграваше в мен, и притиснах гръб в Даниел.Чух го как изстена, а после съненият му глас звънна в тишината:
-Нещо друго си решила…май…ъъъ?
Можех ли да отговоря?Устните ми бяха като залепнали от срам и притеснение.Желанието в мен напираше, а аз се мъчех да го скрия.Даниел сякаш усети обзелата ме паника, и започна нежно да гали гърба и раменете ми.Бавно ме извъртя към себе си, погледна със сънени очи и каза:
-Това е най-приятното събуждане на току що заспал човек.Желаеш ли ме?
Отговорих му без думи.Притеглих го към себе си и започнах безсрамно да го целувам.Нетърпеливите му ръцете бързо започнаха да събарят препятствието от дрехи.Устните му изследваха всеки сантиметър от кожата ми, и аз стенех от удоволствие.Телата ни след минути бяха вплетени в едно.
След миговете на изпепеляваща страст, ние се отпуснахме уморени.Даниел ме помилва по лицето и тихо промълви:
-Как беше?
-Ммм…-мънках аз-прекрасно!Още…
-още ще има след малко.-прекъсна ме той смеейки се-Само да отдъхна и съм
твой.
-Неее…-заръкомахах аз-щях да кажа, че още не мога да повярвам за случилото се.
-Ооо, случи се!И още как!И за да разсея съмненията ти, смятам да те атакувам…с поредната порция любов!
Закисках се силно.Той също се разсмя, но след секунди сви устните си в странна гримаса и процеди през зъби:
-Побъркваш ме!Не мога да се позная!Толкова те искам, че чак ме боли от това!
Примигнах няколко пъти и свенливо извърнах глава.Той веднага повдигна брадичката ми, и жадно впи устните си в моите.Отново попаднахме в капана на огнената страст, която взриви телата ни.Не след дълго умората си каза думата, и ние заспахме сгушени един в друг.
Стресна ме мощен гръм.Скочих като попарена и се загледах в тъмнината навън.Започнаха да капят едри капки дъжд, което ме накара да стана веднага и да затворя прозореца.Много се страхувах, когато гърми.Не обичах особено и дъждовното време.Зад мен се чу една дълга прозявка и шепнещ глас.
-Какво има?
-Заваля.-отговорих аз, и в същото време се чу падащ гръм, който ме накара да запуша ушите си с ръце.
-Страх ли те е?-измънка Даниел.
-М-много.-заекнах аз.
-Ела при мен да те гушна!-и протегна едната си ръка към мен.
Не чаках второ подканване, а се наместих плътно до него, скривайки главата си в топлата му мъжка гръд.
-Няма страшно.-рече той-След малко ще спре да гърми.Искаш ли да те накарам веднага да забравиш за лошото време навън?
Знаех какво следва, но определено не ми беше до това точно сега, и за това спокойно му отвърнах:
-И така ми е добре.Предпочитам да си говорим.
-За какво искаш да си говорим?-отвърна сухо Даниел.
-Миии…например да обсъдим държанието ни, което трябва да се промени в рамките на два дни.
-Защо да променяме каквото и да било?
-Защото ще се върнат останалите.-казах аз.
-Е, и?Какво лошо има да заварят две влюбени гълъбчета?Тъкмо се вписваме идеално в сценария.
-Абсурд!-настръхнах аз-Не искам да знае никой за това, което се случи между нас!
-А защо да крием?-повиши глас Даниел и се отдръпна от мен, за да ме погледне.-Не сме подписвали договор, забраняващ интимни отношения помежду ни.
-Предпочитам-подхванах аз-да избегнем евентуални проблеми, докато текат снимките.Нека да свършим това, за което са ни назначили, а после ще умуваме!
-Това какво трябва да означава?-ядосано се озъби той.
-Означава, че ще се държим така, както се държахме преди да…
-да се любим.-довърши той.
-Ние сме артисти, така, че можем да го направим.Прави това, което правеше преди една седмица например!
-Искаш от мен да се заяждам, и да изкарам грубите си обноски?Така ли?-викна той.
-Не точно!Може без грубости и заядливи реплики.
-Мога да се съглася само, ако и ти се съгласиш на едно споразумение-да прекарвам тук нощите, заедно с теб!
-Знаеш, че е почти неизпълнимо това условие.Винаги може да ни види някой.
-Не и ако внимавам!-смигна ми той-А аз определено ще бъда особено внимателен.Все пак не искам да ти причинявам неудобство.Но смятам сега да се възползвам от оставащите дни на свобода, и да те занимая с нещо, далече по-приятно от умуване.
Преди да довърши последната си дума, Даниел ме издърпа върху него, и започна да ме обсипва с целувки.
Изкарахме тези дни на свобода почти в леглото.Моето състояние се подобряваше с всяка изминала минута, а Даниел твърдеше, че причината за това са лековитите му ласки.Освен прекрасните мигове на опустошителна любов, прекарвахме кратко време в разходки по плажа, приятни разговори и гледане на филми.
Неусетно настъпи момента, в който трябваше той да се върне в своето бунгало, а аз да остана…сама.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:41 am

ПРЕСТРУВКИ

Бях се заела с почистване, когато на вратата се похлопа.Помислих, че е Даниел, и страшно се ядосах, че може да провали цялото ни прикритие.
Всички се бяха прибрали и навън се чуваше глъч.Бясна се запътих към вратата, но когато отворих, пред мен стоеше Валя, чиято усмивка замръзна щом видя сърдитата ми физиономия.
-Ха, Валя!Здравей!-и я прегърнах.
-Ти май не очакваше да видиш точно мен?-попита тя и ми хвърли учуден поглед.
-Не очаквах никого другиго.Просто се заех с почистване, и изпитвам вече досада.Радвам се да те видя!Липсваше ми!-рекох аз, като вътрешно в себе си много добре знаех, че никой не ми е липсвал през дните, изкарани в обятията на Даниел.
-Очаквах, че ще ми се обадиш, но ти така и не звънна.-с укоряващ глас продума Валя.
-Бях доста болна,-заоправдавах се аз-и пазих леглото почти всички почивни дни.Само първият ден успях да отида на плаж, и да вкарам в ред косището си.Какво ще кажеш,а?-и се завъртях като манекен.
-Иее, супер!Ама много ти ходи така!Тъкмо щях да ти казвам, че ми се струваш променена.Та казваше, че си била болна.Какво ти стана?
-Пипнах летен вирус, който все още не е преминал напълно, но ходих на лекар, и с предписаните лекарствата вече съм почти във форма.
-Аха!-измънка Валя-Неприятно!А искаше да си изкараш повечето време на плажа.Голям късмет, няма що!Сори, миличка!
-Емиии, какво да направя.Случват се такива неща.А ти как изкара?Ама я влизай да не стоим на вратата!-и я издърпах навътре в бунгалото.
Направих кафе и седнахме в кухнята.Валя започна да разказва как с Алекс са обиколили почти всички кръчми из Бургас, и колко приятни мигове насаме са изкарали двамата.Посмяхме се, а после тя ме погледна странно и попита:
-Ще ти питам нещо, ама малко се притеснявам!
-Питай!-рекох аз, като вече знаех с кого ще е свързан въпроса й.
-Чух, че…Даниел е бил през почивните дни тук.Вие двамата май…Има ли нещо?Защото пазачите са коментирали, че…
-Не!-прекъснах я аз-Ако не бях се тръшнала болна, той щеше да е последният човек, който бих помолила да ме закара до поликлиниката.Не слушай глупавите коментари на пазачите!Нямат си работа и се чудят какви щуротии да говорят!
-Ок!Не се сърди!Просто ми стана интересно.Не че повярвах много на приказките, защото знам как се джавкате с Даниел, ама знам ли…Всичко се случва.
-Нищо не се е случило, повярвай ми!Само стой и гледай!От утре започва кошмара!Господинът ще продължи да лее злобата си върху мен.
-Така и не можахте да намерите общ език.-свъси вежди Валя-То не че аз се разбирам с него, но поне не ме тормози, както теб.С мен не смее да се заяжда, защото Алекс ще го подреди.-и тя заплашително сви юмрук.
Посмяхме се и поприказвахме още малко, след което гостенката ми стана да си върви.Докато я изпращах вратата на съседното бунгало се отвори и от там излезе Даниел с цигара в ръка.Щом ни видя той слезе бързо по стълбите и дойде при нас.Сърцето ми се сви.Мислех, че ще направи нещо, с което да ни разкрие.За мое учудване той свъси вежди и промълви:
-Научихте ли си репликите, мили дами?Утре ще е тежък ден.А ти, болната, внимавай да не се издъниш!Нямам намерение да повтарям заради теб сцените!
-Стига, Даниел!-извика Валя-Хапеш без причина!
-Остави го!-просъсках аз-Неговото хоби е да се заяжда с хората.
-Уауу!-викна той-Ти пък си госпожица Вирнат нос.
-Ааа,не!Не ми се слуша повече!Върнах се с настроение и нямам намерение да го развалям.Аз изчезвам!Чао!-Валя ме прегърна и тръгна към нейното бунгало.
Едва останали сами, Даниел сложи ръка пред устата си и съвсем тихо прошепна:
-Блестяща игра!Браво!
-Ти пък преигра!-сопнах се аз.-Сега се прибирай!
-Кълна се,-рече той с изкривена усмивка-че ако нямаше толкова наблюдатели покрай нас, щях да те обладая тук на стълбите, още сега!
-Мръсник!-изругах го.
-Мдааа…още сега…но ще почакам да заспят всички, и тогава-мисли му!-закани се той, а аз се изчервих и на бегом се прибрах в бунгалото си.
Сърцето ми туптеше от щастие, и вече нямах търпение момента, когато Даниел крадешком ще нахлуе в бунгалото и …Срам ме обзе от тези ми мисли.Разсеях се като се върнах на предишното си занимание-почистването.
След като привърших, взех папката с репликите и започнах да ги уча.Утре снимките продължаваха, и трябваше да съм подготвена.Неусетно нощта се спусна, а аз се чувствах изтощена.Станах да загася осветлението и се отправих към спалнята.Загледах се през прозореца и видях, че бунгалото на Даниел тъмнее.”Най-вероятно си е легнал. -помислих си.-А може би се преструва, което е много по-вероятно.”Така или иначе щеше да дойде, но на мен ми трябваше малко почивка, и за това си легнах, като преди това настроих алармата на телефона за 7.00ч. сутринта.Не исках да се успя още на първият работен ден след отпуската.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:42 am

