Майкъл както го познават другите

I thought he was surely dead! (Karen Faye)
Помислих,че сигурно е мъртъв!(Карън Фей)

Майкъл беше хедлайнер в два бенефис концерта за Международния Червен кръст, Нелсън Мандела детски фонд, и ЮНЕСКО. Майкъл Джаксън и приятели.

Графикът на изпълнителите и техния антураж летели с чартърен полет,започваше от Сеул, Корея, където се проведе първият концерт в Мюнхен .

Това бепрекрасен полет, тъй като ние имахме възможността да прекараме заедно известно време,и да се опознаем всички. Имаше изпълнители от всички краища на света.

Пристигнахме в Мюнхен в следобедните часове на 27 юни 1999 г.,олимпийският стадион се подготвяше за вечерта и появата на Майкъл.

Майкъл въведе Андреа Бочели в късния следобед.

Слънцето залязваше. Мракът промени изцяло усещането за арената. Беше гореща лятна вечер. Публиката се беше наслаждавала на изпълненията на други изпълнители по цял ден: Лутер Вандрос, Кели Брадърс, Ринго Стар ... но изглежда публиката чакаше Майкъл. Вълнението ескалираше.

Магически, сцената бе трансформирана с нововъзникнали светещи стени, екрани и оборудване, които са били създадени за шоуто на Майкъл,и които са били скрити по време на другите представления.

Майкъл Джаксън, Майкъл Буш и аз бяхме в съблекалнята в последната минута за да се погрижа за някои детайли,просто сценичен ред . Дългият списък за проверка: микрофони, кабели, гардероб за смяна, хавлиени кърпи, списък с песни, лед, "Gatorade", вентилатори, гримове, пудра.

Можех да почувствам енергията и очакване на тълпата, насочени към нас. Всеки намек за появата на Майкъл създаваше вълнение и хаос в тълпата. Той надникна публиката зад завесата. Бендът излезе на гърба стълбите. Майкъл ги посрещна традиционно сключвайки ръце за молитва.

Шоуто започна с цялата ярост и вълнение, на което са способни. Правили сме това в продължение на толкова много години. След като бях подготвена за следващите промени, гледах от дясно на сцената.

Всичко вървеше перфектно .... по учебник ... Beat It ... Black or White със Слаш ...

Billie Jean.

За представянето на Earth Song местни изпълнители започнаха да се разпръскват по сцената. Earth Song започна ... след това на моста появи, точно както го правеше в Корея. Децата и възрастните бавно изпълниха сцената. Песента вървеше .... Майкъл мина по моста ,след движението с тропването на крака скобите на моста се разтвориха и той се издигна като лифт. Дим, експлозии ,бомбандират нашите очи и уши ... мостът продължава по-високо и по-високо, но за разлика от репетициите, и последното шоу .... не спря в своята кулминационна точка ... Вместо това, той се наклони надолу с набираща скорост ,а Майкъл здраво хванат за парапетите ... все още пееше. Аз започнах да крещя, но дори сама не можех да чуя гласа си от пироефектите, музиката, и публиката. Започнах да тичам зад сцената в ужас след като моста бързо изчезна под предната част на сцената, наклонен надолу върху бетонения под.Охраната ме хвана и ме спря, мислейки,че ще проваля представлението.

Зад сцената имаше плач и крещене, само екипа и изпълнителите знаеха,че имаше нещо отчаяно погрешно. От нашата позиция бяхме загубили от поглед Майкъл, след като моста падна под предната част на сцената. Сърцето ми спря да бие, докато стоях отчаяна в ръцете на алмията охранители. Въпреки, че шоуто продължи за всички останали, времето спря за мен, тъй като аз не можех да си представя как Майкъл може да оцелее след такова падане.

Но бавно и след това, което ми изглеждаше като цяла вечност, докато музиката и аплодисментите продължаваха, видях една ръка да докосва пода на сцената ... След това се простря крак, друга ръка, друг крак ... той е горе, в центъра на сцената ... завършва края на Earth Song! Зяпнах от удивление.
Изглеждайки замаян, той измина пътя към нашата страна на сцената. "Майкъл, седни ...."

"НЕ!" отсече той.

"Охрана ... моля заведете го в болницата!" Измолих.

"НЕ!" Той грабна микрофона и се затича, за да завърши представлението с "You Are Not Alone".

Не можех да повярвам на какво съм свидетел. Той завърши на песента, поклони се на финала, и се върна в съблекалнята,след това ... се разпадна. Охраната го транспортира в болница в Мюнхен.

Членове на групата, танцьори, Слаш и екипа, всички бяха шокирани и изумени от това, на което станахме свидетели. Завършихме шоуто с молитви в сърцата си.

Върнах се в хотела ... Започнах да въртя телефонни разговори, за да разбера как е той. Получих информация, че няма нищо счупено, но той беше зле насинен, и гърба му беше много зле разтегнат. Това е чудо. Като изпълнител , той знаеше как да се приземи.

На следващия ден трябваше да заминем за Париж за фотосесия. Това бе отложено.

Той бе по-добре. Попитах го ... защо продължи? Не мога да повярвам, че беше в състояние да направиш това.

"Знаеш ли, Търкъл, единственото нещо, което чувах в главата си, беше гласът на баща ми да ми казва-" Майкъл, НЕ разочаровай публиката!"

Let's Dance.

ето и видеото от инцидента:

Няколко думи от Akon за работата му с Майкъл:

"Работа ми с MJ е сбъдната мечта.Този човек е невероятен,той е гений!Просто трябваше да постоим в една и съща стая(с него) за да почувствам,че всичко което съм искал да постигна в живота е постигнато.Тази аура...колко е невероятно това,тази аура.Около нас е за да растърси света,човече.Знаеш,как си с някого,а дори не можеш да обясниш чувството.Използвах това за да се замисля"Как някой може да продава толкова албуми,и да доминира над целия бизнес в този жанр до такава степен,че никой да не може да бъде част от това без да се обедини с теб?"Начинът,по който мисли...някой артисти мислят регионално,някой мислят национално.Аз мислех интернационално,но той...той мисли планетарно...Това е на друго ниво!"

