Поезия

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:53 am

НОВА РАБОТА-НОВ КЪСМЕТ

Телефонът иззвъня и аз подскочих.Сънено погледнах към будилника-часът бе 8.00.Трябваше да си приготвя за първият си ден на новата работа.Изстрелях се бързо към банята, след това изядох оставената на масата закуска, която мама бе направила, гримирах се леко, облякох се, и звъннах на Борис.
-Добро утро!-извиках аз.
-Добро утро!-отговори той.
-Ще минеш ли покрай нас да ме вземеш, шефе?
-Естествено, че ще мина!Добре, че сме наблизо!Така ще съм сигурен, че няма да закъсняваш!-каза той и се закиска.
-Аз съм готова.Ще те чакам пред входа!
-Ок!-съгласи се Борис и затвори.
Имах няколко минути на разположение.Прекарах ги пред огледалото.Оглеждах се от всички страни, и останах очарована от външният си вид.Спортно-елегантният костюм, който бях облякла, ми стоеше перфектно.Все още не ми личеше, че съм бременна, но скоро и това щеше да стане.Сложих ръка на корема си, след което се усмихнах.Малкото създание растеше в мен.Тази мисъл ме накара да се почувствам истински щастлива.
Огледах се за последно, грабнах дамската чанта, и се запътих да излизам.
Борис дойде, аз се качих в колата, и потеглихме.Преди да стигнем го помолих да каже на служителите, че съм бременна, защото рано или късно щяха да разберат, а не исках да ми задават неуместни въпроси.Той обеща да се заеме с изпълнението на молбата ми още днес.Леко притеснена аз влязох с него в офиса, и поздравих новите си колеги, а после с Борис отидохме в стаята, където щях да работя, за да ми обясни какво точно трябва да правя.След двучасово обучение, вече намирах новата си работа даже за интересна.Донесоха ми няколко папки с поръчки, които трябваше да въведа в лаптопа.Справих се отлично, и бях похвалена от Борис, че се уча толкова бързо.В обедната почивка отидох до близкото заведение и си поръчах пилешка пържола със салата.Похапнах добре, и се върнах на работа.Другите все още ги нямаше.Реших да звънна на Ели.Набрах номера и след второто позвъняване тя ми вдигна смеейки се:
-Добре дошла в групата на разговорливите!
-Здрасти!-рекох аз и се засмях-Как позна, че съм аз?
-Борис ми даде снощи новият ти номер, и каза, че не си взела служебният телефон.
-Ами да.Днес ще отида да прекратя договора си с оператора.Не са ми необходими два телефона.А и новият ми номер е все още непознат за хора, които не искам да чувам.
-Предполагам, че се отнася за бащата на бебето ти.
-Да.Не искам да ми звъни и да ме притеснява.
-Ти обаче го обичаш.-рече Ели-И не смей да отричаш!
-Обичам го, но той мен не.Така, че няма смисъл да бъркам още в раната, и да сипвам сол.Освен това снощи ме информираха, че заминава за Германия.
Предполагам, че ще ми бъде по-лесно да се опитам да го забравя…ако изобщо успея.Няма значение!Да не говорим за него!
-Ок!Я кажи сега, как се справяш като за първи ден!
-Мисля, че се справям добре.За няколко дни съвсем ще навляза в нещата.Не е толкова трудно.
-Браво, миличка!Мъжът ми ще има един много добър служител!
-Шефът ми пристига,-изкикотих се аз- и ще ме смъмри още първият ден.
-Ооо, само да е посмял!-и Ели се разсмя.
-Затварям!После пак ще се чуем!Чао!
-Чао!-отвърна приятелката ми, след което затворих.
Работният ден продължи, а след приключването в 17.30 ч., аз отидох до офиса на мобилният ми оператора, за да приключа договора си с тях.Щом и тази задача бе изпълнена, аз си хванах такси и се прибрах у дома.Всички си бяха вкъщи, чакайки с нетърпение да разказвам как е минал денят ми.След подробният ми преразказ, седнахме да вечеряме.Баща ми по едно време ми рече:
-Днес с чичо ти Стефан изнесохме всички вехтории, които той откара на вилата си.Може да му бъдат от полза.Утре ще отида в къщата, и ще боядисам детската стая, а когато почиваш ще обиколим мебелните магазини, и ще поръчаме мебелите, които избереш.
-Татенце,-подскочих от радост аз-страхотен си!
-Аз за това го държа.-разсмя се майка ми.
Естествено всички се засмяхме, а после сестра ми каза:
-Мая, може ли, и аз да дойда с вас, когато тръгнете на покупки?Искам аз да купя кошарката за бебето!
-Вики,-рекох аз-не искам да се харчиш!От филма, който снемахме имам достатъчно преведени пари, с които мога да купя безброй неща.Така, че не се притеснявай!
-Не!-тропна сестра ми-Искам аз да купя кошарката за моето племенниче!
Каква леля ще съм иначе?
Отново се разсмяхме, а аз се съгласих с нея.Тя просто нямаше да ме остави на мира.Щом си наумеше нещо, то определено се случваше, независимо по какъв начин.Беше само на двадесет и четири години, но нищо не й се опираше.Определено беше по-силна от мен, нищо че бях четири години по-голяма.Аз бях зодия близнаци.Вечно раздвоена в мислите и чувства си, безкрайно несигурна и невярваща.Докато огнената зодия на сестра ми-лъв, беше точно обратното.Това ме подсети, че нейният рожден ден наближаваше.
-Вики, какво искаш за рожденият си ден?
-Не ми напомняй, че ще остарея с още една година!-рече тя.
-Да бе!Аз какво да кажа?Наближавам тридесетте.
-Можеш да ми купиш каквото пожелаеш!Щом е от теб, ще ми е достатъчно ценно.
Побъбрихме още малко докато вдигнем масата, а после аз отидох в стаята ни и си легнах.Беше рано, но на мен ми се спеше.Предполагах, че е от бременността.Заспах почти мигновено.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:53 am