ОТНОВО НА РАБОТА

Събуди ме алармата на телефона.Присегнах се, и я изключих.Извъртях главата си, с надеждата да видя заспалият Даниел до мен, но него го нямаше.Нацупих се.Може и нарочно да не е дошъл.Станах от леглото и отидох да си направя кафе, чийто вкус ме накара да осъзная, че съм вече здрава.Изпих го с удоволствие и си направих още едно, което щях да пия пътьом към снимачната площадка.Взех набързо душ, облякох се, грабнах кафето, което налях в картонена чаша и хукнах.Запътих се по алеята, но усетих, че зад мен се чуват стъпки и се обърнах.Даниел.Вървеше след мен, опитвайки се да ме догони.Извърнах поглед напред и се забързах още повече.Не исках да говорим изобщо.Снощи той не дойде, така, че можех да се правя на сърдита…поне за известно време.
Облекчението дойде щом видях струпаният народ на площадката.
Работниците се бяха заели да поставят новите декори, и всички щъкаха напред-назад.Беше пълно с хора.Както обикновено.Гримьорката Ани, щом ме съзря започна да маха с две ръце, което значеше, че трябва да ме оправи незабавно.Отидох при нея и я поздравих.тя отвърна на поздрава ми и каза припряно:
-Нямаме много време,и други чакат моите услуги така, че да те почвам!Ама…ти си боядисана?-ококори очи срещу косата ми - Не че е лош цвета, ама мисля, че е много предизвикателен.Кестенявото ти стоеше по-естествено.
-Да, стоеше, ама ми омръзна!Мечтаех да се видя червена, но колко му е да се боядисам още днес.Руса не съм била?Какво ще кажеш?
Преди да Ани да отвори устата си, зад мен се чу кикот и следният коментар:
-Сега си като светофар!Я се направи и на слънце, та да огряваш навред!-това бяха думите на Даниел, които остро се забиха в мозъка ми.Беше обещал да не се заяжда, а го правеше с пълна сила.На всичкото отгоре му се сърдих и за снощи, така, че не се забавих с острата си реплика:
-На теб никой не ти иска мнението!Чакай си реда на друго място!
Ани се опитваше да успокои положението:
-Хей, ама вие от първият ден започвате да се дразните!Я се стегнете!А ти миличка,-прегърна ме тя-изглеждаш много секси с червена коса, повярвай ми!-и ме потупа съучастнически по рамото.
-Мерси, Ани!-стиснах й ръката в знак на благодарност.-Можеш да продължиш с грима.
Тя кимна с глава и отсече:
-Даниел, разходи се и ела след 15 минути.Нека да работя на спокойствие!
-Ок!Махам се!-викна той и отиде да говори с останалите от екипа.
Гримьорката вложи цялото си старание, за да изглеждам перфектно.Остана само да нахлузя дългата перуката, с цвят на светъл кестен, и вече бях готова да облека дрехите, приготвени за днешните сцени.Не останах особено очарована от черната рокля на огромни цветя и тънки презрамки, но нямах друг избор.Освен нея, имаше и чифт неудобни обувки на високи токчета, с които определено щях да имам проблем.Без да изказвам каквото и да било мнение, аз се запътих да се преоблека, и вече напълно готова отидох до мястото на което щяхме да снимаме сцената, от която преди една седмица изпитвах адско притеснение, а сега-в двойна доза.Даниел вече беше там и разговаряше с режисьора.Отидох при тях, и след кратки инструкции започнаха снимките.
По сценарий трябваше Даниел да ми се обясни в любов, а после да ме обладае на голямото бяло легло, което бяха приготвили за сцената.След репликите, дойде и момента, в който той ме хвана с едната си ръка за тила, а с другата през кръста, и притисна устни към моите.Сърцето ми запрепуска в бесен ритъм, а краката ми се разтрепериха.Усетих го как ме сръчква леко в ребрата, напомняйки ми да запазя спокойствие.После зацелува шията ми,
свали бавно презрамките на роклята, свлече я надолу, и ме издърпа към леглото.Бутна ме леко на него, а после внимателно се настани върху мен, като продължи да обхожда с устните си голото ми тяло.Чух как извикаха „Стоп!”.Тогава той ме погледна диво и скочи от мен, а аз побързах да се загърна с роклята от пода.Всички изръкопляскаха, после казаха, че сме се справили по-добре от предвиденото, и няма да има нужда от повторение на същата сцена.Въздъхнах с облекчение.Обявиха почивка и аз се запътих към мястото, определено за отдих и похапване.Докато вървях по коридора, чух изкашляне и бързи настигащи ме стъпки.Знаех, че е Даниел, но не се обърнах.
Исках да разбере, че съм сърдита.Настигайки ме той нежно ме шляпна по задника и тихо прошепна:
-Страхотно беше!Още съм възбуден.
Аз му отправих сърдит поглед и изсъсках:
-За мен пък беше точно обратното.
След тези ми думи Даниел ме дръпна грубо за ръката, издърпа ме към него и каза:
-Не мисля така!Усещах сърцето ти как бие учестено, а краката ти трепереха.
За малко да се провалим, но ти се справи.
-Притесних се за миг.Това е.
-Ама ти май си нещо сърдита?-забеляза той-Ааа, да, за снощи!Съжалявам, просто съм заспал, но тази вечер няма да заспя!Обещавам!
-Нищо не искам да ми обещаваш!Нито пък да идваш!Ясно!-и блъснах ръката му, след което изтичах по коридора и бързо нахлух в стаята за отдих.
Бяхме се събрали повечето от екипа, и след като похапнахме се впуснахме в приятен разговор.Усетих присъствие зад гърба си и инстинктивно се обърнах.
Даниел ме гледаше със свиреп поглед, но бързо отклони очи от мен и се заприказва с останалите.Времето за почивка свърши, и трябваше да се завърнем към работата, която ни предстоеше.След заснимането на още две сцени, работният ни ден приключи и бяхме разпуснати.Валя и аз се отправихме към бунгалата, и пътьом коментирахме за случилото се през деня.
-Мисля, че се справих добре.-казах аз-Ти как мислиш?
-Похвалиха те!-изчурулика Валя-Наистина е изглеждало много реално.Я кажи, хубаво ли се целува Даниел?Не че ме интересува…ама съм любопитна.
-Ами нищо особено.Нали знаеш, просто игра.Все едно да целуваш статуя.Не влагаш никакви чувства.Важното е, че свърши най-страшното.
Е,остават няколко целувки до края на филма, но поне няма да съм гола.-и въздъхнах.
-Горката!Спри вече да му мислиш!Защо не дойдеш в моето бунгало и да пием по чашка, или пък ако искаш може да излезем някъде?
-Ох, Валя!Чувствам се изморена, и мисля да си взема душ, а после да прегледам репликите за утре.Може би някой друг път.
-Ок!Няма да те тормозя!И аз ще направя същото, ако Алекс не е решил нещо друго де!-кискайки се ми отвърна тя.
Изпратих я до бунгалото, казах „Чао!” и продължих към моето, което беше през 3 бунгала от нейното.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:43 am

ТЕРЗАНИЯ

Още щом влязох почувствах облекчение.Сринах се на земята оставяйки се на сълзите, които капеха от бледото ми лице.Изпитвах смесица от чувства, и в главата ми настана объркване.Трябваше да се стегна.Изправих се и хукнах към банята.Останах дълго време под душа, надявайки се да отмие всичките ми страхове.Обвита с хавлия аз се запътих към кухнята и реших да похапна, преди да се облека, а после да се занимая с ученето на реплики.Ето, че вече лежах в леглото с папка в ръка и четях, когато погледа ми се вторачи към спуснатите завеси.Скочих на крака и отидох до прозореца.Надникнах през малък процеп на плата, заслушах се, и констатирах, че бунгалото на Даниел е необитаемо в момента.Нямаше го все още.Къде ли е отишъл?
Ядосах се на самата мен, че изпитвам собственически чувства към мъж, който не ми е обещавал нищо.Не трябваше да се държа така.Не беше правилно.Усещах, че това не е обикновено влюбване.Аз вече го обичах, повече от колкото си мислех.Изтръсках главата си, за да отхвърля всички мисли и се върнах в леглото, продължавайки да чета.Неусетно времето отлетя и навън настъпи мрак и тишина.Хвърлих гневно папката на земята и с бърза крачка излязох от бунгалото.Лъхна ме лек морски бриз, от който кожата ми настръхна.Беше малко хладно, но пък изключително приятно.Погледнах към бунгалото на Даниел, но то беше тъмно.Все още го нямаше, и веднага предположих, че е излязъл извън лагера.Едва се сдържах да не отида до паркинга, за да проверя дали колата му е там.Обърнах се и се прибрах с наведена глава.Чувствах силно липсата му, но той явно не изпитваше същото.
Може би имаше само сексуално влечение към мен, и нищо повече.Сковах се от ужас.Сърцето ми отново щеше да е дълбоко наранено.Трябваше да преосмисля чувствата си, и да сложа край на цялата тази лудост.Налагаше се.Даниел не ми е обещавал нищо обвързващо, както и аз на него.Скоро щяхме да приключим със заснемането на филма, и тогава всеки щеше да поеме по пътя си.Той в Бургас, а аз в Пловдив.Достатъчно далеч един от друг, за да забравим всичко което се случи помежду ни.Но дали аз щях да забравя така лесно?Мигом сълзите закапаха, а не след дълго заспах.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:44 am