Akon казва прекрасни неща, само в няколко думи описва онова, което всички сме почувсвали за Майкъл

А случаят с падането изглежда много страшно, добре, че всичко е било наред. Майкъл си правеше доста екстремни неща на сцената и не се е разминал с инцидентите, сещам се и за запалването на косата, но със сигурност има и още (може би по-малки) за които не знаем.

Екстремни да.Аз пък се сещам за щурото японче,което се качи при него на платформата и размяташе ръце без да го е грижа дали може Майкъл хем да го удържа,хем да пее

Интервю на Маколи Кълкин при Лари Кинг 2005г.

превод:Abi,bg.mamma

ЛК: Длъжни сме да обсъдим този въпрос. Какви бяха отношенията ти с Майкъл Джаксън?
МК: Бяха или са?
ЛК: И едното и другото.
МК: Каква е разликата...
ЛК: Да започнем с това, какви са били.
МК: Той беше и си остава мой добър приятел! Всичко, което става сега е просто нещастно стечение на обстоятелствата, знаеш ли...
ЛК: Кога го срещна за първи път?
МК: За първи път го видях - нещо от типа, че той ми звънна неочаквано и ми каза: „Здравей, аз съм Майкъл!” Просто, здравей. Работата е в това, че...
ЛК: Това след „Сам в къщи” ли е?
МК: Това е след „Сам в къщи”. Всъщност аз го срещнах преди това, когато играех в „Лешникотрошачката” в Линкълн център. Играех Фриц и той дойде зад кулисите един ден. Имахме кратка среща и той сякаш ме позна, защото аз играех в „Чичо Бък”. И той го спомена. После съвсем неочаквано ми се обади и ми каза: „Защо не дойдеш при мен?”. Работата е там, че аз не реагирах към него, така, както повечето хора. Болшинството от тях обичат Майкъл Джаксън и той е като Бог за тях. А за мен – въпреки, че знаех, че е поп-певец – не му бях фен. Смятам, че това беше една от причините заради, които се сближихме. Беше – повярвай ми, но аз винаги го наричах, козел. Наричах го глупак и той приемаше това.
ЛК: И брат....(не се разбира)
МК: Да! Всички постъпвахме така! Той беше приятел на семейството.
ЛК: Какво се случваше у тях? Това е нещото, което вълнува хората.
МК: Това е странно...
ЛК: Какво се случваше?
МК: Нищо не се случваше. Знаеш ли, всъщност нищо! Имам предвид, че играехме на видео игри. Знаеш ли, играехме в увеселителния парк...
ЛК: Спеше ли в леглото?
МК: Да, цялата работа е в това, че – е, добре, спим в една стая с него. Това е като, не знам дали ме разбираш...Спалнята на Майкъл Джаксън е двуетажна и има три типа бани и други неща...Това означава, че съм спал в тази спалня. Да, но ти разбираш ли как се случваше това....Цялата работа е в това, че Майкъл не умее добре да обяснява, никога не е умеел, защото той не е много социален човек. Става въпрос за човек, който е бил отделен от всичко! И който се ограждаше от всичко и това през последните 30 години! И той не е много добър в общуването с хора, и не умее много добре да изразява своята мисъл. За това, когато той казва нещо, той не винаги разбира, защо хората реагират именно така...

Ice-T– рапър, актьор (Law & Order: Special Victims Unit)

Срещал съм го веднъж. Той беше в Ню Йорк, в студиото на Сони и снимаше видео, а аз бях там с една от моите групи. Казаха ми, че Майкъл Джексън иска да се срещне с мен. Отидох зад кулисите; той седеше между две жени, здрависа се с мен, беше супер (преживяване). За човек от ранга на Майкъл Джексън – дори и през ум не ти минава, че той може да знае за съществуването ти. Имам предвид, aз съм рапър, a той си е казал: „Ice-T е тук. Бих искал да се запозная с Ice-T." Здрависах се с него, страхотен момент. Един от приятелите ми каза: „Няма значение колко си корав, ако ще и най-големият гангстер да си, ако си на първия ред на концерт на Майкъл Джексън, той ще те накара да виеш като кучка”. Това си е голям комплимент от неговата уста.

В крайна сметка, аз ще го запомня с това, че беше оригинален. Ето това е, което не може да му се отрече на Майкъл Джексън – няма как да кажеш, че нещо негово е взето от някой друг. Всичко е 100% оригинално. Всички нови хора, които го имитират – като хлапето от 'N Sync [Justin Timberlake] — Те знаят, че копират Майкъл Джексън.