НА ПОКУПКИ

Работната седмица мина неусетно.През почивните дни цялото семейство се юрнахме по магазините.Поръчахме детското обзавеждане, което щеше да ни бъде доставено след няколко часа, сестра ми, както обеща купи бебешка кошара, а майка ми купи два нови спални комплекта.Аз успях от собствените си средства да купя една микровълнова фурна, и някои неща, които липсваха в кухнята.После отидохме в новият ми дом, в който смятах да заживея още от днес.Естествено нашите не бяха особено очаровани от новината, и ме помолиха да изчакам още няколко дни, но този път не се съгласих с тях.Отказаха се да спорят с мен.С баща ми отидохме до апартамента, за да си събера багажа, а майка ми и сестра ми останаха да чакат хората, които щяха да докарат мебелите за детската стая.
Наслагах повечето си дрехи в сакове, и взех малкото неща, които притежавах.Огледах стаята и викнах на баща ми:
-Татко, готова съм.
Баща ми дойде за да вземе багажа, но в очите му блестеше сълза.Стана ми много мъчно и заплаках.А той ме прегърна и рече:
-Този момент щеше да настъпи все някога, но поне знам, че ще си наблизо, и ще можем да те виждаме.Сестра също ще отлети някой ден, и тогава с майка ти ще останем сами.
-Недей така, татко!Важното е да сме щастливи.Тогава и вие с мама ще сте щастливи, заради нас.
Прегърнахме се отново и тръгнахме към къщата.
Мебелите бяха пристигнали.Татко се справи много добре със сглобяването им, а после мама и сестра ми му помогнаха да наредят вече боядисаната стая, както исках аз.
Сложиха двете ъглови легла, а между тях раклата.На отсрещната стената сложиха гардеробът, а бюрото, което на първо време щях да ползвам аз, поставиха до прозореца, и бутнаха въртящият се стол пред него.Вече всичко беше както трябва.Не можехме да се нагледаме на новите мебели.Оставаше кошарата да бъде настанена в спалнята, до моето легло.Разни суеверия гласяха, че не бива да се купуват неща за бебето, докато не се роди, но аз не вярвах в тези неща.По-лесно щях да се подготвя за това, че ще бъда майка.Самотна майка.
Майка ми и сестра ми помогнаха с почистването на къщата, и след като всичко блестеше от чистота седнахме да си починем.През това време баща ми отиде до най-близкият хранителен магазин и купи нещата, които го бях помолила.Все пак трябваше да напълня неизползваемият до сега хладилник с храна.Вече ядях като за двама.Скоро големите порции храна щяха да се отразят много на тялото ми, което до сега беше стройно и слабо.
Татко се върна бързо с покупките, които наредих в почистеният хладилник.Този път аз приготвих вечеря, като една добра домакиня.След като добре си похапнахме майка ми каза:
-Трябва да се прибираме!Искам да се изкъпя и да си легна.Малко съм изморена.
-Тръгвайте!-рекох аз-Всичко тук светна, и може спокойно да се живее.Много
ви благодаря за помощта!Без вас нямаше да се справя толкова бързо.
-Ама приказки!-викна сестра ми-Че кой друг да ти помогне, ако не ние?Нали сме семейство!Освен това не си мисли, че така лесно ще се отървеш от нас!Особено от мен.-и Виктория се разсмя-Всяка вечер след работа ще те навестявам, а ти ще ме черпиш с кафе!Така ще заплатиш за помощта!
Закискахме се двете, а баща ни рече:
-Аз искам само да те виждаме често!Не държа на кафето, защото и без друго не ми понася.
Отново се разсмяхме дружно.После станах да ги изпратя до портата.
-Ако има нещо,-рече татко-само ми звънни и идвам!
-Не се притеснявайте!Всичко ще е наред!Не забравяйте, че няколко месеца живях сама!Свикнала съм вече.
-Тогава ние тръгваме!-каза мама-Утре ще се видим!
Махах им докато колата се загуби от погледа ми.Влязох в двора и заключих портата.Прибрах се в новият си дом, който ухаеше на чисто, и ми навяваше прекрасни спомени от изминали години.Постлах новите завивки на леглото си, извадих лаптопа от чантата и си пуснах музика.После си легнах и заспах.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:54 am