ОГОРЧЕНИЕ

Някакъв шум ме накара да подскоча и се загледах към мястото от където идваше.Беше от прозореца.Станах и отидох да проверя какво става.Дърпайки завесата, пред мен се появи усмихнатото лице на мъжа, който се опитвах да забравя.Обля ме пот.
-Спеше ли?-много тихо заговори Даниел.
-Да.-отвърнах грубо аз-Спях докато не ме събуди някакъв шум.Какво правиш?Искаш да събудиш всички ли?
-Не се ядосвай де!Опитвах се да вляза през прозореца, но си закачих тениската на някакъв пирон.Шумът беше от съдирането й.Сега може ли да вляза?
-Не!-троснато му отговорих-Върви си!Искам да спя!
-Май още сме сърдити?-захили се той-Нека да вляза да ти обясня, защото ако продължавам да стоя тук, може наистина да ме види някой.
Докато се опитвах да му кажа, че не искам да влиза, той се набра на мускулите си, и влезе през прозореца, като едва не ме събори.
-Опсс-измънка Даниел-Извинявай!Трудно се влиза от тук, не е като през вратата.-и като доказателство показа съдраната си тениска.После затвори прозореца и се тръшна по гръб на леглото.
-Много си нагъл!-обиждах аз-Да си беше стоял в своето бунгало!Сега нямаше да ходиш със съдрана тениска.
-Остави проклетата тениска, и ела при мен!-заповяда той.
-Няма пък!-тропнах аз с крак.
Той се изправи и ме дръпна с всичка сила на леглото, прекатурна се върху мен и запуши устата ми с целувка.Ръцете му започнаха настойчиво да обхождат тялото ми, и аз забравих, че не трябва да се поддавам на изкушението.Прегърнах го и сплетох краката си на кръста му.Всички ни дрехи бяха премахнати за отрицателно време.Отдадохме се на дива страст, забравяйки за всичко, което ни заобикаля.
Лежахме по гръб сгушени един в друг, когато Даниел наруши тишината.
-Жено, ти наистина ме подлудяваш!Днес за малко не изгубих контрол.Идваше ми да те обладая пред всички.Едва се устисках.
-Така ли?-с ирония в гласа попитах аз-На мен пък ми се стори, че все едно опипваш някоя статуя.
-Ти чуваш ли се какво говориш?-викна ми той, а после продължи с по-мек тон-Стоях на тръни от сутринта до вечерта.Не можах да си намеря място.
Чаках да заспи всичко живо, за да получа това, което жадувах цял ден.
-Е, вече получи каквото искаше.-озъбих се аз-Можеш да си вървиш!
-Какво ти става!-повдигна се Даниел, и ме погледна свирепо.
-Не можем да продължаваме така!Всички ще се досетят, а и като нищо може някой да ни види.Освен това започваме да вредим на работата си, не го отричай!
-Спри да мислиш за околните!-прошепна той-И двамата сме свободни, така че може да правим каквото искаме.
-Не можем да правим каквото искаме!-отсякох аз-Тук сме да снимаме филм, а не да се забавляваме.
-Какво искаш да ми кажеш с това?Не увъртай!-попита той.
С мъка на сърце, аз се изправих, облякох дрехите си и му казах уверено:
-Искам да ти кажа, че трябва да спрем до тук!А сега моля те, върви си!
-Не мисля, че го искаш!-поклати глава той.
-Искам точно това!-настоях аз-Върви си, и ме остави сама!
-Преди малко прави с мен любов, като за последно, а сега ме гониш!Не мога да схвана смисъла!-и Даниел зарови нервно пръсти в косите си.
-Да!-поклатих положително глава-Правих любов с теб…но за последно.
Без да говори, той стана от леглото и започна да се облича припряно.
Изведнъж сякаш се сети нещо и забърка в джобовете на дънките си.Извади малко пликче и го запрати по мен с думите:
-Купих днес нещо за теб, с намерение да се извиня за снощи, но сега единствено мога да се извиня за това, че те познавам.
Запъти се към прозореца, отвори го, и преди да прескочи се обърна към мен и
ми каза:
-Мислех, че си по-различна от жените, с които съм имал връзка.Не си!Дори си още по-коварна!-изгледа ме с огорчение, и изчезна в тъмнината.
След като затворих прозореца, аз се тръшнах на леглото, което беше обсипано с неговият аромат и заплаках.Докато заравях пръстите си в сатенената завивка, напипах плика, с който ме замери Даниел.Подсмърчайки го отворих, и в ръцете ми падна сребърно колие, на което висеше делфинче.Обляха ме горещи вълни.С всичка сила запратих колието в ъгъла на стаята.Душата ми изгаряше от адска болка.Исках този мъж, но не бях уверена в чувствата му към мен.Не знаех дали отново нямаше да бъда наранена.Освен всичко друго ние бяхме и колеги, а това си беше пълно усложнение, защото отношенията ни щяха да се отразят зле и на работата.
Най-добрият вариант беше да скъсаме, и колкото по-рано, толкова по-добре.С тези мисли хлипайки заспах.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:44 am

ТЕЖЪК ДЕН

Зън-зън-зън-зън-зън…Алармата на телефона накара сънените ми очи да се отворят.Време беше за сутрешното кафе, което изпих без грам удоволствие.
Взех си душ, облякох се, и тръгнах към снимачната площадка, с надежда, че Даниел ще се държи, така, както се държеше с мен преди няколко месеца.
Поздравявайки наред всички, които минава покрай мен, аз се запътих към гримьорната с наведена глава.Блъснах са в някой, и понечих да кажа „Извинявай!”, но щом вдигнах очи се сблъсках със свирепият поглед на Даниел.Сърцето ми заблъска бързо в гърдите, а устните ми се разтрепериха.
Помислих, че ще ме наругае, но за мой късмет той ме подмина, без да каже нито една дума.В мълчание премина целият работен ден, като изключим репликите от сцените, които играехме.Нямах търпение да се прибера и да остана сама.Изчаках Валя да свърши, и заедно се запътихме към бунгалата.
По пътя тя ме попита:
-Какво му има на Даниел?
-Нямам представа.-отвърнах аз-Защо?
-Защото-продължи тя-днес е в много особено настроение.Не е разговорлив, както обикновено, и дори не се е заяждал с теб.Странно, но и ти си по-различна днес.Има ли нещо свързано, или по-добре да не питам.
-Няма нищо, Валя!-излъгах аз-Сутринта в коридора се сблъсках с него, и си разменихме остри думи.Предполагам с това да сме сложили край на всякакъв вид разговор помежду ни.
-Офф…-изпъшка тя-трудно се работи така.
-Ще го преживея!-рекох аз-Остава малко до завършване на филма.Днес говорих с екипа.Ако не повтаряме сцени, след 15 дни ще бъдем готови.
-Колко бързо мина времето…хмм-измънка Валя-Искаше ми се да започне всичко от начало.
-Аз определено не искам това!-възмутено отвърнах аз.
Разделихме се пред нейното бунгало, като преди това Валя ме покани на кафе, но аз учтиво отказах с извинението, че имам да уча реплики, което не беше вярно.Тя се прибра, а не след дълго и аз.Първата ми работа бе да си взема хладен душ, а след него си направих кафе и пуснах музика от лаптопа.
Затворих прозореца, макар да знаех, че ще бъде адски задушно, но го направих, за да игнорирам всеки шум, който би ми причинил допълнителен стрес.Отпуснах се на леглото, но това ми донесе пълно огорчение.Завивките все още носеха аромата на мъжа, когото обичах.Изправих се и гневно ги събрах, след което ги захвърлих в ъгъла на стаята, а на тяхно място постлах нови, които миришеха на прах за пране.Не исках нищо да ми напомня на предната нощ.Взех захвърлените на пода завивки и ги отнесох до пералната.Натъпквайки ги в нея, нещо изпадна в ръката ми.Сребърното колие от Даниел.Загледах го, и от очите ми потекоха сълзи.Първото, което ми дойде на ум е да го хвърля, но после реших, че най-добре ще е да му го върна.
Скочих на крака и излязох.Навън беше тъмно.Отправих поглед към тъмнеещото срещу мен бунгало, и се запътих натам.Закачих колието на дръжката на вратата, въздъхнах тежко, обърнах гръб и се прибрах.Легнах си веднага, оставяйки се на хубавата музика да ме приспи.
Събуди ме телефонен звън.Грабнах телефона със затворени очи и вдигнах.
-Веднага излез!-чу се от слушалката гневният глас на Даниел.
-Не можеш да ме принудиш!-отвърнах аз троснато.
-Мога, и още как!Ще ме чуе целият лагер.Така, че избирай!Или ти излизаш, или всички останали.
След секунди мълчание аз успях да кажа:
-Излизам!
Облякох се бързо, и се затичах към изхода.Щом отворих вратата срещу сънените ми очи се отправи един свиреп поглед.Изтръпнах от ужас.В същият момент Даниел процеди през зъби:
-Може ли да вляза?Или предпочиташ да разбудим народа покрай нас, докато се опитваме да проведем нещо като разговор?
-Влизай!-изсъсках му аз.
Седнахме на тъмно в кухнята и той започна с нотка на ярост в гласа:
-Когато подарявам на някого нещо, то не обичам да ми бъде връщано.-и ми подаде колието.
Аз отблъснах ръката му и ядосано му отговорих:
-Ти не си ми го подарявал.Ти ме замери с него, а аз не обичам да бъда замервана с каквото и да било.
-Нямах намерение да те меря с него, а да ти го подаря.И тъй като ти ме изкара от нерви, аз загубих контрол и …видя какво стана.
-Дай да спрем с обясненията и да се разделим без грубости!
-Щом такова ти е желанието…-смекчи тон Даниел, и остави колието на леглото-Ала това е твое!Ако искаш го изхвърли, но не го закачай повече на вратата ми, защото следващият път, ако го заваря там, ще ти го окича пред всички!Ясно!
Успях само да му поклатя глава в знак на съгласие, а той се изсмя и промълви:
-Страхливка!Готова си на всичко, за да не разбере някой, че си правила с мен…-замисли се той-секс.
Вече не можех да дишам.Стомахът ми се сви на топка.Болка прониза сърцето ми.Имах чувството, че ще умра.Не можах да спра сълзите, които се изсипваха, и падаха по краката ми.Хълцах, опитвайки се да поема въздух, но неуспешно.Закрих очите си и го дочух да казва:
-Страшна си актриса!Това и аз не бих могъл да го изиграя!Браво!-изръкопляска, а после напусна бунгалото ми, оставяйки ме сама и ридаеща.
Нощта премина в безсъние.Поне за мен.Лежах в леглото, и си мислех колко съм била глупава, да си правя някакви илюзии, относно Даниел.На него не му пукаше, че всички ще научат за нас, защото така само щеше да се докаже колко желан мъж е.Явно бях поредната бройка в тефтера му.Думите му за влюбване и връзка, означаваха само едно - забавление в леглото.Докато му омръзна.Безкрайно съжалявах, че сама допуснах отново да ми разбият сърцето.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:45 am