Интервю с Рушка Бергман
Последната вечеря с Майкъл Джаксън
превод:lenitta

Известната стилистка, родена в Таков е жената омагюсала Стивън Спилбърг, Никол Кидман и Хилари Клинтън, а в продължение на 2 год.и половина е неразделна с Краля на Попа- Майкъл Джаксън. Тя споделя, че Майкъл винаги ще остане в сърцето и.
Майкъл не беше егоист, той даваше любовта си на целия свят, но никой не призна това преди да си отиде. Майкъл не беше откачалка, въпреки,че много лъжи се изписаха по негов адрес. Хората не го разбират така както не са разбирали Бетховен или Моцарт, но времето доказа, че те са музикални гении. Джаксън беше невероятен творец. Той живееше в своя си свят със своята музика. Щастлива съм, че бяха негова приятелка, че ме избра от толкова много кандидати да бъда негова стилистка, споделя Рушка.
Въпреки, че е работила с много известни звезди като Хилари Клинтън, Бьорк, Синди Крофорд, Никол Кидман, Гуинет Полтроу, Рушка споделя, че Майкъл е най-благородния и изтънчен човек, когото е срещала.
„Работих за италианското списание ‘L’Uomo Vogue’, когато решихме да изберем световно известна звезда за фото сесия за корица. Предложих Майкъл и му писах за това. Бях на театър, когато три седмици по-късно ми се обади неговият адвокат. Направо се стъписах. Помислих си, че нещо съм объркала и затова ми се обаджа адвоката му. Започнах да се извинявам. Тогава адвоката ми каза, че Майкъл е съгласен да снимаме фотосесия с него. Помолих го да повтори, имах чувството, че ще припадна! Обадих се на главния редактор и съобщих новината.”
Според Рушка подготовката за тази фото сесия била най-трудоемката от всички, които е правила!
„Работех със хиляди момичета и накрая избрахме 6 от тях. Явно Майкъл беше очарован от видяното, защото накрая извика „Момичета, вие сте божествени!” От тук започват 5 месеца усилена работа.
Въпреки,че е суперзвезда, Майкъл никога не се е държал като такава. Той бил голям професионалист, знаел, че се работи с най-добрите стилисти, гримюри и фотографи и никога не ги е подценявал.
На снимките имаше поне сто човека. Пуснахме албума му Тhriller, той мигновено застана пред камерата и започна да танцува. След няколко минути всички плачехме. Той излъчваше такава енергия, че си мислех че е от друга планета!
Майкъл имал подобни впечатления и от Рушка. Бил очарован от това колко любов влага в работата си. Постепенно се превърнали в приятели. Той обичал характера и и най-вече честността и.
Промяната в стила на Майкъл в последните години е доста драстична и това се забелязва от световните медии. Всеки се питал кой стои зад новата визия на поп иконата. Тайното му оръжие, естествено било- Рушка Бергман.
„Той се доверяваше на вкуса ми и ми казваше никога да не се отказвам, защото съм най-интересния човек, когото е срещал. По-късно ми каза, че когато съм се появила на вратата му във Вегас, можел да усети моето средиземноморско ухание.”
На връх Нова Година телефона ми звънна. Вдигнах го и чух някой да пее опера. Тотално се обърках. Попитах кой е, а Майкъл ми каза „Кой си мислиш че е?!” Той беше много срамежлив и нежен.
Още от първата им среща Рушка била убедена, че пред нея стои истински гений. След като се срещнали във Вегас, целият и свят се променя. Вървяла по улицата и изведнъж всички хора сравнени с Майкъл изглеждали толкова обикновени.
„Колкото повече го гледах, толкова повече го заобичвах!” От него се излъчваше магия. Няма човек на света с такава външна и вътрешна красота. Никой от известните личности не притежава такава харизма. Не мога да повярвам, че е мъртъв! Как да го повярвам като последните месеци така усилено работихме. Имах готови идеи за концертите, щеше да бъде истинско зрелище!”
Според списание Форбс, Джаксън е щял да получи 2.5 билиона долара от концертите, но това ни най-малко го вълнувало. Около него винаги имало поне 30 човека, които да се грижат за всичко и 11 адвоката.Живеел в пълна изолация. Винаги когато Рушка отивала в ЛА, Мйакъл я извеждал на вечеря.
„Прозореца на лимозината се сваля и Майкъл, охраняван от 6 бодигарда ми маха с ръка. Обичахме се и се уважавахме. Харесваше всички мои дрехи и искаше да носи същите. „
Когато бяхме на вечеря само преди месец, Майкъл ме попита „Знаеш ли, защо обичам да работя с теб?Никога не ме питаш за пари и никога не сме говорили за споразумения. Ти ми се доверяваш и аз ти вярвам. Смених 6 мениджъра за 2 години. Ти си единствения човек който стои до мен. Всеки идва и си отива, а ти, мила моя, ще си с мен за винаги.”
Последния път когато го видяла било две седмици преди смъртта му. Гостувала му в продължение на 5 дни.
„Той беше много красив. Не изглеждаше депресиран или тъжен. Все едно няма никакви грижи. Потанцувахме малко. Беше толкова мил и нежен, толотата му ме порази.
„Знам, че късметът беше на моя страна, за това, че бях толкова близо до него, видях истинския Майкъл. Ние се разбирахме чудесно. Тъжно ми е, че медиите бяха толкова несправедливи спрямо него. Не беше болен от рак, носа не му падаше, всичко това е лъжа!Поп иконата вече е ангел, но музиката му ще живее вечно!”

Kenny Ortega, producer, director, choreographer

"Бях с Майкъл в Източна Европа и когато слязохме от самолета, той ме попита: „В хотела ли ще отидеш или ще дойдеш с мен в едно сиропиталище?” Вместо да се прибере в хотела, той предпочиташе да отиде в сиропиталище. Помня, че когато влезе в този приют, той вървеше и се оглеждаше съвсем спокойно. Организаторите (на концерта) също бяха там; условията, в които живееха децата, бяха много лоши. Видях го да шепне нещо на някого, после да шепне нещо на другиго, разхождаше се, обръщаше внимание на децата. И по-късно разбрах какво е шепнел: „Това сиропиталище трябва да се преобрази, тук ще има нови легла, нови чаршафи, ще се назначат още хора, които да се грижат за децата. И това трябва да стане до утре, иначе няма да изляза на сцената”. Видях как този човек (Майкъл) влезе в едно румънско сиропиталище и го преобрази за 24 часа ... още едно нещо, което винаги ще си спомням за него. Този човек имаше по-голямо сърце от всеки друг и наистина, наистина бе загрижен за подобряването на човешкото състояние и най-вече за децата. Това беше част от неговата мисия. По време на турне той винаги искаше да знае какво може да направи за всяко едно място, така че когато си тръгваше, той оставяше това място в по-добро състояние ... за колко други хора би могло да се каже това?"

Шофьор на Майкъл по времето на Dangerous tour разказва...