НЕОЧАКВАНА СРЕЩА

Дните се редяха един след друг.Свикнах с работата си и ежедневието.Доставяха ми удоволствие.Не се чувствах и толкова самотна.
Почти всяка вечер имаше хора при мен.Ту родителите ми идваха, ту сестра ми, която понякога оставаше да спи при мен, ту Ели и Борис, които водеха и малкият Симеон, който се мъчеше да прохожда.Чувах се и от време на време с Валя.Нямах други близки и приятели, но тези ми бяха достатъчни.Обичаха ме и ме подкрепяха.Това беше предостатъчно.А бебето в мен растеше с всеки изминал ден.
Наближаваше Коледа.Бях бременна на пет месеца, но изглеждах така, все едно съм поне на шест.Имах доста голямо, оформено коремче, което всяка вечер пъчех пред огледалото.А щом бебето риташе в мен, аз се разтапях от удоволствие.Беше незаменимо чувство.Все още изпитвах вълчи апетит, но за щастие калориите, които изяждах се трупаха повече върху бебето, отколкото върху мен.Ходех редовно на консултации, и д-р Василева ме уверяваше, че всичко с бебето е наред, и се очаква да родя едно здраво и голямо бебе.От последната ехография се установи, че ще е момче.Трябваше да дам име на бъдещото си дете, но исках това да го обсъдим със семейството ми.
Телефонът прекъсна моите мисли.Беше Ели.
-Здравей, скъпа!-прошепна тя
-Здравей!-отвърнах й.
-Хайде да отидем утре на покупки!Наближават празниците и не искам в последният момент да се лутам из магазините!
-Ок!-съгласих се аз-И без друго почивам.Пък и трябва да купя на всички подаръци.Аз също не искам в последният момент да пазарувам.
-Тогава-рече Ели-ще мина да те взема по обяд.Ще бъдем само двете.
-Няма проблем!Ама защо не искаш Борис да дойде с нас?
-Защото само мрънка.Аз искам да разглеждам спокойно, а той е припрян.
Изсмях се, а Ели кресна:
-Добре си ти!Не се смей!Не ти се налага да се съобразяваш с никого.Правиш това, което пожелаеш.
-Еее, не се оплаквай!Борко е най-търпеливият мъж, когото познавам, като се има в предвид каква си хала…
-А така!Вие да не сте се съюзили?-кискайки се прошепна тя.
-Не сме, ама те познаваме.Хайде, стига смях.Утре те чакам, но те предупреждавам, че няма да издържа повече от три часа по магазините.С този корем малко ми е трудничко.Добре, че поне времето е меко.
-Стига си се оплаквала!Затварям и отивам да видя колко парички ще измъкна от моят мил съпруг.Чао!
-Чао!-рекох аз и затворих.
Направих си чай и седнах пред телевизора.Гледах около час, и реших да си легна, защото вече ми се спеше.Пуснах си тихо музика и се свих в леглото.
Не след дълго изпаднах в дълбок сън.
Събуди ме звъненето на телефона.Ели най-вероятно стоеше пред вратата.
Беше почти обяд.
-Ало-прошепнах аз.
-Охооо, май още спим!-рече Ели-Ще ми отвориш ли, защото стоя и мръзна пред портата ти!
-Идвам веднага!-отвърнах аз и затворих, след което наметнах якето си и отидох да отворя на приятелката си.
-Браво на теб!-смъмри ме тя още щом отворих-Нали щяхме да пазаруваме?
-Съжалявам, успах се!Но ще пазаруваме!Дай ми половин час и тръгваме!
Влязохме вътре и аз започнах да се преобличам.Вече почти не намирах дрехи в гардероба, които да ми стават.Нахлузих един клин, а отгоре облякох дълга туника, която плътно прилепваше по големият ми корем.Днес трябваше да купя нещо и за себе си.не бях пазарувала от много време, а имах спешна нужда от…дрехи голям размер.Вече бях готова за излизане и подканих Ели да тръгваме.
Още щом опряхме до главната улица, Ели ме задърпа, и ме натика в първият голям магазин.От там си купих дебел клин и нова туника, която не ми стоеше така опнато.Ели взе на Борис пуловер, а на себе си елегантен панталон, с който каза, че ще бъде на Коледа.Излязохме доволни от магазина и се отправихме към следващият, от който избрах по една блуза за баща ми, майка ми и сестра ми.Усещах, че повече нищо няма да мога да купя, защото чантите започнаха да натежават в ръцете ми.Предложих на Ели да се обади на Борис да дойде и да вземе покупките, а ние да продължим да пазаруваме.А тя рече:
-Имам по-добра идея.Ще оставим нещата при една моя позната, която работи съвсем наблизо в един бутик.После като свършим с покупките, ще звънна на Борис да дойде.
-Непоносима си!Искаш до тъмно ли да обикаляме?
-Няма да е до тъмно, обещавам!А сега да идем да си избера парфюми!-каза Ели и ме поведе към следващият магазин.Още щом влязохме ме лъхна миризмата на парфюми, която преди време обичах, но от както бях бременна не можех да понасям.Дръпнах Ели за ръката и прошепнах тихо в ухото й:
-Излизам навън.Тук ми става лошо, но ти не се притеснявай.Ще изчакам на въздух докато пазаруваш.
Тя ми кимна, а аз моментално се запътих да излизам.На изхода се сблъсках с някакъв мъж, и инстинктивно хванах корема си.
-Прощавайте!-дочух гласът му, който се заби като острие в мозъка ми.
Краката ми се разтрепериха, и щях да падна, но силни мъжки ръце ме хванаха през кръста.Тогава погледът на Даниел се спря върху моя.
-Мая!-прошепна той-Това си ти!Наистина си ти!
-Аз съм.-отвърнах му и се опитах да се освободя от неговите ръце.
-Спокойно!Пускам те!Само да не паднеш!
В същият момент вратата се отвори и Ели се провикна:
-Нямам намерение да оставя бременната си приятелка да ме чака на студа!Ще пазарувам друг път.
Светът се срина пред мен.Знаех какво ме чака сега, за това побързах да кажа на Ели:
-Веднага звъни на Борис да идва!
-Ама защо?Нали…
-Веднага!-креснах аз и не я оставих да се доизкаже.
Даниел ме дръпна за ръката пред смаяният поглед на приятелката ми, и рече:
-Бременна?От кого?
-Не е твоя работа!-сопнах му се аз.
-Моя е, и още как!-викна той.
Ели недоумяваше какво става и заеквайки попита:
-Какво става тук?Кой си ти?
-Аз ли?-изкрещя Даниел-Аз съм вероятно бащата на детето, което чака Мая!
Ели се плесна през челото, но преди да успее да каже още нещо, което не трябва да бъде казано, аз й изкрещях:
-Звъни на Борис ти казах!
Тя с треперещи ръце извади телефона от джоба си и набра Борис.
-Ние сме на главната пред големия магазин за парфюми.Веднага ела!
Борис вероятно я питаше какво е станало, но тя само повтори:
-Веднага ела!Моля те!-след което затвори телефона.
-Кога смяташе да ми кажеш?-обърна се към мен Даниел с по-мек тон.
-Нямам какво да ти казвам!Бебето не е твое!
Той дръпна ципа на якето ми, и преди да опитам да спра ръцете му, те вече бяха на корема ми.
-Определено си бременна от мен!Просто няма друг начин!В кой месец си?
-Престани да ме тормозиш!Казах, че детето не е от теб.
-И как така забременя веднага с връщането си тук?
-Намерих някого.Не съм длъжна да ти давам отчет за сексуалните си връзки.
-Мая, ти ме лъжеш!Познавам те!
-Не ме познаваш!-креснах аз.
Ели продължаваше да гледа втренчено цирка, който разигравахме пред очите й.Най-накрая успя да изрече:
-Бебето се намира в стрес в момента.Престанете да крещите!
Даниел веднага се отдръпна от мен и разроши нервно косата си.Дори не ми стана смешно.Изпитвах адска болка от тази непредвидена среща.Спасението дойде, когато видях Борис запъхтян да бяга към нас.
-Вие двете ще ме побъркате!Добре, че бях наблизо.-рече той-Какво стана?
-Ще ти обясним по пътя!-каза Ели, и ме дръпна за ръката.
-Мая,-провикна се след мен Даниел-не постъпваш честно спрямо бебето, което носиш!Детето си има баща, и няма да допусна да ми отнемеш това право.
Тръгнах повлечена от Ели, която нареди на Борис да ни заведе до колата, а после да се върне до бутика на нейната позната, за да вземе нещата, които бяхме купили.По пътя до паркинга се оглеждах притеснена, да не би Даниел да ни следва, но него го нямаше.Беше пълно с таксита, автомобили и хора, които щъкаха около тях.Влизайки в колата успях да въздъхна с леко облекчение, а Ели започна да се извинява:
-Съжалявам, миличка!Нямах си на представа, че до теб стои бащата на бебето.Ако знаех, нямаше да се изцепя така.
-Не си виновна ти!-успокоявах я -И аз не знаех, че може да се сблъскам точно с него.Да си бях останала в магазина.
-Сега какво ще правим?
-Ще ме отведете в къщи, и няма да ходя никъде известно време…освен на работа.Не знам какво му се върти в главата на господин таткото.
Предполагам, че ще се опита да ме намери.
-Знам, че ще прозвучи тъпо, но той е красавец!-изказа се Ели.
-Тук не става дума за красота, мила!Наистина външността му е привлекателна, но това никак не ме топли.Не мога да забравя неговата арогантност и грубото отношение.
-Може и да се заблуждавам, но от малкото, което чух и видях ми се стори загрижен.
-Добър артист е!
Облегнах глава на седалката и се опитах да спра сълзите, които напираха.Борис усложни положението, влизайки в колата.
-Какво беше това преди малко?-рече той.
-Това е бащата на бебето на Мая!-отговори му Ели.
-Вече нацяло се обърках!-процеди Борис-Какво правеше с вас?
-Случайно се сблъсках с него докато излизах от магазина.-му отвърнах-Изобщо си нямах на представа, че може да е в Пловдив.Последното, което знаех е, че е заминал за Германия.
-А твоята тъпа жена се изцепи, че Мая е бременна.-угрижено заговори Ели.
-Ели, престани!-скарах й се аз-Не беше нарочно.Ти просто си нямаше на идея, че до мен стои таткото.Борко, моля те, закарай ме вкъщи!Уморена съм, и освен това не се чувствам особено добре.
-Ако искаш да те закарам до лекаря ти!-предложи той.
-Не!Карай към нас!Не е нищо друго освен притеснение.-отвърнах аз.
Борис поклати глава и тръгна.Докато той шофираше, аз непрекъснато извъртах глава назад.Исках да се убедя, че Даниел не ни преследва.Не виждах колата му след нас, така че леко се успокоих.
Борис паркира колата пред портата ми, след което отвори багажника, и попита Ели кои са моите торби с покупки.Докато тя ги вземаше, аз отключих, и ги поканих да влязат за малко.Изпиха по кафе, и станаха да си вървят.Ели ме хвана за ръка пред колата и каза:
-Ако нещо те притеснява, просто се обади, и на петата минута Борис ще е тук!
-Дано да не се налага, защото нашите са на гости в Димитровград, и само на вас мога да разчитам.Омръзна ми да ви занимавам с моите проблеми.
-Естествено, че можеш да разчиташ на нас!Не сме твои приятели, и те обичаме!Твоите проблеми са и наши.
Прегърнах ги силно и двамата.Те ми бяха повече от приятели.Щастлива бях, че ги имам.Те потеглиха а аз им махнах за довиждане.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:55 am