ЯРОСТТА ЗАСЛЕПЯВА ОЧИТЕ

Излежавах се още малко, докато алармата на телефона ме накара да стана, и да се приготвя за още един тежък ден.Запътих се да излизам, но се сетих за колието и се върнах в спалнята.Все още беше на леглото ми.Грабнах го и хукнах.Имах идеята да го подаря на Валя или на някой друг, но това ми се стори глупаво и детинско, за това го пуснах в дамската си чанта, с намерение по-късно да го изхвърля извън лагера.Прекосих бързо алеята и се отправих към снимачната площадка.
Денят мина почти както и вчерашният-в пълно мълчание от моя страна, и от страна на Даниел.Разменихме си само няколко яростни погледа, и до там.Работата вървеше, а това до някъде носеше спокойствие, защото след броени дни филмът щеше да е готов, и аз щях да бъда далеч от тук.Далеч от мъжа, който изпепели душата ми.
Още щом обявиха края на работният ден, аз се измъкнах от погледите на всички, и без да се обадя някому напуснах лагера.Запътих се към плажа.
Исках да се полюбувам на залеза, а след това да запратя в морето един горчив спомен-сребърното колие.
Приседнах на пясъка и се загледах в слънцето, което почти беше залязло.По-красива гледка едва ли имаше.Легнах по гръб и продължих да наблюдавам това чудо.Тогава се сетих за колието.Бръкнах в чантата и го извадих.Събух си чехлите,изправих се, и приближих до водата.Ако имаше хора на плажа биха си помислили, че извършвам някакъв странен ритуал.Отворих дланта си, погледнах през сълзи бляскавото бижу, целунах го и го запратих в морето с думите:
-Сбогом!Отнеси чувствата ми в дълбините!-след което се проснах по колене във водата и заплаках.
Някакъв шум зад мен ме накара да се обърна и да потреперя от страх.
Загледах се в падащата тъмнина и видях, че към мен се приближава мъж.
Изправих се бързо, грабнах дамската си чанта, и тъкмо щях да побягна, когато познат до болка глас извика:
-Не се страхувай!Аз съм.
Сърцето ми щеше да се пръсне.Кръвта нахлу в главата ми, и всеки момент можех да припадна.Опитах се да се концентрирам, докато Даниел ме приближаваше.Не можах да се овладея напълно.Сълзите ми продължаваха да капят, а сърцето ми все още биеше учестено.
-Какво си мислиш, че правиш?Луда ли си?-викна той, и ме доближи.
-Не е твоя работа какво правя през свободното си време!-отсякох аз.
-Права си!Не е моя работа, но поне да се беше обадила на някой, че излизаш!Всички те търсят.
-Че за какво съм им притрябвала?
-Пазачите са те видели да напускаш тичешком лагера, без да им се обадиш, и дойдоха да кажат.Аз предложих да те потърся, защото предполагах къде може да си.
-Няма ли да ме оставите на мира!-креснах аз-Не съм дете!Мога да излизам и да ходя където пожелая!
-Можеш, но да беше се обадила поне.Минаха ми разни мисли през главата.
-Аууу…Ако си мислил, че ще се давя-сгрешил си!
Даниел се разсмя и отвърна:
-Не съм си мислил нищо подобно!Знаех, че ще дойдеш тук, за да се отървеш от колието.
Нищо не му отговорих, само изсумтях.Той продължи да се смее, а после разроши косата си и ме попита:
-Какво толкова не му хареса на това колие?
-Начинът по който ми бе подарено.-изсъсках аз.
-За това вини себе си!Нямах намерение да ти го давам така, ти ме предизвика!
-Безмислено е да говорим вече!Причиняваме си болка взаимно.Върви си!Моля те!
-Ще тръгна, но само с теб!Смятам да те върна обратно в лагера, и да видя какви обяснения ще дадеш на останалите.
-Ще си вървя пеша!-изкрясках аз-Като се прибера ще им кажа, че съм излязла да погледам залеза!
-Дааа…и да хвърлиш омразното колие.
-Не мразех колието!
-Тогава мен!
-Да!Мразя те!А сега ме освободи от присъствието си!-и понечих да го избутам от пътя си, но той ме грабна през кръста, преметна ме на рамото си, и смеейки се ми подвикна:
-Мрази ме колкото си щеш!Ще те прибера насила!Няма да те оставя да вървиш сама по това време!
-Пусни ме!-виках аз и блъсках юмруци в гърба му.
-Ооо, да!Продължавай!Това ме възбужда!Дали да не останем тук още известно време?-и казвайки тези думи, той падна на колене, повали ме на земята, след което се настани върху мен, и започна да целува шията и устните ми.Аз започнах да се боря с него и закрещях:
-Махни се от мен!Веднага!
-Шшшт, знам че ме искаш!Тялото ти те издава.-и с настойчивите си ръце обходи всяко местенце по мен.
-Престани!Ще ме изнасилваш ли!
-Не!-ухили се Даниел и се отмести от мен-Знам, че ме искаш, и не виждам полза от цирковете, които разиграваш!
-Забрави ли?Аз съм най-подлото същество!Освен това съм и блестяща актриса!
-Виж…-отвърна той и усмивката му помръкна-съжалявам, че надрънках куп глупости.Не го мислех наистина…за подлото същество де…
-Напротив!Мислеше го!А сега забрави за игричките и дрън-дрън извинения!
Няма да получиш това, което целиш!Можеш да преминеш към следващата, записана в твоя тефтер.Аз съм вече затворена страница.
Даниел ме погледна с опустошителен поглед, хвана ме за раменете, разтърси ги грубо и изръмжа:
-Нямам никакъв тефтер!Нека да ти стане ясно, че не съм те имал като поредното забавление в леглото!Но виждам, че не мога да те убедя!Някой ден ще ти докажа, че грешиш!-след това с по-мек тон продължи-А сега не се прави на дете!Да вървим!Иии…ще се опитам да се държа възпитано! Въпреки,че ми идва да съдера дрехите ти и да…
Изгледах го свирепо, а той се изкиска и промълви:
-Трябва да поработя над контрола си, особено когато ти се намираш близо до мен!Вече съм добро момче!Госпожице, трябва да Ви откарам в лагера, за да се успокоят останалите!-и подаде ръка към мен.
След секунда мислене, аз подадох ръката си, а той ме издърпа, за да се изправя.Закрачихме към колата му, а не след дълго бяхме в лагера.Отидох да се извиня на пазачите, които явно се бяха притеснили от начина ми на напускане на лагера, а после с Даниел се отправих към бунгалата.Когато видях почти всички навън, чакайки ме нетърпеливо да дам някакво обяснение, бузите ми поруменяха.Тъкмо щях да си отворя устата и да се извинявам, когато Даниел ме прекъсна с думите:
-Отишла да гледа залеза.-и ме посочи с пръст - А ние тук сме се притеснявали напразно.Не се карайте!Аз вече й се накарах и от Ваше име!Обеща да не се повтаря.Нали, Мая?-и погледна към мен.
-Д-даа-заекнах аз-Съжалявам за безпокойството.Няма да се повтори!-наведох глава и продължих към моето бунгало, а Даниел остана при събралите се хора от екипа.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:47 am

НЕОЧАКВАНО ОБАЖДАНЕ

Още щом се прибрах изпитах облекчение.Веднага влязох под душа, за да отмия пясъка, който бе полепнал по косите и тялото ми.После грабнах папката с репликите, които трябваше да науча за утре.Отворих широко прозореца, спуснах завесите и осветлението, тръшнах се по корем на леглото и зачетох.Час по-късно телефонът ми иззвъня.
Погледнах към дисплея, и видях непознат номер.Помислих, че е Даниел, защото така и не записах името му в тефтера на телефона си.Какво ли беше наумил пак?
-Алоо-измърморих с досада.
-Здравей, Мая!-отвърна мъжки глас-Познай кой те търси?
Изтървах телефона.Това беше гласът на Иван, който продължи да вика в слушалката:
-Алоо… Чуваш ли?Алооо!
Окопитих се.Грабнах телефона и извиках:
-Чувам!Не съм глуха!
-Ааа, добре.За миг помислих, че прекъсна нещо.Как си?-попита той.
-Идеално!-отвърнах аз.
-Радвам се за теб!-след миг на мълчание той продължи-Няма ли да попиташ как съм аз?
-Не ме интересува как си!-троснато отговорих аз-Казвала съм ти хиляди пъти, че не искам да ми звъниш!Всичко между нас приключи преди година.Не искам да имам никакъв контакт с теб!
-Исках само да те помоля за втори шанс!-прошепна той-Промених се!Ще ти го докажа!Само ми дай малка надежда!Моля те!
-Иване, дадох ти шанс не един път, а ти само доказа, че можеш да ме нараняваш все повече и повече.
-Друг ли има?-сухо попита той
-Не е твоя работа!Аз съм свободна жена, така че не ти влиза в работата дали имам някой или не!И престани да ми звъниш, защото иначе ще ти принудя по друг начин!
-Мая, обичам те!Прости ми!
-Но аз Иване, не те обичам!На колко езика трябва да ти го кажа, че да ме разбереш?
В този момент чух как вратата се отворя и с бързи стъпки Даниел нахлу в спалнята, грабна телефона от мен и извика:
-Престани да досаждаш на гаджето ми, иначе ще ти строша главата!-и затвори.
Гледах като втрещена.Загубих и ума и дума.Преди да издам някакъв звук, Даниел ми подаде телефона и тихо каза:
-Бях…ъъъ…до прозореца ти.Чух и…исках да ти помогна да се отървеш от досадника.
-Браво!-викнах аз-Сега вече ме и подслушваш!
-Ами…не точно.Пушех навън и чух как си караш с някой си…Иван.Не можах да се стърпя…Нали знаеш…мъча се да се контролирам, ама…трудно ми е.
-Край!Днес ми дойдоха в повече всички тия разправии.Мерси за помощта, а сега се прибирай, и ме остави сама!
-Няма да ти се натрапвам.Ела навън да пием по кафе!Така никой няма да се усъмни какво съм правил тук при теб!-и ми смигна съучастнически.
-Изобщо не трябваше да влизаш!-озъбих се аз.
-Не исках някой да те кара да страдаш, за това се намесих.Хайде, почерпи по едно кафе!
-Оффф, няма мира!Ок!Изчезвай навън!След малко ще донеса кафето!
Той ме целуна крадешком по бузата, изсмя се, и без да гледа реакциите ми избяга навън, а аз отидох да направя кафе, което след като беше готово изнесох навън.
Чакаше ме на стълбите.Седнах до него и му подадох чашата.Той отпи една глътка и тихо измънка:
-Ммм…кафето ти е страхотно…като теб!Но не чак толкова де!Ти си прелестна!
-Спри!-смъмрих го аз-Обеща ми нещо, а то е да се контролираш!Забрави ли?
-Не съм!- промърмори той, и отпи още една глътка от ароматната напитка.
Постояхме така, докато кафето в чашите свърши.Изправих се и казах, че си лягам, а той ме погледна тъжно със сините си очи и тихо промълви:
-Не искам да се прибирам!Искам да остана при теб!
-Не прави така!-скарах му се аз-Върви да спиш!Утре ни чака работа!
Даниел се изправи, подаде ми празната чаша и каза:
-Права си!Лека нощ!-обърна гръб и си тръгна.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:47 am