През 1992 г.за 4 месеца бях шофьор на Майкъл по време на Dangerous tour.. Вярно, не карах неговия личен автомобил /минибус, направен така, че да може и да спи в него, ако е необходимо/, а една от двете коли на охраната му. Моята работа започна в Мюнхен, но с Майкъл се запознах чак в Рим. Той се готвеше да отиде до Флоренция, където искаше да купи картини. Пред хотела в Рим обаче се събра тълпа и охраната подготви няколко коли на изхода – в коя от тях щеше да седне Майкъл, щеше да се реши в последния момент.Шефът на охраната се обади по радиостанцията и каза: «Кийт, ще пътуваме с теб, идваме» - и след минута се появи Майкъл със свой приятел , аз им помогнах да се качат. С тях беше и дъщерята на организатора на концерта. На Майкъл му трябваха секунди , за да стигне от хотела до колата, но го забелязаха и ни обкръжиха.Оказа се, че някой е грабнал шапката на приятеля му и Майкъл поиска да спра и да потърсим шапката, но това не беше безопасно, трябваше незабавно да тръгнем. Идеята беше да тръгнем от хотела, да се повъртим по улиците и после да се върнем на определено място , за да вземем и охраната. Но трафикът в Рим беше толкова натоварен, че аз няколко пъти се опитах да се върна и накрая разбрах, че съм се объркал. А в колата ми - Майкъл Джексън и никаква охрана, за да го защити. «Заблудих се» - казах. «Добре – отговори Майкъл с мекия си глас – Какво ще правим?». Момичето до мен беше много спокойно. «Връщаме се в хотела – каза тя – Ако сега някой познае Майкъл ще настане бедствие». И беше права. Феновете могат и да нямат лоши намерения, но ситуацията беше крайно опасна – след смъртта на Джон Ленън всяка знаменитост трябваше да бъде крайно внимателна. Решихме да се връщаме в хотела и аз почнах да търся пътя.Майкъл изглеждаше спокоен, но аз чувствах неговото напрежение. Най-накрая успяхме да се доберем до хотела, но възникна друг проблем. Майкъл лежеше на пода на колата, не се виждаше. Но между колата и вратата на хотела имаше повече от 10 метра, паркирани коли пречеха да се доближа и нямаше никаква охрана.«Майкъл – казах му аз – трябва да тичаме, подготви се». Момичето отиде напред, за да предупреди охраната на хотела. Аз отворих вратата, хванах го с една ръка, а с другата го прикривах от очите на публиката и затичахме към хотела. Феновете разбраха кой е излязъл от колата и моментално хукнаха към нас. Ние влетяхме в хотела през вътрящите се врати и охраната веднага ги блокира. Аз отихдох в стаята си и започнах да си събирам багажа, сигурен че моментално ще бъда уволнен. Тогава дойде началникът ми. «Какво правиш» - попита той. «Събирам си нещата, време е да се прибирам, нали?». «Шегуваш ли се? – попита шефът ми – Ти си го върнал в хотела цял и невредим и той много те хвали».Когато го опознах отблизо разбрах, че хората говорят за него истината: той беше загубил своето детство и не можеше да се примири с това. Независимо от таланта си в бизнеса, в него имаше някаква странна уязвимост, иска ти се да го прегърнеш и да му кажеш да се пази- А аз не бих се нарекъл сантиментален човек. Майкъл обича играчките, ако в града, в който е, има голям магазин за играчки, ние знаехме, че рано или късно ще идем там и той ще похарчи хиляди за играчки. Купуваше комплекти за фокуси, радиоуправляеми играчки, които после гонеше по стаите на хотелите. Повечето играчки се предаваха в близка детска градина, за себе си оставяше само няколко.Заедно с Майкъл пътуваше и негов млад приятел и в никой не възникнаха никакви въпроси. Наблюдавах отношенията им отблизо и съм сигурен, че нищо нередно не е имало между тях. Никога не повярвах в обвиненията. На първо място защото е много добър човек, той просто не е способен да направи това, в което го обвиняваха. Аз видях, че със своя приятел той не отнасяше като с малък брат. Аз съм щастлив, че той сега има свои деца и може да се наслаждава на игрите с тях. Но независимо от невероятната дружелюбност и мекия му характер, всички хора се страхуват от него. Майкъл знае това, но не разбира какво може да направи. За всякакви проблеми му съобщават чрез Бил, началника на охраната, защото не им стига смелост да кажат сами на Майкъл, че нещо не върви както трябва. Колкото по-известен си, толкова хората повече се страхуват от теб. Само Бил, който работи за Майкъл повече от 30 години , не се страхува и всеки път, когато му разказваше, че някой е скрил нещо от него ,той възмутено казваше: «Но защо сам не ми е казал?». И аз малко се страхувах, но все пак се отнасях сравнително нормално и може би затова се сближихме.Той беше възхитен от моя кокни акцент и се опитваше да го копира.Аз пък имитирах мекия му глас, което той считаше за ужасно смешно.Купих му книга за римувания кокни сленг, от която той беше във възторг. С часове я четеше в колата и се смееше, когато му попаднеше нещо забавно.... Понякога на мен ми се позволяваха неща, които на другите не. Веднъж в хотела тръгнах към басейна и видях охраната на вратата, което означаваше, че Майкъл е там. Исках да си тръгна, но охраната ми махна с ръка – «Влизай, той те познава». Влязох. В басейна се къпеха приятелят на Майкъл и семейството му, а Майкъл се разхождаше наоколо. Позна ме, махна ми и когато се изравних с него направих движение, сякаш искам да го бутна във водата. В първия момент ме изгледа изненадан, но после изпадна във безумен възторг, просто се заливаше от смях. Ще речеш, че съм първият човек, който се държи така с него....Длъжен съм да призная, че понякога прекалявах. Прозорецът на моята стая в един хотел беше до прозорците на Майкъл. Феновете не различаваха кой прозорец къде е , аз надявах бяла ръкавица, заставах така, че да се вижда само ръката ми и им махах. Крещяха, мислейки че е Майкъл........Майкъл беше много щедър към всички по време на турнето, а ние бяхме повече от 100 човека. В Мюнхен устрои купон за екипа си, резервирайки за цяла вечер парка за развлечения. Друг път в Германия отседнахме не в хотел, а в голяма частна къща с двор и понеже ние заехме всичко наоколо, той слезе да ни поздрави всички, въпреки че за разлика от нас не можеше да пие от прекрасната немска бира.Майкъл монго търпеливо се отнасяше към нашите слабости. В Шотландия ние, неговият екип, се оказахме в много неподходящ хотел и помолихме да ни преместят. Намериха ни друг, но когато превозваха нещата ни се оказа, че отиваме в къщата, в която е настанен Майкъл. Там ни чакаше богата маса с храна и напитки, ние добре се повеселихме и когато изведнъж Майкъл помоли някой да отиде да му купи пържени пилета се оказа, че никой вече не е в състояние да шофира. «Погледнете се – каза помощникът му – вие сте негови шофьори и никой от вас не може да тръгне». Но Майкъл се отнесе с разбиране и изпрати човек с такси за пилетата.Когато се върнахме в Лондон моите деца / Майкъл на 5 г. и Шерил – на 4 г./ много искаха да се срещнат с Майкъл. Но заради негово заболяване концертът беше отменен и срещата с местните деца - също. Някой беше казал на Майкъл за моите деца и веднъж той ми подаде 2 снимки с автографи. «Зная, че това не компенсира отменената среща, но все пак...». Погледнах автографите – там беше написано «На Майкъл – от Майкъл Джексън» и «На Шерил – от Майкъл Джексън». Обикновено той пише само името си, много рядко – лични послания.Срещнах се и с други членове на сем. Джексън и мога да призная, никой не може да се сравни с Майкъл. Ла Тойя пърхаше с мигли, сваляше и слагаше тъмните си очила, въртеше се и се заиграваше с тълпата – с две думи - звезда отвсякъде. Мъжът й, Джек Гордън, с усилия мъкнеше след нея куфарите. Аз отидох при него – «М-р Гордън, позволете ми да Ви помогна». Той ме измери с леден поглед: «Нима се познаваме?».«Не, сър, но вие сте с една Джексън, която познавам от хилядите снимки във вестниците и зная, че тя е омъжена за мениджъра си и той се казва Джек Гордън, не беше трудно да се сетя, че това сте вие. Нали не греша? Вие сте Джек Гордън и съпровождате Ла Тойя Джексън, която има много известен брат. Аз работих за него няколко месеца и той през цялото време проявяваше много повече благодарност от тази, която вие току що демонстрирахте. Аз ще ви закарам до Лондон, защото ми плащат. Но съм длъжен да Ви каза, че жена Ви е гримирана прекалено силно».Естествено, всичко това си казах наум. Просто взех багажа и го отнесох в колата.Имах и много кратък контакт с Джърмейн. Извикаха ме в Челси за да го закарам някъде със семейството му. Той се държа много учтиво. Семейството му обядваше, предложиха ми сандвич. Аз с радост се съгласих, защото с моята работа понякога не мога да ям по цял ден. Те отидоха да се преобличат, аз чаках. Чаках и чаках... Накрая след 2 ч. дойде човек и каза, че са се отказали. «Но някой можеше да ми каже»- казах аз. « Е, те просто ви забравиха»…