НАХЛУВАНЕ

Обърнах се и тръгнах към портата, но чух зад гърба си как някой бяга.Извърнах глава и видях как Даниел пресича улицата и идва към мен.С треперещи крака аз се затичах към вратата, а когато вече влязох, и почти я бях затворила, той натисна отвън със сила, и аз отскочих назад, инстинктивно предпазвайки корема си.Хукнах към къщата, с намерението да заключа вратата, и веднага да се обадя по телефона на Борис.Не успях, защото Даниел беше по-бърз от мен.Настигна ме и ме хвана грубо за ръката, извъртайки я назад.Изохках от болка.Той отпусна леко хватката, но продължи да ме държи.После изпсува:
-Мамка му!Престани да се дърпаш!
-Пусни ме!-викнах аз-Ще крещя!
Веднага след думите си бях повлечена в къщата, и не можах да изпълня заканата.Устата ми беше като залепена.Щом влязохме в коридора, той тръшна вратата зад гърба си и ме пусна.После видя ключа, който висеше на бравата, превъртя го, а сетне го извади и го сложи в джоба си.Бях уплашена и стоях като вцепенена.Цялото ми тяло трепереше, а от очите ми се стичаха сълзи.Хванах корема си и се подпрях на стената.Даниел веднага попита:
-Боли ли те!
-Ти ще ми докараш инфаркт!-отвърнах през сълзи-Опитваш се да ме убиеш ли?
-Съжалявам, но това беше единственият начин да говоря с теб!
-Нямам никакво намерение да говоря с теб!Дай ми ключовете!-и протегнах ръка към него.
-Не ме принуждавай да те връзвам, за да говорим!
-Ооо, и това ли ще направиш с една бременна жена?
-Нямам намерение да те наранявам, за това седни, и се успокой!-нареди той.
-Не можеш да ми нареждаш в собственият ми дом!-креснах аз.
-Красива си, когато си ядосана.Възбуждаш ме!-засмя се Даниел.
-Отвратителен си!
-Не съм чак толкова.Не се дръж като дете!Седни!-и ме избута внимателно към стола.
Какво друго ми оставаше?Не можех да избягам!Изгледах го с ярост, и седнах на стола, а той падна на колене пред мен и ме замоли:
-Моля те, Мая!Нека да поговорим!Не искам да те наранявам, особено сега, когато знам, че носиш моето бебе.И не смей да казваш, че е от друг!Не съм толкова тъп.Сега ми кажи кога разбра, че си бременна!Без лъжи!
Вече едва ли можех да скрия, за това тихо промълвих:
-Няколко дни преди да напусна лагера.
-Защо не ми каза?-попита Даниел.
-Защото исках да задържа бебето.
-А кой би искал обратното?
-Ти.-рекох му и отново положих ръка върху корема си, след което усетих как бебето се размърда в мен, и ме ритна.
-Никога не бих поискал от теб да махнеш бебето.Явно прекалено много лоши изводи си направила за мен.
Не му отговорих.Той се приближи още повече към мен и попита:
-Може ли да го пипна?-и посочи корема ми.
Поклатих само глава в знак на съгласие, и свалих ръката си, а на нейно място той положи неговата.Това не му стигна.Приближи главата си и я опря в издутият ми корем.След няколко секунди плодът в утробата ми зарита.
-Виж!-тихо промълви Даниел-Бебето разбра, че татко му е тук.Съблечи се!
-Няма да се събличам!-сопнах се аз-Бъди благодарен на това, което ти разреших.
Той се извърна и огледа набързо къщата, след което ме грабна на ръце, и се запъти право към спалнята, чиято врата беше отворена.
-Правилно съм се ориентирал!-рече Даниел, докато ме полагаше много внимателно на леглото.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:56 am