САМА И…БРЕМИННА

През следващите дни не настъпи особена промяна в отношенията ни с Даниел.На снимачната площадка той се държеше почти както и преди, с тази разлика, че не ми отправяше заядливи реплики.След работа всеки се прибираше в своето бунгало, и почти не контактувахме.Естествено на мен ми беше безкрайно мъчно, но знаех, че това е правилното решение.
Всичко се обърка три дни преди да приключат снимките.Цикълът ми закъсняваше.Знаех, че е нередовен, но чак пък толкова…Веднага ме обзе страх.Ами ако бях бременна?Само това ми липсваше.Край на всичко.
Семейството ми щеше да се поболее, работата ми отиваше на кино, а аз щях да съм една самотна майка-без мъж, без близки, без подкрепа.Не!Не можех да го допусна!Трябваше първо да се уверя, че не е истина.
След приключване на снимачният ден, аз отидох сама до града, и от една аптека си взех тест за бременност.Върнах се по най-бързият начин в лагера и с нетърпение го направих.Две черти.Аз съм бременна!Шок, кошмар и ужас!Ами сега?Опитах се да се успокоя.Полегнах на леглото и започнах бързо да премислям.Първо трябваше да посетя гинеколог възможно
най-скоро, но това щеше да стане като се прибера в Пловдив след два или три дни.Второ- в никакъв случай нямаше да кажа на Даниел, ако се установи, че съм бременна.Трето-няма да направя аборт.Ще задържа бебето, и ще си го отгледам.Сестра ми определено щеше да е на моя страна, така че нямаше да бъда абсолютно сама.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:48 am

СБОГУВАНЕ

Снимките приключиха и филмът беше завършен успешно.Оставаше да го обработят и сглобят.Продуцентът направи прощалното парти на снимачната площадка, тъй като по-голямата част от времето преминаваше на нея, и я чувствахме като втори дом.Масите бяха отрупани от различни ястия, а музиката подтикваше целият екип да танцува.
Бях се настанила до Валя и похапвах от всичко, което беше пред очите ми.Бях прекъсната от един глас, който се заби като стрела в сърцето ми:
-Може ли да те поканя да танцуваме?
Обърнах се и срещнах усмихнатото лице на Даниел.Почувствах се неловко, и преди да се изчервя, Валя каза:
-Браво!Вървете да танцувате!Само да не се изпокарате, като за последно!
-Нямам такова намерение!-рече Даниел-Просто искам да потанцувам с вече бившата си колежка.
Вцепених се.За секунди обмислях как да откажа и да го пратя по дяволите, но по-добре беше да приема поканата за танц.Прощален танц.
-Добре!-тихо отвърнах аз-Приемам поканата!-и станах избутвайки стола си.
Той ме хвана за ръка и ме поведе към мястото, където танцуваха останалите двойки, като се постара да бъдем възможно най-далеч от тях.Хвана през кръста и затанцувахме.След секунди той тихичко прошепна:
-Свършихме си работата перфектно.Вече спокойно можем да обсъдим нашата връзка.
-Връзката ни-почнах аз-приключва до тук.Утре аз си отивам в Пловдив, а ти в Бургас.
-Мен не ме притеснява разстоянието.-отвърна той-Винаги се намира решение.
-Не искам да намираме решение.Връщам се при семейството си и започвам всичко отначало.
-Какво искаш да кажеш с това?-гневно процеди Даниел.
-Ще сменя професията си, за да мога да отделям повече време за близките.
-Не искаш вече да снимаш?Защо?Нали ти самата каза, че ти харесва?
-Вече не толкова.-отвърнах натъжена аз.
-Аз ли съм причината да мислиш така?
-Не!Просто искам по-спокоен живот, и да бъда близо до хората, които обичам.А не както беше до сега.
-Това включва ли и мен?-промълви той.
- Не!-твърдо отговорих аз.
Даниел смръщи вежди и ми отправи най-свирепият поглед, който някога съм виждала.Погледна за секунда очите ми а после попита:
-Защо искаш да се разделим?
-Защото ти ще продължиш да снимаш.Освен това няма да можем да се виждаме редовно, а това рано или късно прекъсва една връзка.
Преди да ме попита каквото и да било, песента свърши и започна друга много ритмична.Той ме дръпна за ръката и грубо измърмори:
-Ела да поговорим навън!
Не исках останалите да стават свидетели на сцената, която предстоеше, за това поклатих положително глава, издърпах ръката си и казах:
-Да вървим!
Излязохме навън, минавайки пред смаяните погледи на тези, които ни забелязаха.Още щом останахме сами, Даниел ме прегърна през кръста и се опита да ме целуне.Веднага го отблъснах.
-Спри!-извиках аз.-Искаше да говорим!Говори!
Той ме погледна с укоряващи очи и рече:
-Не мога разбера какво искаш!В един момент ме желаеш, а в друг ме отблъскваш.Постави условия, и аз се постарах да ги спазвам.Обещах да се държа както трябва с теб, докато приключим работата.Е, изпълних обещаното, макар и трудно.Вече не сме обвързани професионално.Сега пък какво те спира?
Замислих се какво да му отговоря.Наистина го исках, но не и по начина по който той ми го предлагаше.Освен това беше почти сигурно, че съм бременна.С неговото дете.А Даниел едва ли би се зарадвал да чуе „добрата новина”.Отърсих мислите и промълвих:
-Желая да имам нормален и спокоен живот.Ти ми предлагаш точно обратното.Не мога да се виждам с теб веднъж на няколко месеца и да мисля, че имам връзка.
-Мога да идвам при теб в Пловдив, когато съм свободен.Няма да те карам да пътуваш, защото знам, че не обичаш.За сега-рече той-не мога да ти предложа нищо повече.
-На мен не ми стига това, което ми предлагаш, и виждам, че няма как да ми дадеш повече.
-Съжалявам!-тъжно отвърна Даниел-Само толкова мога да ти дам на първо време.
-Тогава не ми говори за никаква връзка!Каквото и да имаше между нас, то ще отлети, още щом си тръгнем от тук.Да влизаме вътре, защото ще се чудят къде сме!
-Добре!Може ли поне утре да те откарам аз до Пловдив?
-Не!Предпочитам да си хвана влака.Само с него не ми става лошо.
-Тогава до Бургас!Става ли?
-Оффф…Добре.Само до Бургас.
-Ммм…-измънка той-искам нещо за последно.Може ли да прекарам последната нощ с теб?
-Даниел, знаеш, че от това ще ме заболи.Не ми го причинявай!
-Умолявам те!
-Не!-отсякох аз и тръгнах.
Чух го как изпъшка и тръгна след мен.Настигна ме, хвана моята ръката, а после ми прошепна в ухото:
-Ще ми липсваш много!-после ме пусна, и крадешком ме целуна по бузата.
Нямах сили от болка.Стиснах зъби за да не се разплача.Не исках да ме виждат останалите така.Трябваше да се преструвам, че всичко е наред, за това преди да вляза аз се усмихнах.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:49 am

ДОБРЕ, ЧЕ СА ПРИЯТЕЛИТЕ

Върнах се на своето място и седнах.Валя ме гледаше странно.След минута наруши мълчанието и ме попита:
-Какво става?Не ме лъжи!
-Нищо не става!-спокойно й отвърнах аз-Просто си поговорихме.
-Да бе!-рече тя клатейки глава-Кажи го на някой друг!Не вярвам на нито една дума!Моля те!Кажи ми какво става!Кълна се, думичка няма да излезе от устата ми!
-Бременна съм.-изтърсих аз.
Валя ме гледаше опулено, и се мъчеше да издаде някакъв звук от устата си.На края успя да проговори:
-От Даниел?
-Да.-казах аз.-Но той не знае, и няма да узнае.Дръж си устата затворена!Всичко между него и мен приключи.
-Знаех си!-заговори Валя-То просто личеше и на двама ви.
-Моля те!Да спрем с този разговор и да го продължим след малко.Опитай се да ме измъкнеш и ме махни от тук.
-Ще се постарая!-кимна тя, и отиде при останалите да им каже, че се прибираме, понеже сме адски уморени.Това проработи и двете с Валя напуснахме партито.
Щом влязохме в нейното бунгало тя веднага ме обсипа с купища въпроси, на които отговорих абсолютно изчерпателно.Тя стоеше срещу мен и ме гледаше смаяна.Изведнъж ме хвана за ръката и тихо прошепна:
-Сигурна ли си, че си бременна?
-Направих си тест.Като се прибера в Пловдив ще отида на лекар,който само ще докаже, че е истина.
-Какво ще правим сега?
-Нищо.-отвърнах й-Ще съобщя на нашите, че ще имам дете…без баща.После най-вероятно ще се преместя да живея в завещаната ми от баба къща.Трябва да започна някаква подходяща работа, а после като се появи бебето се надявам поне сестра ми да е покрай мен.
Валя ме погледна тъжно и рече:
-Можеш да дойдеш да живееш с мен и Алекс!Ще се грижим за теб!
-Мерси мила,-казах аз и я прегърнах-но не искам да обърквам и вашият живот.
-А защо не каза на Даниел?Може би щяхте да намерите някакво решение!
-Щеше да ме накара да махна детето.Той няма нужда нито от мен, нито от бебе.
-Но ти не си му казала.От къде знаеш какво мисли той?
-Той ми предложи единствено да се виждаме от време на време, така че…
-Съжалявам!-рече Валя.
-Сама съм си виновна.Доверих се на сърцето си, и за пореден път сгреших.-тъжно отвърнах и се разплаках.
-Еее, недей така!Не тревожи малкото човече в теб!Мога ли да направя нещо за теб?Само кажи!
-Можеш.-внезапно отвърнах аз-Моля те, обади се на Алекс, и ме откарайте до Бургас!Искам още сега да се махна от тук!
-Ама…
-Просто го направи!-прекъснах я аз-Не искам утре Даниел да ме кара.Съгласих се той да ме изпрати, но няма да мога да издържа.
Валя сви рамене, извади телефона си, набра Алекс и го помоли да дойде.После двете се отправихме към моето бунгало, за да ми помогне с опаковането на багажа.Вече почти бяхме готови, когато телефона й звънна.Алекс беше дошъл, и Валя го помоли да изчака на портала, а ние взехме саковете и се запътихме към него.По пътя се оглеждахме като престъпници, да не би някой да ни види, но за щастие всички бяха на купона и вероятно танцуваха.Алекс взе саковете от нас, прибра ги в багажника, а ние с Валя се настанихме в колата.Потегляйки, аз се обърнах назад, за да зърна за последно лагера.От очите ми бликнаха сълзи и аз извиках:
-Махнете ме от тук, моля ви!
По пътя Алекс понечи да пита какво се е случило, но Валя го смъмри и му каза, че по-късно ще говорят.Откараха ме на гарата и аз си взех билет, но се налагаше да чакам известно време, и за да не стоим в чакалнята, ние решихме да седнем в най-близкото заведение.Там се извиних на Алекс за начина по който се държах и му обясних причините.Той остана слисан от това, което му разказах, но най-вече от факта, че ще имам дете, и веднага започна да ме укорява:
-Как можа да го допуснеш?Не си ли чувала за предпазни средства?
-Много бързо се случи-отвърнах му аз-и не бях подготвена.
-А Даниел къде му беше акъла?-ядосано викна той-Смятам, че трябва да му кажеш, и той като истински мъж да поеме отговорност за бебето!
-В никакъв случай!-казах аз-Достатъчно ясно ми заяви, че не желае
обвързваща връзка, а за дете да не говорим.
В този момент телефона ми звънна и сърцето ми се сви.Знаех кой може да е, и за това не вдигнах.Ако чуех гласът му всичко в мен щеше да се преобърне, и болката щеше да е още по-нетърпима.Телефонът ми спря да звъни, но на петата минута звънна телефонът на Валя.Аз само й казах:
-Не вдигай, моля те!Даниел е.
Тя ме погледна със съжаление и промълви:
-Щом мислиш, че така е правилно…
Изпихме си питиета, обещахме си да се чуваме редовно, а когато те са свободни да ми идват на гости, както и аз на тях през лятото.Станахме и се запътихме към перона на който беше моят влак.След като ми помогнаха да настаним багажа в купето, те слязоха и застанаха под прозореца, и продължихме да говорим докато влакът най-накрая потегли.Махнах им, а от очите ми падаха сълзи.Чувствах ги много близки, и със сигурност щяха да ми липсват безкрайно много.Предполагам и аз на тях.
Настаних се удобно на седалката и извадих телефона от чантата си.Исках да се обадя на приятелката ми Ели, за да й съобщя новината.
-Ало.-чу се звънливият глас на Ели
-Здравей, скъпа!-викнах радостно аз
-Здравей!-още по-радостно отвърна тя-Как така се сети да звъннеш?
-Връщам се в Пловдив.В момента пътувам с влака.
-Браво!Супер!Ама защо не ме предупреди?
-Защото внезапно реших още сега да се прибера, а не утре.
-Значи утре ще се видим!
-Разбира се!Но имам една новина за теб, и искам първо ти да я научиш.Приготви се!-рекох й.-Чакам бебе.
За миг чух само опити за произвеждане на звук от нейните уста, а малко по-късно тя заеквайки попита:
-Т-ти си б-бременна?От кого?
-Да, поне от теста това разбрах.Но като се има в предвид тия дни как лакомо опустошавам всичко по масата…Едва ли е грешка.А бащата…не ми се говори за него точно сега.Ще ти разкажа всичко, но утре.И нито дума за сега на никого!Трябва сега да звънна на нашите, че се прибирам.Ще затварям.Чао, и до скоро!
-Чао, миличка!-и Ели затвори.
След разговора с приятелката беше ред да звънна на родителите си.Набрах и зачаках да чуя любимите ми хора, чийто живот щях да променя още с пристигането си.
-Да.-беше майка ми.
-Мамо, здравей!Прибирам се тази нощ в Пловдив.
-Мая, каква изненада!Къде си сега?
-Във влака.След няколко часа ще съм си у дома.Най-накрая!-и въздъхнах с облекчение.
-О, сега ще събудя татко ти и ще му кажа.Ще те посрещнем на гарата.
-Недей мамо!Ще се прибера с такси.Няма смисъл да се разкарвате.
-Не сме те виждали толкова месеци, така, че не настоявай!Ние ще те приберем!
-Добре.-съгласих се аз.Сега затварям.После ще ви гушна.Обичам ви!
-И ние те обичаме!
Затворих телефона и се отпуснах на седалката.Толкова много обичах близките си, и сърце не ми даваше да ги нараня, но нямаше друг начин.
Истината щеше да се покаже сама.След осем месеца.Отпуснах тъжно глава на облегалката и задрямах.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:49 am