превод:Калина,бг.мама

"Kriyss Grant, първият танцьор, избран от Майкъл Джаксън за турнето му “This Is It” споделя какво е усещането да работиш с Краля на Попа.

За влиянието на Джаксън върху него: “На практика израснах с Майкъл Джаксън. Баба ми ми купи ‘Moonwalker,’ [филмът от 1988, който показва – освен всичко останало – Джаксън по време на концерт] и аз го гледах всеки ден. ... Исках да бъда точно като него. Танцувах при всяка възможност. Ако имаше парти, семейна сбирка, каквото и да било, танцувах и забавлявах всички присъстващи.

За прослушването си: “Страхувах се. Не съм се надявал, че ще ме изберат. Но все пак отидох ... Беше тридневно прослушване. Хиляди танцьори [4,000]. Майкъл дойде на третия ден. ...Никога не бях ходил на турне. Бях най-новият танцьор от Флорида. Всички останали бяха от L.A. и бяха работили като танцьори за други изпълнители и това фигурираше в резюмето им (C.V.). В моето C.V. имах само [MTV’s] ‘Making the Band’.
“Ако Майкъл не беше там, не мисля, че щях да бъда избран. ... Майкъл ме видя, забеляза чувството, което излъчвах. Видях го да скача от мястото си, докато танцувах, но не знаех на какво точно реагира. По-късно ми казаха, че е реагирал така на моето изпълнение, че е видял себе си в мен.”

За първата му среща с него: “Когато слязохме от сцената, за да се срещнем с него, той изглеждаше като статуята от албума си ‘History’. Облечен целият в черно, с очила. А ръцете му бяха големи и силни; цялата ми длан се побра в неговата ... Каза ми, че съм невероятен. ... Аз просто стоях и го гледах като вцепенен. Мисля, че му казах колко е страхотен. Не помня.”

За неговата индивидуалност (характер) и енергия: “Майкъл беше такъв тип човек, който просто те поглежда и веднага разбира, просто ей така, всичко за теб ... Казваше такива неща, все едно те познава добре. Веднага усети, че се притеснявам. Казваше ми да пестя енергията си за голямата публика. Винаги позитивен, но сякаш всичките му коментари бяха скроени конкретно за всеки от нас, (не като клише).

“Имаше моменти, в които усещах енергията на музиката, неговата енергия и влагах в танца всичко от себе си. Той спираше и ме поглеждаше. Мислех си, че може би се престаравам твърде много. Но той поклащаше глава и се усмихваше, сякаш всичко, което правех, беше хубаво.”
“Беше много топъл човек. Никога не съм усещал нещо подобно. Бях толкова щастлив. Енергията му беше несравнима.”

За репетициите: “Майкъл идваше от време на време в началото ... Но започна да репетира с нас едва когато се преместихме в Staples Center. Беше убийствено добър, даваше всичко от себе си, правеше всичко – страничното плъзгане, всичко – подлудяваше ни. ... Веднага щом чуеше музиката и започваше да танцува просто убийствено. Ние, танцьорите, се споглеждахме, все едно безмълвно се питахме – „Ама какво прави той, просто ни натрива носовете!” ... Той все още го умееше. Доказа го. ... Но беше нервен/притеснен. Беше на 50 и отдавна не беше танцувал по този начин. Трябваше да припомни на тялото си всички онези негови движения. Мисля, че се страхуваше; не можеше да си позволи да излезе на сцената и да изглежда крехък/уязвим в нашите очи.