ХОРМОНИ

Опитах се да се изправя, но той леко ме бутна и аз отново бях в легнало положение.Ръцете му тръгнаха по мен, опитвайки се да повдигнат нагоре прилепналата туника.Веднага запротестирах:
-Престани веднага!Чуваш ли!
Той ми направи жест с ръката си да замълча, и продължи да дърпа блузата ми нагоре, докато не се показа голият корем.Даниел го зацелува, а аз освен срамът който изпитвах, усетих огромна нужда от…любов.От както забременях, хормоните в мен се блъскаха безпощадно, и станах
по-чувствителна от всякога.Сега ме обливаха горещи вълни от възбуда, усещайки устните на Даниел по моето тяло.Изстенах от удоволствие, а той изправи глава и ме погледна.
-Можем ли да правим любов?-тихо попита той-В смисъл ъъъ…безопасно ли ще е за бебето?
-Да…предполагам…ако внимаваме.-зашептях аз смутено.
-Ще бъда изключително внимателен, обещавам!-промълви Даниел и се зае с премахването на всички дрехи по мен, а след като бях абсолютно гола, за секунди свали и своите.После започна да обхожда с устни тялото ми, като наблягаше най-вече на коремната област.Аз стенех от удоволствие, и копнеех за неговата любов.Той почувства моята готовност, и внимателно се надвеси върху мен, като се стремеше да не опира корема си в моя.Сливайки се в едно, ние се понесохме по вълните на бушуващата страст, като забравихме всичко около нас.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:56 am

НЯМА СКРИТО-ПОКРИТО

Лежах сгушена в Даниел и не можех да повярвам, че всичко това е реалност.
Ръката му нежно галеше корема ми.Наруших тишината и красивият миг с въпрос:
-За какво дойде в Пловдив?
Даниел махна ръката си от мен, а после се повдигна от леглото.
-Дойдох със сестра ми.Има няколкодневни лекции.Сега се сетих, че трябва да й звънна, тъй като не знае къде съм в момента.-рече той и затърси телефона си из джобовете на разпилените по земята дрехи.Щом го намери той набра и зачака.
-Даниел, къде си?-чу се притеснен женски глас.
-Сестра ми, имам новина за теб.Ще ставам татко.
Чу се кикот а после гласът от телефона се провикна:
-Кога успя да се напиеш?И къде си за Бога?
-Не съм пиян!-отвърна той-В момента съм с жената, която чака моето бебе, и ще остана при нея тази вечер.
-Ти се опитваш да ме побъркаш ли?-кресна сестра му-Каква каша си надробил?Защо не ми каза?
-Защото самият аз научих преди няколко часа.
-И сега какво смяташ да правиш?В кой месец е бременно момичето?
-На пет месеца е.-отвърна уверено той.
-Чудесно!-викна отново тя-Късно е за аборт.
-И рано да беше, нямаше да допусна тя да абортира.Искам и нея и бебето.
-Ти вече ме обърка нацяло.Нищо не разбирам.Правиш всичко на своя глава, и оставяш семейството си в пълно невидение.
-Утре ще говорим!-отсече Даниел-Тази вечер си легни с мисълта, че през април ще ставаш леля.
-Не ми е смешно, Даниел!
-На мен пък ми е весело.В момента очите ми са отправени към коремчето, в което расте детето ми.
Изпитах срам от думите на Даниел, и се изчервих цялата.А той продължи:
-А майката е толкова красива и…изчервена от срам.-изкиска се в апарата той.
-Ако бях до теб щях да те цапардосам.-закани се сестра му-Ти си идиот!
-Щастлив идиот.-допълни той-А сега сестричке ще затварям.Утре ще ти звънна, и ако мамчето се съгласи, ще ви запозная.Чао!-и затвори без да даде възможност на сестра си да му отговори, след което хвърли телефона върху дрехите на пода и се присламчи до мен.
-Наистина си красива!По-красива от когато и да било!-зашептя Даниел и ме гледаше с онзи поглед, който ме караше да се разтапям.
-Престани!-сръчках го аз-Не ми се иска да пострада бебето заради нашите…наклонности.
-Няма да пострада!Не бях ли внимателен?
-Беше,-отвърнах му-но не съм разговаряла с доктора си за сексуалния ми живот през бременността, така, че не знам дали е разумно.
-Да проверим в интернет!-каза той и стана да вземе лаптопа ми, след което го включи, и се зае да намери това, което не знаехме със сигурност.След десетминутно търсене той се провикна:
-Ето!Чети!Тук пише, че сексът е полезен и препоръчителен за бременните жени, стига самата бременност да е нормална.А както виждам при теб всичко си е нормално.Нали?
-Дай да видя!-настоях аз и грабнах от него лаптопа.Беше истина, което ми каза Даниел.Известен учен бе написал, че бременната жена изпитва
по-голяма нужда от секс от когато и да било, поради хормоналните промени, настъпили в организъма й.Пишеше, че при внимателно сношение няма никаква опасност за плода.
-Е, увери ли се?-попита той, и взе от мен лаптопа, оставяйки го на нощното шкафче.
-Уверих се!-отвърнах му.-Но имам нужда и от храна освен от…
-Любов.-довърши той, и ме повдигна от леглото.
Облякох халата, който беше преметнат на стола, открих под купчината дрехи домашните си чехли, които нахлузих и се запътих към кухненският бокс.Изпитвах глад и имах чувството, че ще изям всичко, което се намира в хладилника.Даниел дойде при мен по боксерки и предложи да направи той вечерята, но аз настоях сама да я приготвя.Той седна на стола и ме гледаше как снова напред назад.Беше ухилен до уши.Докато приготвях яденето, той започна да ме разпитва:
-На квартира ли живееш тук?
-Не.-отвърнах аз-Това е къщата, която наследих от баба си.
-А вашите къде са?
-Те живеят съвсем наблизо в апартамент.
-Как реагираха на новината, че си бременна?
-Не останаха особено очаровани, но постепенно свикнаха с мисълта.
-Те ли те накараха да заживееш тук сама?
-Не!-уверено отвърнах аз-Аз така пожелах.Тук ми е добре, и се чувствам точно на мястото си.Това е моят дом.
-Може ли-попита Даниел-да разгледам прекрасният ти дом?
-Може.-рекох.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:57 am

НЕОЧАКВАНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Той тръгна да обхожда стаите, и остана възхитен.Особено от уютната детска стая.
-Браво!-изръкопляска Даниел-Всичко е прекрасно подредено, остава сама бебето да се появи на бял свят.Видях кошарата до леглото ти.
-От сестра ми е.Тя настоя да я купи.-смотолевих аз.
-Ще има ли още едно местенце в твоят уютен дом?-попита той и се усмихна.
-Какво имаш предвид?-ококорих очи срещу него аз.
-Ще мога ли да остана тук, и да живея с теб?
Думите му ме свариха неподготвена.Не знаех какво да му отговоря.
-Ако искаш-рече той-може да се оженим.
Ако искам?Това вече ме накара да побеснея.
-Виж какво, не съм настоявала за нищо подобно.Нямам намерение да ти надяна хомота, само защото съм бременна от теб.
-Не виждам причина да реагираш така.Предложих го, защото мислех, че ще се чувстваш по-уверена и спокойна, ако сме женени.За мен е без значение.
Важното е да съм с теб, и да отгледаме заедно детето си.
-Точно сега не ми е до женитба.Освен това как мислиш, че ще реагират нашите като разберат, че ти си бащата на детето?
-Както биха реагирали и моите родители, когато им съобщя, че ще ставам татко, и че жената бременна от мен, не иска да се женим.Ще ме изядат с парцалите!Това ще стане!Не че съм зависим от тях, но…не искам да изпаднат в шок.
-Какво ще правим?-тъжно попитах аз.
-Първо ще кажем на вашите, че смятаме да живеем заедно, а после ще се наложи да идем в Бургас, и да съобщим добрата новина на моите родители.
-И като ги вкараме масово в болницата всичко ще е наред!-рекох му аз-Освен това да предположим, че се нагласят нещата и ние заживеем тук, как смяташ да продължи кариерата ти на артист?
-Ще се откажа!-каза той-Винаги мога да се захвана с друго.Ще ми трябва в бъдеще някаква по-нормална и доходна работа, за да имам достатъчно средства и свободно време за теб и детето ни.
-Това мога да го уредя.-отвърнах-Аз започнах преди няколко месеца във фирмата на приятелите ми, които днес предполагам видя.Първо ще ми се накарат, но съм сигурна, че не биха ми отказали.
-За сега да не избързваме!Все още имам достатъчно средства, с които да се издържаме поне няколко години.
-Ако ще живееш с мен, ще ти се наложи да работиш!-настоях аз-Няма да търпя да ми се излежаваш по цял ден.
-Я, каква си лоша!-изсмя се той-Щом настояваш, ще започна.Само мир и любов да има.И като казах любов…до къде опря с готвенето?
-Почти съм готова.Защо?
-Защото чакам с нетърпение да хапнем.После като се уверя, че си достатъчно сита, мисля да задоволя и някои други важни нужди.-рече той, изсмя се и ми намигна.
След като вечерята от печени пилешки пържоли и картофена салата беше готова, и изядена най-вече от мен, с Даниел се шмугнахме в спалнята, където той ми отново ми доказа, че е внимателен.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:58 am