ОТНОВО У ДОМА

Събуди ме мъжки глас идващ от коридора на вагона:
-Гара Пловдив.-обяви кондукторът.
Протегнах се сънено и се изправих.После отворих вратата на купето и помолих един от слизащите пътниците да ми помогне с багажа.Щом стъпих на перона почувствах облекчение.Вече наистина си бях у дома.Заоглеждах се и видях как баща ми и майка ми се приближават към мен.Помахах им и се усмихнах до уши, нищо, че душата ми гореше от мъка.Не трябваше да им показвам, че страдам.Трябваше да им спестя всичко, свързано с Даниел.
Всичко освен едно-бебето.
-Мая!-извика баща ми Стоян-Дай да те прегърна!
Хвърлих се в прегръдките на татко и заплаках.После гушнах и майка си.
-Хей!-викна майка ми Таня-Не плачи!Вече си при нас.Сестра ти чака в къщи с нетърпение да те прегърне.Толкова много ни липсваше!Хайде да се прибираме!
Баща ми взе чантите и ги понесе към колата, а ние прегърнати с мама вървяхме след него.Докато татко шофираше аз се оглеждах трескаво през прозореца, и не можех да се нарадвам на родният си град.
Асансьора спря на третият етаж и още щом отворих вратата срещу мен срещнах искрящите от радост очи на любимата ми сестра Виктория.С радостен вик се прегърнахме и зацелувахме, като напълно забравихме, че съседите ни все още спят.Влязохме в къщи и аз хукнах да обикалям из стаите като малко дете.
Нямаше промени у дома, но на мен ми се струваше всичко толкова различно…Бях свикнала да живея няколко месеца в малкото бунгало, и сега апартамента ми изглеждаше като палат.
Майка ми се провикна от кухнята:
-Мая, гладна ли си?
Естествено, че бях гладна, и то като за двама, за това й отвърнах:
-Гладна съм като вълк.
-Идвайте всички на софрата!Ще направим и кафе, защото то и без друго се съмва.
Наредихме се покрай масата, и майка започна да сервира вкусни ястия, които опустошавах мигновено.Това направи впечатление на всички около мен, защото по принцип ядях по малко.Сестра ми първа се обади:
-Мая, от колко дни не си яла?
-От партито, което беше преди часове.-отговорих аз засрамена, и знаех, че е време да им съобщя новината.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:50 am

НОВИНА

Колкото повече отлагах, толкова по-зле за всички ни.Оставих вилицата и започнах:
-Искам да ви кажа нещо много важно.Знам, че ще като гръм от ясно небе, но ме изслушайте!
-Сигурно си приела участие в друг филм,-рече сестра ми- и пак ще отсъстваш дълго.Това ли е?
-Не.-отвърнах аз-Бременна съм.
Настана мълчание.Три смаяни погледа се бяха отправили към мен и ме гледаха невярващо.
-Да.Бременна съм.-повторих аз.
Баща ми с дрезгав глас едва пророни:
-Кой е бащата?
-Това бебе ще е само мое, и няма да има баща.
-Как така?-викна майка ми -Това е просто абсурдно!Ти чуваш ли се какви ги говориш?
-Мамо, моля те!-мъчех се да я успокоя аз-Време ми е да имам дете.
Наближавам тридесетте, и нямам намерение да чакам цял живот рицарят на бял кон.Не искам мъж.
-Това не може да е истина!-говореше майка ми- Не можеш да ни го причиниш!Помисли ли какво ще кажат хората за теб, за нас?Ще те изкарат това, което със сигурност не си!
-Не ме вълнува мнението на хората.Животът си е мой, и ще го живея, както намеря за добре.Освен това ще се преместя в бабината къща и ще си намеря подходяща работа.Няма да снимам вече!Никога!
-Мая,-промълви татко-ние няма да те оставим, но искам истината!Това бебе има баща и аз искам да знам кой е той, и защо не го искаш!
-Това бебе, татко, ще бъде единствено мое.-повиших тон аз-Бащата вече замина, и дори не знае за това, че ще става такъв.А и не го искам покрай себе си.Беше просто кратка авантюра.Това е.
-Не мога да го проумея!-каза сестра ми-Ще ставам леля!Боже мили!Ще ставам леля и ще имам едно сладко племенниче.А вие ще ставате баба и дядо.-изкиска се тя сочейки родителите ми.
-Искам да си легна,-промълвих аз-защото съм уморена от пътуването.По-късно като се върнете от работа ще говорим.
-Добре.-рече баща ми-Аз съм нощна смяна, така, че ще поговорим с теб по-късно, като си починеш.Върви сега да спиш!
-Обичам ви!-отвърнах аз-Моля да ме разберете и да ме подкрепите!Друго не искам!-след което станах и си легнах в моето легло, което така ми липсваше.Още щом положих глава на възглавницата и затворих очи, един образ се появи пред мен.Даниел.Нямаше да го забравя никога.Детето всеки ден щеше да ми напомня на него, и всички страстни дни и нощи, които изживяхме в бунгалото ми.Обичах този мъж до лудост.Исках го до болка, но не и по начина, по който предлагаше той.Сега трябваше да отдам цялата тази обич на едно малко създание, което растеше в мен.Заспах мислейки за плода в утробата ми.
Почукване на вратата ме събуди.Чух татко да ме вика.Станах, облякох се и отидох при него.
-Извинявай Мая, че те събудих,-рече той- но телефона ти не спря да звъни.Може да е нещо важно.
Взех телефона и запреглеждах кой ме е търсил.Единадесет неприети повиквания от…Даниел.Този човек нямаше да се откаже, но аз щях да си сменя номера още днес.Това щеше да ограничи всички негови опити за връзка с мен.Имаше и 3 съобщения.Отворих да ги прочета.Гласяха следното: „Мая!Защо го направи!Обеща ми!Исках аз да те изпратя!”, „Вече ми липсваш!Защо не вдигаш, когато ти звъня?”, „Ще ти докажа, че не съм такъв, за какъвто ме смяташ!Искам те!”.
Сърцето ми вече биеше лудо, а главата ми бучеше.Търсех да открия две думички, които биха ме накарали да му се обадя.Две думи-„Обичам те!”.Нямаше ги.На тяхно място имаше само „Искам те!”.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:51 am