Последната репетиция: „Беше онзи Майкъл, който помним от миналото. Общуваше с нас, даваше ни съвети, правеше промени. В началото оставяше другите да движат нещата. Но после започна да се държи така, все едно казваше „Това е моето шоу. Ще го направим така, както аз искам да бъде”. Това ме изпълваше с възторг. Това беше нещо, което винаги съм искал да видя. Мисля, че в началото се възползваха от него, защото вече беше по-възрастен ... Личеше си, че иска да каже нещо, но не го казва, премълчава си. Но в онзи последен ден той взе контрола над нещата в свои ръце. Знаеше какво иска. Всички танцьори си казвахме „Чудесно, (най-после) говори открито, без да премълчава”. Всички танцьори подкрепяхме Майкъл.”

Денят на смъртта му: “Не знаехме какво да правим, какво да кажем, къде да отидем. Това е онова усещане, когато най-после стигаш там, накъдето винаги си вървял – най-после постигаш мечтата си – и точно преди да се протегнеш да я уловиш, някой я издърпва от теб, като примамка. Докоснах я (мечтата си), но случи ли ми се наистина всичко това? Имам спомени, но нямаше време да изживея този момент пълноценно, да усетя вибрацията, тръпката. Всичко се случваше толкова бързо, бързо, бързо по време на репетиции ... и после всичко това ни беше внезапно отнето.
“Все още не съм успял да го осъзная. Знам, че бях част от това. Знам, че е нещо неповторимо да бъдеш танцьор от несъстоялото се турне ‘This Is It’ на Майкъл Джаксън. ... Но не мисля, че някога ще успея да го осъзная напълно”.

Участник в турнето на Майкъл History Tour:
превод:lenitta

Здравейте!Аз съм нов тук,но искам да споделя историята си от времето,когато бях на сцената с Майкъл Джаксън по времето на световното турне History през 1996г.Съжалявам ако е малко объркано ,опитвам се да си припомня всички детайли,за да направя по-точно описание.Наслаждавайте се!През 1996г. аз живеех в Банкок,Тайланд и когато датите за турнето History бяха обявени аз бях от първите наредени за билети.Бях гледал Майкъл преди това на турнето Dangerous и от тогава чаках всеки ден за да видя магията отново.Чрез приятел в Хонг конг аз се сприятелих с човек работещ за Tero Promotions,който организираше шоуто в Тайланд.На всяко място където се провеждаше турнето Майкъл искаше 30 местни деца,които да бъдат част от представянето на Heal The World и Earth Song и аз бях избран за едно от тях ( по това време бях на 15 години).Това беше най-удивителният ден в живота ми.Да бъда зад сцената на това шоу беше екстаз и благоговение.Имах възможност да видя от близо танка,който се появява на сцената по време на песента Earth Song.Това беше истински танк(поне на мен ми изглеждаше много реален) и той стоеше точно зад сцената в центъра и се изкачваше по рампа.Аз в същност бях малко по-голям от децата,които обикновено търсеха,но успях да убедя организатора да ми даде шанс.Казах му,че съм малко по-нисък за възрастта си и ,че това ще означава всичко за мен ако имам този шанс.Тогава нещата се уредиха и бях включен в списъците.Срещтнахме се ден или два преди шоуто до хотел Central Plaza ,където Майкъл беше отседнал и аз получих информация къде да се регистрирам и по кое време.До започването на шоуто аз се присъединих към истерията на стотиците фенове на Майкъл и го следвахме където и да отидеше.Tower Records беше едно от тези места,той посети и училище за слепи и ние успяхме да убедим шофьора на таксито да застане зад колоната от автомобили преструвайки се,че сме част от нея(Майкъл имаше полицейски ескорт навсякъде,където отиваше) и това ни помогна да го следваме докато разберем къде ще отиде след това.Наистина ми липсват тези дни и тази лудост,която ни беше обхванала с останалите фенове.Дойде денят на шоуто ,аз пристигнах в уреченото време(мисля, че беше някъде в ранния следобед) и се срещтнах с останалите избрани деца и техните родители.Аз бях с моя татко и Бог да го благослови ,мисля ,че той изпитваше удоволствие от цялото това преживяване почти толкова колкото и аз.Беше голяма привилегия да сме там.Представиха ни на хореограф,не си спомням името му,но мисля че имаше немски акцент.Той ни въведе в голяма стая за репетиции в една от сградите зад сцената и ни показа видео кадри от Heal The World и Earth Song от предните шоута и ни обясни каква ще е нашата роля.Бяхме разделени на 2 групи.По-малката щеше да е част от Earth Song,а по-голямата от Heal The World.Аз бях част от голямата група.След това репетирахме представянето си още няколко пъти.Имаше човек от ляво и от дясно ,с които щяхме да си държим ръцете по време на шоуто и всички знаехме думите на песента.След като всичко беше направено имаше още часове до шоуто.Дадоха ни пропуските,това бяха стикери,които носехме на гърдите си.Позволиха ни да напуснем за малко за да хапнем.Когато се върнахме беше време за концерта.Бяхме отведени от мястото зад сцената ,минахме около самата сцена и стигнахме до място отпред,от където можехме да наблюдаваме първата половина от концерта.После отново ни отведоха зад сцената.Мисля,че беше точно след Thriller,защото докато вървяхме видяхме сенките на кукловодите и техните кукли скелети.Бяхме заведени от дясната страна на сцената и чакахме там докато нашият хореограф не дойде да ни вземе.Спомням си ,че бяхме точно до голяма стена от големи дунапренени блокове,които изглеждаха като тонколони.Накрая беше време за Earth Song и ние наблюдавахме танка докато излизаше на сцената и самата песен.Беше прекрасно!През това време баща ми беше още зад сцената и когато разбра ,че е нашият ред той изтича от мястото си за да може да ни гледа,но до това време тълпата се беше сгъстила толкова много,че той не можа да я пробие и да излезе отпред пред сцената.За съжаление той имаше само камера без zoom ,това си личи на снимките ,но се радвам,че успяхме да направим няколко снимки и сега имам някакво доказателство ,че това наистина се е случило.Повечето хора са недоверчиви когато им разказвам за това,но е разбираемо.Може би някой ден видеозаписът на този концерт ще бъде реализиран.И дойде нашият ред.Спомням си ,че бях толкова напрегнат ,че можех да се пръсна.Нашият хореограф дойде и за моя голяма изненада взе моята ръка като водеща и после бяха всички останали хванати за ръце зад мен.Тогава си знаех,че това означава ,че ще бъда най-близо до Майкъл.Защото когато се наредим в кръг подредбата беше Майкъл,танцьорите и после децата.И ето той беше там моят идол,моят герой,протегна ръката си за да се присъедини към нас в кръга докато ние пеехме с цялото си сърце,с големи усмивки по лицата ни ,това беше чувство на щастие,което никога не бях преживял преди.Това беше магия,няма по-добра дума за да го опиша.Магията беше истинска в онази вечер и аз изживях магията на Майкъл от първоизточника.Ние вървяхме и пеехме припева на Heal The World в перфектен кръг около гигантско земно кълбов центъра на сцената.Към края на песента ни заведоха зад сцената докато Майкъл продължаваше да пее.После казаха да се върнем пак на сцената и да се присъединим към Майкъл за финала на Heal The World.Ние всички стояхме там голяма група деца около Краля на попа,пеещи от цялото си сърце.Виждайки го толкова отблизо,той всъщност изглеждаше много по- обикновен(нормален)отколкото на снимките и по телевизията.Той имаше тази страхотна усмивка,неговият смях изглеждаше толкова искрен и той изглеждаше доста по-висок отколкото аз си мислех ,че е .Изглеждаше толкова здрав ,изпълнен с живот(бликащ от енергия) и щастлив.На повечето от нас децата включително и на мен ни беше много трудно да не го гледаме втренчено.Аз определено бях изпълнен с благоговение.Това беше невероятно!Когато песента свърши всички отидохме зад сцената от ляво,все още обкръжаващи Майкъл.Никога няма да забравя това,той се обърна ,погледна ни ръкопляскайки и смеейки се той каза:Страхотна работа!Страхотна работа!Не исках това да свършва,но почти веднага след като Майкъл ни ръкопляска,човек със слушалки и сива брада дойде хвана Майкъл за ръката и го отведе.Майкъл ни махна за довиждане и изчезна навътре в огромната сцена.След това бяхме свободни да си вървим,докато концертът току що приключи.Очевидно баща ми толкова беше бързал да ни гледа на сцената,че беше забравил,че няма пропуск и му беше много трудно да се върне.Но за щастие е успял да убеди пазача на вратата,защото баща ми е американец ,но говори доста добре Thai и успя да се върне на време,защото аз стоях сам и го търсех.Но ние успяхме да се намерим и през целия път до в къщи говорехме за това,което току що се беше случило.
Във всеки случай Майкъл ми липсва много и се чувствам сякаш член от семейството ми е починал.Незнам ,защо,но светът за мен изглежда малко по-самотен след като знам,че Майкъл вече не е част от него!
Andy