ГОСТ

Телефонен звън секна нашите целувки.Понечих да стана, но Даниел ме изпревари, и отиде да вземе от трапезарията телефона ми.Подаде ми го с думите:
-Коя е Вики?
-Сестра ми.-отвърнах аз и вдигнах.
-Хей, сестричке!-викна тя-Ще станеш ли да ми отвориш?Пред вратата съм.
Само това липсваше.Да ме свари собствената ми сестра с непознат за нея мъж.Неловка ситуация.
-Изчакай!-рекох-Ей сега идвам!-затворих и веднага се заобличах, като помолих Даниел да направи същото, и го накарах да оправи омачканото легло.Сетих се, че ключовете са в него и му изкрещях:
-Дай ми ключовете!Бързо!
-Спокойно!Давам ги!-и бръкна в джоба на якето си, след което ги извади и ми ги подаде.Грабнах ги хукнах.
Отваряйки вратата Вики стоеше сърдита пред мен и ме скастри:
-Къде се бавиш?Замръзвам.
-Съжалявам.Имам гости.
-Ааа, добре.Извинена си.Ели ли е тук?
-Не.-отвърнах й-Бащата на бебето ми.
Сестра ми ококори очи срещу мен,и едва промълви:
-Бащата…на бебето?
-Да.-повторих-Влизай, че и аз ще замръзна!
Тя тръгна по пътеката, а аз заключих портата и я настигнах.Влязохме двете заедно в къщи и погледа й се спря на Даниел, който беше седнал на масата в трапезарията.Когато ни видя, той се изправи и поздрави:
-Здравей!Вики…нали?
-Да.-отвърна сестра ми и се запъти към Даниел, а после седна срещу него на масата-А ти си …?
-Даниел.Приятно ми е!
-Аха.-поклати глава Вики-Какво искаш от сестра ми?
-Тъкмо обсъждахме с Мая предложението ми да заживеем заедно.
-Ъъъ-оцъкли се Вики-А до сега къде беше?Направи й бебе, и чак сега се сещаш да я потърсиш.
-Не знаех за бебето.Сестра ти умело скри истината от мен.Днес се срещнахме съвсем случайно, и от приятелката й, която се изтърва неволно разбрах, че Мая е бременна.
Сестра ми се обърна към мен и попита:
-Вярно ли е?
-Да.-отвърнах-Така е.
-Ти си много вироглава, да знаеш!-смъмри ме Вики-Така и не ми разказа историята между вас.
-Вироглава е!-потвърди Даниел-Преди малко й предложих ако иска да се оженим, но тя отказа.
-Обичаш ли я?-попита сестра ми.
-Щом съм тук, значи имам чувства към нея!-отвърна й той.
-Не те питам за други чувства!Питам те дали я обичаш?
-Обичам я!-рече Даниел, а моите крака се подкосиха.За първи път чух думите, които жадувах да ми изрече, но все още не бях уверена дали са истина, тъй като на мен никога не бяха казани лично.
-Тогава те предупреждавам, че ако я нараниш някога, ще опаковам красивата ти физиономия в гипс!
Даниел застана сериозен и каза:
-Това е майката на моето бебе, и няма да позволя да бъде наранена,
най-малкото пък от мен.
-Постарай се да спазиш обещаното!
Той кимна в отговор, а аз измънках:
-Бебето ще е момче!
-Ааа!-отпери поглед в мен Даниел-Момче!Още нещо да си скрила от мен?
-Не.-отвърнах-Това е всичко.
Той стана и ме зацелува пред погледа на сестра ми, от което изпитах неудобство, и се отдръпнах смутена.Вики се изправи и каза:
-Аз ще се прибирам.
-Не бързай!-рекох й-Не ми каза, защо се върна от Димитровград без нашите!
-Върнах се, защото довечера имам среща.-смигна тя.
-Брей!С кого бе?-подкачих я аз.
-Тайна майна!-изкикоти се Вики
-Значи и ти криеш от мен доста неща!-отвърнах сърдито.
-То още няма нищо, че да го крия.Това е първа среща, и не знам как ще протече.
-И кой е щастливецът?-настоях аз.
-Имам нов колега.Та той…покани ме тази вечер.Ама не казах на нашите защо се прибирам.Метнах ги, че се притеснявам за теб, и искам да прекарам нощта тук.То не е голяма лъжа, защото наистина се притеснявах, но сега като гледам…най-добре да си вървя!Само се пречкам.
Даниел се засмя, а аз отново се изчервих.
-Не се черви!-закиска се Вики-Обсъдете как ще кажете на нашите това, което сте си наумили, и Господ да ви е на помощ!
-Еее, толкова ли са лоши?-попита Даниел.
-Баща ми е готов да убие човек заради сестра ми.Моли се този човек да не си ти!
-Не го плаши!-скарах й се-Предполагам, че ще има викове, но до убийство няма да се стигне.
Сестра ми се изсмя и каза:
-Тръгвам!Ела да ме изпратиш.-и хвана ръката ми, след което се обърна към Даниел-Беше ми приятно да се запознаем…татенце!-и се закиска.
Даниел от своя страна също се разсмя и отвърна:
-На мен също…лельо!
Бурен смях огласи къщата.И тримата се хилехме като луди.Едва успях да побутна сестра ми, подканвайки я да тръгва.
-Тръгвам де!Виждам, че тук съм излишна.
-Не говори глупости!-сръчках я.
-Да не би да искаш да закъснея за първата си среща?
-В никакъв случай!После ще разказваш!
-Да бе!-оплези се тя-Колкото ти на мен разказваш!
Вики махна на Даниел и двете излязохме от къщата.По пътеката тя ме закачи:
-Ама е сладур!Ммм!Не искам да си представям като ме изпратиш какво ще правите вие двамата!
-Стига де!-прошепнах срамежливо-Имаме много да си говорим с него!
-Дааа-изсмя се Вики-В леглото на топло.-и продължи да се смее придържайки ръка пред устата си.
-Прекаляваш!-викнах й.
-Ми то това бебе не е дошло от вятъра предполагам!
-Достатъчно!Къш от тук и гледай да се забавляваш тази вечер!
Целунахме се за довиждане, и затворих вратата след нея.После вдишах дълбоко от свежият въздух и побързах да вляза, преди да съм премръзнала.

Заглавие: Re: Поезия Сря Юни 02, 2010 9:59 am

Това е засега.Кога ще го довърша...един Господ знае smile

Админ Брой мнения : 1166

Ще чакаме,Славеееее,ще чакаме.