ПЪЛНА ПРОМЯНА

Време беше да започна с промените в обърканият си живот.Поговорих си с баща ми, за изнасянето ми от апартамента и поисках помощ от него, и изненадващо за мен той се съгласи да ми помогне с ремонта, който трябваше да се направи на бабината къща.Сега оставаше да си намеря прилична работа и да се опитам да заживея нормално, до колкото мога.Но първо трябваше да се видя с Ели и да я помоля да дойде с мен на гинеколог.
Набрах номера на приятелката си и щом тя вдигна аз заговорих:
-Здравей, Ели!
-Ооо, миличка, здравей!Няма ли вече да дойдеш да ме видиш?
-След малко ще дойда!-отвърнах й-Имам една молба.Можеш ли да оставиш бебето на вашите и да дойдеш с мен на лекар?Трябва да се регистрирам като бременна, защото определено със сигурност съм.
-Естествено!-извика тя-Ако искаш с Борис ще минем да те вземем, за да не се разкарваш до нас?Съгласна?
-Ок!-съгласих се аз-Звънни ми като пристигнете и направо слизам долу пред входа!
-Дадено!-рече тя-След около час сме там.Хайде, чао!
-Чао!-промълвих тихо и затворих.
Взех си душ, преоблякох се, а после звъннах на Валя, за да й кажа, че съм си у дома и да се извиня, че не съм се обадила веднага след пристигането си.Тя ми разказа как целият снимачен екип са били възмутени от ненадейното ми заминаване без дори да се сбогувам с тях.Но Валя в моя подкрепа е казала, че съм тръгнала така, защото ми е било мъчно да се разделя.Също каза, че Даниел се скарал с нея и Алекс, за това, че те са ме откарали до Бургас.Поговорихме още малко, аз се извиних, че ще излизам и затворих.След пет минути телефона ми иззвъня и аз помислих, че е Ели.Вдигнах а в отсрещната слушалка дочух:
-Липсваш ми!Не затваряй!Умолявам те!-Даниел ме молеше настоятелно.
Настъпи объркване в мен.Гласът му ме накара да се разтреперя, и да почувствам как горещи вълни преминават по тялото ми.Овладях се и тихо прошепнах:
-Не ми звъни повече!Няма смисъл!След час ще съм с друг номер.
-Моля те, Мая!Само за малко ме изслушай!
-Не искам да те слушам Даниел!Чух достатъчно.
-Но аз те…
Не го оставих да довърши.Не исках да чувам как ми говори, че ме иска и желае.Затворих и отидох при баща ми в кухнята.
-Татко,-рекох аз-ще изляза за малко.Ели и Борис всеки момент ще дойдат да ме вземат.
-Къде ще ходите?-попита той.
-Трябва да посетя…доктора.После ще се разходим из града.
-Мая, искам да те питам дали си напълно уверена, че искаш да отгледаш сама детето, което чакаш?
-Да, тате!-отвърнах му-Напълно съм уверена!Искам това дете!
-Добре.-спокойно каза баща ми-Няма да те оставим сама.Говорихме с майка ти по този въпрос.Първо ще направя оглед на бабината ти къща, която всъщност е твоя де, а после ще направим ремонт.Няма да е кой знае какво.
-Благодаря ти, татко!-усмихнах се и го прегърнах.
-Ти си ми дъщеря, и аз няма да та оставя сама.Нито пък майка ти и сестра ти.Ще ти помагаме с каквото можем.
-Знам, че ще го направите, но трябва и аз да си намеря някаква работа.
-Така е.Ще разпитам тук там.
-Недей, татко!Ще говоря с Борис.Може да ме вземе в тяхната фирма.Оправям се добре с компютрите и английският.Преди ме молиха да почна при тях, но аз отказах.Сега аз ще моля.
-Предполагам, че няма да ти откаже.Вие с Ели и Борис сте приятели от деца.Познавате се много добре.
-Да.Щастлива съм , че имам такива истински приятели.Знам, че ще ме подкрепят.
В този момент телефона звънна.Моите верни приятели ме чакаха пред входа.Взех си чантата, целунах татко и тръгнах.
Още щом ме видя Ели изскочи от колата, затича се срещу мен и ме прегърна.
-П-полека!-разсмях се аз-Да не искаш да ме задушиш?
-Ооо, съжалявам!-изкиска се та-Нямах търпение да те гушна, мила.
-И аз.Много ми липсвахте.
-И ти на нас.Да вървим!Ще си говорим по пътя!-Ели ме побутна и двете се отправихме към колата.Още щом влязох, Борис се извъртя към мен, измъкна букет цветя и ми ги подаде с думите:
-Здравей, мамче!
Аз се разкисках, изправих се, и двамата се прегърнахме през седалките.
-Здравей, дърдорко!Мерси за букета!Нямаше нужда.
-Драго ми е да те вида!-рече той-Ели не е спряла от вчера да говори, така, че дърдоркото е тя.
-Просто се шегувам!-отвърнах аз-Сигурна съм, че приятелката ми е направила планове за близкото десетилетие.Така ли е, Ели?
Ели се изсмя и поклати положително глава.
-Знаех си!-закисках се отново аз-А в плановете има ли вероятност да започна работа във вашата фирма?
Двамата ми най-добри приятели ококориха невярващи очи и в един глас викнаха:
-Наистина ли?
-Да.-отвърнах им-Преди време отказах да започна при вас, а сега ви моля.Нуждая се от работата.Трябва да имам постоянни доходи.Освен това ще се местя в бабината къща.Ще заживея там, след като баща ми направи малък ремонт.
-Чудесно!-каза Борис-Още от утре можеш да започнеш!Тъй като си леко бременна,-изсмя се той-ще ти осигурим по-лека работа.Единствената подходяща за теб е да приемаш и описваш поръчките.Ще ти дам и служебен телефон.Освен това, след като родиш ще можеш да работиш в къщи.Ще пращаш по имейла всички документи.
-Идеално!Работа мечта.А сега Ели, да отидем при твоят гинеколог!
-Ок!-отвърна тя и погледна часовника си-Сега е в частният си кабинет.Да вървим!
Борис запали двигателя и потеглихме.Не след дълго бяхме пред кабинета на д-р Василева.Изпитвах леко притеснение, но Ели ме успокои, че всичко ще е наред, и че гинеколожката е най-добрата в Пловдив.
Докато чакахме да дойде моят ред при доктора, Ели тихичко ме попита:
-Ще ми кажеш ли нещо за бащата на бебето, докато сме сами!
-Няма много за разказване.-наведох глава аз-Беше ми колега.Влюбих се в него неусетно и мислех, че той изпитва същото към мен, но явно съм грешила.Прекарахме само няколко дни заедно.Разделихме се преди да се върна тук.За това не съм ти казвала нищо.Стана много бързо.
-А как реагира той, когато му каза, че си бременна?
-Не му казах!Сигурна съм, че щеше да ме накара да махна детето, а аз не мога да направя това.Ще родя това бебе, и ще си го отгледам.
-Сама ще ти е трудно.-рече тъжно Ели-Един ден това дете ще пита за баща си.Какво ще му отговориш тогава?
-Не знам.Имам много време да мисля.
Дойде моят ред и аз влязох в кабинета.След прегледа и ехографията, д-р Василева каза:
-Честито!Бременна сте!Плодът е на четири седмици.Всичко е нормално за сега, но задължително трябва всеки месеца да идвате на консултация.Ще родите през април.Ето Ви визитката ми!Ако нещо Ви тревожи, можете да ми се обадите!
-Благодаря Ви много!-рекох аз, взех визитката и напуснах кабинета.
Ели чакаше в коридора и още щом ме видя да излизам се приближи към мен и попита:
-Какво стана?
-Ми…-почнах аз-Бременна съм.На четири седмици.-и излизайки навън разказвах на приятелката си всичко, което ми каза д-р Василева.
Качвайки се в колата, Борис веднага започна да разпитва как е минал прегледа и какво са ми казали.Обясних и на него, след което той рече:
-Сега можем да отидем да се почерпим някъде.Какво ще кажете?
Преди Ели да отговори аз викнах:
-Водете ме на пица!Умирам от глад и ще изям поне две.
Борис се закиска и подкара колата.Заведе ни в пицария, която аз не бях посещавала никога.Поръчахме си по една голяма пица, и още щом ги сервираха, аз нападнах моята лакомо.Ели веднага отправи коментар:
-Храниш се наистина като за двама.Преди ядеше с триста зора, и то по малко.Сега направо не мога да те позная.
-Ако продължавам така,-отвърнах аз-ще заприличам на слон.
Закискахме се всички на моето изказване.Прекъсна ни телефонен звън, който идваше от чантата ми.Извадих пищящото чудо и погледнах дисплея.Беше Валя.Извиних се на Ели и Борис, и излязох навън да говоря.
-Здравей, Валя!-викнах аз-Как си?
-Здравей, Мая!Като изключим телефонният терор, който ми нанася Даниел, всичко останало при мен е наред.А ти как си?Разказвай!
-Благодаря, добре съм!Преди малко бях при лекаря.Бременна съм на четири седмици.А какво иска от теб господинът?
-Звъня ми десет пъти до сега, да пита дали съм говорила с теб.
-Съжалявам, че така се получи!И на мен звъня, дори ми изпрати три съобщения.Днес ще си сменям номера.Не искам да ме безпокои повече.Искам да го забравя.Ще ти звънна от новия си номер довечера, за да го запишеш, но моля те да не го даваш на никой!
-Не се притеснявай!Няма да го дам на никого!А с Даниел ще видя как ще се разправям.
-Кофти ми е, че изпитваш неудобство заради мен, но така или иначе ще се откаже да ти звъни.
-Съмнявам се!Последният път като звънна попита за адреса ти.
-Не си му го дала, нали?-разтревожих се аз.
-Не.Казах, че не го знам.Но той не ми повярва изобщо.
-Каквото и да става не го давай!
-Не се притеснявай, Мая!Аз съм на твоя страна и уважавам решенията ти.Макар, че според мен би трябвало да му кажеш, че ще става баща.
-Абсурд!Няма да научи никога!Не искам допълнителни усложнения в без друго сложният си живот.
-Ти решаваш, миличка!Аз само изказах мнение!Не се сърди!
-Не се сърдя!Знам, че искаш да ми помогнеш.
-Трябва сега да затварям.С Алекс ще излизаме.
-Поздрави го от мен!Целувам ви и двамата.
-Благодаря!Ще чакам довечера да ми се обадиш!Чао!
-Чао!-отвърнах аз и затворих, след което се върнах при Ели и Борис.
Още щом седнах Ели ме попита:
-Кой беше?
-Валя.-рекох аз-Много приятно момиче.Бяхме колежки.
-Аха.-отвърна Ели-Доизяж си пицата и да вървим у дома!
След като приключих, Борис плати сметката и отидохме в тях.
С отварянето на входната врата отвътре се чу бебешки плач.Ели викна:
-Ето това те чака след няколко месеца!-и се запъти към стаята, от която идваше ревът.
Чух как Ели говори с майка си, а след минута донесе плачещото бебе, което вече се усмихваше.Толкова бе сладко, че веднага протегнах ръце, за да го взема.Ели внимателно ми го подаде и каза:
-По-добре седни, защото малкият Симеон вече тежи.
Седнах на дивана и гушнах бебето, а то започна да протяга ръчички към синджирчето, което бе на врата ми.После вплете малките си пръстчета в косата ми и задърпа с всичка сила.Скоро и аз щях да имам едно такова прекрасно създание, което щях да обичам повече от когото и да било.
След като си поговорихме и с майката на Ели, която вече знаеше от нея, че съм бременна, аз поисках от Борис да ме откара до нас, но преди това го подсетих за служебният телефон, който беше обещал да ми даде.Взех си довиждане с Ели, майка й и малкият Симеон, и с Борис се отправихме към офиса на фирмата му.
Още щом влязохме, служителите, около десетина на брой, отправиха поглед към нас.Знаеха коя съм, защото стотици пъти съм ходила в офиса, докато Ели работеше там.Естествено всички ме поздравиха, а Борис се изкашля и обяви:
-Представям Ви новата служителка, която всъщност добре познавате.
След приветствията за „Добре дошла”, Борис ме заведе да огледам новото си работно място.Малката, но светла стая, в която щях да работя от утре, имаше бюро с лаптоп върху него, въртящ се стол, и два обикновени стола за посетители.За мен всичко това беше предостатъчно.
-Е, как ти се струва обстановката?-попита Борис.
-Просто съм възхитена!-изчуруликах аз-Не съм и мечтала за друго!
-Не е кой знае какво, но пък няма да ти е напрегнато, както е при останалите в офиса.Работата е лека, но е отговорна.Знам, че ти ще се справиш.Ако имаш нужда от нещо, само кажи!
-Имам нужда само от телефон.- подсетих го аз.
Той се плесна по челото и отиде до офиса си.След малко се върна с кутия в ръка и ми каза:
-Телефонът не е кой знае какво, но батерията издържа дълго.
-Нямам претенции спрямо телефона.-рекох аз-Аз си имам, така, че можеш да ми дадеш само картата.
Трудно го убедих, че не ми е нужен апарата, но все пак успях.После извадих старата карта от моя телефон и поставих новата.Вече притесненията, че Даниел ще ми звъни, бяха заменени с успокоителна въздишка.
-Готово!-казах-Вече съм част от вашата група.Сега дори с Ели ще си говорим абсолютно безплатно, с часове.
Борис се изкиска и рече:
-Като те знам колко обичаш да говориш по телефона…
-Еее, нещата се променят.Нали сега ще приемам поръчки и по телефона.Ще се налага да говоря.Може и да ми хареса.-засмях се аз и продължих- А сега шефе, би ли ме откарал до нас?Искам да свърша нещо, което обсъждахме с татко.
-Ок!-съгласи се Борис, и тръгнахме.
Прибрах се в къщи леко уморена, но щастлива от факта, че от утре съм на работа.Баща ми гледаше телевизия, но още щом влязох в хола, той извърна поглед към мен и попита:
-Какво каза лекаря?
-Ми…-почнах аз-бременна съм на четири седмици.Всичко е наред.Освен това от утре съм на работа.Борис ме взе в тяхната фирма.
-Това е добра новина.Какво ще работиш?
-В малък офис.Ще приемам поръчки.Не е тежка работата.После като се роди бебето, ще приемам поръчките в къщи, и ще ги пращам във фирмата по имейла.
-Браво!Имаш страхотни приятели.Трябваше преди да започнеш при тях, а не…-и баща ми не продължи.
-Знам, че ви огорчих, и то много, но пък погледни от добрата страна-ще имате внуче, а дъщеря ти няма да бъде тормозена от някой мъж, ако се бях омъжила, защото имаше и такава вероятност.Знаеш какво стана, когато бях с Иван.Така че…
-Знам, Мая!Може би си права!
-Татко, искам да отидем до къщата сега, ако нямаш нищо против!
-Ще отидем.Само да си взема ключовете.Имам няколко часа, и после заминавам на работа.
Баща ми работеше като охрана в една фирма от няколко години.След като се пенсионира като полицай, той не искаше да прекарва времето си в къщи.И въпреки голямата пенсия, която вземаше той пожела да продължи да работи.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:52 am