Страхотна тема! Изчетох я цялата, въпреки, че съм чела преди всичките разкази, с изключение на този за 10-те дена лечение. Такова лечение наистина е имало, и ако този човек е бил там няма как да си измисля, но може да доукрасява, знам ли. И на мен не ми звучи убедително, още повече, че дните май наистина са повече.

Селин Дион: "Майкъл Джексън беше моят идол"
Селин Дион споделя някои от нейните спомени от миналото на Майкъл Джексън с ЕТ.

"Аз съм толкова опустошен от тази ужасна новина," казва Селин . "От началото на кариерата ми, той беше идол в шоу-бизнеса. Той беше гений и един невероятен артист!

"Спомням си, когато бях малка и го гледа по телевизията, и всичките му клипове ... Имах си и плакат на стената ... той бе толкова невероятен ... пеенето, творчеството му, неговите танци.

"Бяхме в една и съща звукозаписна компания, и те знаеха, че съм му голям фен, така че когато нещата започнаха да се случват с мен, те уредиха с него да се запознаем. Бях толкова нервна, и така се вълнувах в същото време,а Майкъл бе така страхотен. Даде ми автограф на една от неговите шапки .... Бях толкова развълнувана.

"Години по-късно той дойде да гледа моето "Лас Вегас шоу" и прекарахме известно време заедно .... и ние наистина очаквахме с нетърпение да видим неговото шоу в Лондон. Невероятное това, че той вече не е с нас. Все още не го приемам."

"Предполагам, че ние просто търсим какво се е случило, но мога да кажа , че той трябва да е бил под огромно напрежение ... да направи шоутата, и да се задържи на върха, плюс това,това щеше да си е голямото завръщане. Това е едно голямо напрежение и може да бъде съкрушително за никого. Сигурна съм, че той просто е трябвало да се справя с твърде много.

"В момента, заедно милиони и милиони други аз съм толкова тъжна .... и просто искам да изпратя моите молитви и любов към семейството на Майкъл. Не мога да си представя колко трудно е за тях .... да загубят някой толкова специален. И същото е за всички хора по света, които загубиха любим човек. Това просто продължава да ни напомня колко ценен е живота, и че ние никога не знаем кога ще дойде нашето време. Бог да благослови душата му. "

Ние никога НЕ ЗНАЕМ,КОГА ЩЕ ДОЙДЕ НАШЕТО ВРЕМЕ.......харесва ми,много добре казано.