МОЯТ БЪДЕЩ ДОМ

Къщата, в която щях да живея се намираше на пет минути път с кола от апартамента на нашите.Можеше да се каже, че щяхме да бъдем почти съседи с родителите ми.
Слязохме от колата и се запътихме към портата.Отключихме и влязохме в малкото дворче.До къщата водеше циментирана пътека, а от двете й страни имаше тесни градинки с цветя, които баща ми поддържаше.Пред самата къща имаше широка площадка, на която можеше да се изкара маса със столове през лятото.Имаше и няколко лози, с десертно грозде, зреещо през септември, които пазеха сянка на прозорците.Вътрешността на къщата се състоеше от широк коридор, в чието дъно беше пригоден кухненски бокс с мивка, шкафчета и готварска печка.Имаше малък бар-плот под който беше настанен хладилникът, а пред самият бар-плот имаше кръгла маса със шест стола.От лявата страна на коридора се намираше спалнята, в която имаше голямо легло с нощни шкафчета от двете му страни, гардероб, заемащ почти цялата стена, два стола, разположени до прозорците, и малка тоалетка с огледало до самата врата.До спалнята имаше тоалетна с баня и перално помещение.От дясна страна на коридора, който можеше да се нарече трапезария, имаше малка стая, която бе използвана за склад, а до нея се намираше неголемият хол.Мебелите бяха стари, но много запазени.Имаше разтегателен диван, дървена масичка, два фотьойла, две табуретки, малка секция, и телевизор, поставен на стъклена масичка.Всичко си беше така, както преди да почине баба-майката на баща ми.
Докато баба ми Марта беше жива, често със сестра ми й гостувахме.
Прекарвахме повече време тук, отколкото при родителите си.Имах само хубави спомени от това място.
След обстойният преглед на къщата, с баща ми седнахме да обсъдим какво бихме могли да подобрим в нея.
-Първо-рече татко-трябва да разчистя малката стая, и да махна от там всички ненужни вехтории.След това ще пребоядисам, и тогава може да изберем обзавеждане за детска стая.
-Чудесно, татко-развълнувана отвърнах аз-Това е най-подходящата стая за отглеждане на дете.Не е много голяма, но е достатъчно светла.
-Трябва да купим микровълнова фурна и още някои неща, които липсват в кухнята.
-Нямам нужда от много неща, тате.Има почти всичко необходимо за един нормален и спокоен живот.Всичко тук е доста запазено, така, че освен детско обзавеждане друго не ми е необходимо.Така ми харесва.
-Добре.-съгласи се татко-Ти си достатъчно голяма, и знаеш от какво имаш нужда.Ако искаш можем да отидем да купим поне боята за бъдещата детска стая, а аз утре ще извикам на чичо ти Стефан да ми помогне с изнасянето на вехториите, след което се залавям с боядисването.
-Ох, татенце!-викнах аз и го прегърнах-Ти си най-добричкият на този свят.
Баща ми се засмя и рече:
-За децата си съм готов и в огъня да вляза!
Прегърнати с баща ми, ние излязохме от бъдещият ми дом, и се запътихме на покупки.От магазина за бои избрах разцветка за детската стая в кремаво, тъй като исках да подхожда на мебелите от дърво, които щях да поръчам.
Купихме и прибори за боядисване, след което се прибрахме доволни в къщи.
Мама и сестра ми се бяха върнали от работа и вече приготвяха вечерята.
С баща ми се настанихме на масата и започнахме да разказваме въодушевено за прегледа при лекаря, за назначението ми от утре във фирмата на Борис и за къщата.Сестра ми ме гледаше с радост в очите, и в един момент рече:
-Много се радвам за теб, сестричке!А аз ще мога ли да идвам при теб, когато се преместиш?
-Естествено!-рекох й-Разчитам на това, да идваш по всяко едно време, когато можеш.Аз също ще идвам тук.Поне разстоянието е малко.
-Защо бързаш да заживееш сама?-тъжно каза майка ми-Можеш да останеш тук, за да ти помагаме в грижите за бебето, когато се роди!
-Мамо,-отвърнах й-знам, че всички сте загрижени за мен.Не се притеснявайте!Ще се справя.
-Знам, скъпа, но ще ти бъде трудно.Отговорността и грижите за отглеждане на едно дете са огромни.
-Таня,-баща ми се обърна към мама-тя знае какво прави.
-Стояне, животът й коренно ще се промени след месеци.Не мисля, че трябва да остава сама.
-Аз няма да съм сама.-намесих се-Вие пак ще бъдете покрай мен, с тази разлика, че ще живея на друго място.Тук не мога да остана, защото ще е доста пренаселено.Освен това в къщата ще се чувствам по-добре, особено през лятото.Ще мога да извеждам детето на чист въздух, и няма да се налага да викам на някого да ми помага за свалянето на количката.
Поспорих още малко с майка ми, но баща ми все пак успя да я убеди да не се притеснява, след което той стана и замина на работа, а ние оправихме кухнята и се настанихме пред телевизора.В един момент се сетих, че трябва да звънна на Валя, за да й дам новият си номер.Станах и отидох да взема телефона и тефтера от дамската си чанта, след което влязох в стаята, където спяхме със сестра ми и набрах.
-Да.-чух гласът на Валя.
-Здравей!Аз съм.Това е новият ми номер.
-Ааа, добре!Очаквах да ми звъннеш.Нещо ново?
-Ами…от утре започвам работа във фирмата на моите приятели.-весело изрекох аз.
-Брей, че си бърза!Какво ще работиш?
-Ще приемам и описвам заявки.А след като родя, ще върша това от дома си.
-Браво!Това се казва новина.И аз имам нещо да ти казвам.-каза тя смутено.
-Кажи!
-Амии…-почна тя-Даниел преди малко беше в нас.
-Офф, това е прекалено!Сега те тормози и в собствената ти къща.
-Нееее,-прекъсна ме тя-дойде да се извини, че ме притеснявал с обажданията си, и ми каза, че заминава за Германия.
-Германия?-учудих се аз-Какво ще прави там?Ще снима ли?
-Не каза с какво ще се занимава, само каза, че тук нищо не го задържало.И ме помоли да ти предам, че ще му липсваш безкрайно много.
-Едва ли ще му липсвам!Но както и да е!Важното е, че ще спре да звъни.
-Мая,-рече Валя-видях с очите си, каква болка е изписана на лицето му докато говореше за теб.Мисля, че той изпитва много по-силни чувства, отколкото си мислиш.
-Валя, не забравяй, че той е артист!Може да играе всякакви роли.
-Сигурна съм, че говореше искрено.
-Няма вече никакво значение!-отвърнах аз-Всичко между нас приключи.Сега смятам да подредя живота си.Нека и той го направи, както и където иска.
-Повече няма да ти говоря за него!Край!Чувствам, че си огорчена, и за това спирам.
-Благодаря ти!Сега ще затварям!Скоро пак ще ти звънна!
-Ок!Чао!
Още щом затворих телефона сълзите ми тръгнаха, и аз се отпуснах на леглото ридаейки.Разбрах, че няма да мога да забравя Даниел никога.Обичах го и копнеех за него.Сега ми беше мъчно, че той ще замине още по-далеч от мен.
Знаех, че няма да бъде мой, но поне част от него щеше да ми принадлежи-неговото дете.Избърсах сълзите и се отправих към банята, за да си взема душ.После се облякох и отидох да гледам телевизия с майка ми и сестра ми, а малко по-късно си легнах.