Куинси Джоун пред Ролинг Стоун

Rolling Stone: Чухме много слухове, че неиздавана музика на Майкъл Джексън излиза по-късно тази година. Знаете ли нещо за това?
Куинси: Не, не знам за какво говорят за издаването. T-Pain е "P.Y.T." на този албум, все пак.

Rolling Stone: Смятате ли, че те трябва да изкарват неиздадената музика?
Куинси: Аз трябва да чуя [песните] първо . Не мога да коментирам , защото не знам какво планират да направят. Винаги има много останали песни. За да получим девет песни за Трилър трябваше да разгледаме 800. За да бъда честен, аз след това трябваше да решат кои четири песни са най-слабите. След това посочих тези за добавяне - "Lady In My Life", "PYT", "Human Nature" и "Beat It." Това обърна албума с главата надолу, човече.

Rolling Stone: Когато правехте Трилър, мислили ли сте,че ще толкова масивен?
Куинси: Никой не знаеше това. Всеки, който го казва, [че е знаел] лъже, човече. Най-хубавото нещо за правене, е да направиш запис, от който да те побият тръпки. Това е всичко, което знам да правя. Фокусирани групи и проучвания,и всички тези глупости ... аз не вярвам в тези глупости.

Говорих с Майкъл в Лондон, когато той бе продал всички тези ["This Is It"]концертни билети . Той продаде 50 концерта, и би могъл да продаде още 20. Той щеше да води децата онзи ден, и аз бях на среща тази вечер, така че [казахме си] нека просто го направим в Лос Анджелис. Това беше последният път, когато говорих с него. Където и да отида, от Шанхай до Гана до Пекин - по дяволите, дори и Aбудаби, Дубай, Кайро, Монте Карло и Рио де Жанейро - ще чуете Майкъл Джексън. Чувствам се много благословен, че съм работил с него.

I recently heard of this interview airing and decided to get more information about it on Oprah's website. This is when I stumbled across this discussion and decided to share my story. I was diagnosed with a rare form of child bone cancer in 2000 at the age of fifteen. I was to start chemo therapy in August of that year. Not many people know this but Michael opened up Neverland several times each year for anyone to come and enjoy the park. Everything was free. Rides, games, food. A friend of mine who was a regular at Neverland called me one night and told me the park was going to be open for two weeks at the beginning of August that year. I asked my parents if they would take me the week before I was scheduled to start chemo. My doctors all advised against saying they feared I was too weak but I eventually talked my parents in to it. We had to drive what seemed like several miles after we went through the front gates of Neverland to get to where the actual park was with the rides. As we were driving down the winding road something came over me that I can't explain to this day. It was almost a feeling of peace.

When my family and I stepped out of the car we weren't sure if we should check in with someone or really what to do. A man finally walked over to us and introduced himself and then explained to my parents how everything worked. We signed in with our names and other information and were given matching wrist bands and told we could ride anything we wanted, eat anything we wanted, play any of the games, etc. The man mentioned that on occasion Michael would come outside and say hello to everyone there. My parents thanked the man and within minutes I was at the top of the ferris wheel with my Dad. We rode it three times in a row and then it was on to the swings. We rode the rides for hours before getting in line to get some cotton candy and popcorn. As we sat down at a table with our snacks we noticed a crowd of children running all in one direction. I stood up on the seat of the table we were at but couldn't see anything. Several minutes later the crowd began moving towards us and it was then that I saw Michael. Standing under a huge umbrella and laughing as children were pulling at his arms, legs, and hugging him.

My Mom then grabbed my hand and we made our way over to him. We introduced ourselves and my Mom told him what a wonderful time we were having. She then told him about my cancer and that I would be starting chemo the next week. When she said that Michael put one hand on my head and said, "God Bless you." When he touched me I felt the same feeling of peace and comfort that I did as I had when we drove through the gates of Neverland. He stood there and talked to us for a couple more minutes and then he left. I continued riding rides with my family and the other children but I couldn't stop thinking about meeting him. As we were leaving that night the man who we spoke to when we arrived stopped my dad and handed him a note. The note was from Michael and it was inviting the three of us to have dinner with him. Without hesitation my Dad accepted the invitation and the man then directed us to through another gate which led to the main house. I was surprised once we were in front of the house. I expected it to be this huge mansion but it wasn't. It wasn't small but it certainly wasn't huge. Several people who worked for him greeted us when we pulled up outside. We had dinner with Michael and his children that night and to this day it was the best night of my life. After dinner he asked my parents if it would be ok if he prayed with us and of course they said yes. I had never and still to this day have never heard anyone pray the way he did. At fifteen years old it made me cry.

After he finished praying I opened my eyes and looked to each of my parents who were in tears as well. Michael was gracious enough to give us a tour of some of the things were weren't able to see earlier in the day. He showed us the arcade and the movie theater. The movie theater at Neverland was not your typical theater. Not only were there seats like a real theater, there were also beds for the children who were too sick to sit up. After showing us around we said goodbye to Michael and thanked him for everything. Imagine my Mother's surprise when she received a call from him several days later! We assumed he had obtained our number from the sign in sheet that we filled out upon arriving at Neverland. He asked her how I was doing and she told him I would begin chemo on Monday. He then gave her a number in which to reach him directly and asked her to please call him and let him know how I was doing around the middle of the week. She agreed. I went that Monday morning to the hospital prepared to begin chemo. When the doctor walked in the room he asked both of my parents to sit down. The three of us feared he was going to say the cancer had spread. They had run blood work and some more scans on me two days prior which is typical prior to beginning treatment.

When the doctor began to speak he looked at my parents and said, "I don't know how to tell you this. I don't know how to explain this but Danielle no longer has cancer. There are no signs of it on any of the scans we just took." My Mom, my Dad, and I sat there and just stared at him and finally my Mom burst in to tears. We left the hospital and the first thing my Mom did when we got home was call Michael. I was embarrassed because she was crying on the phone but then she handed the phone to me to speak to him and it was obvious he had been crying as well. Through the years Michael remained in touch with my family and would call us several times a year on the phone to say hello. He would sometimes send us gifts and cards. I have been cancer free for ten years now. I can't explain what happened when I went to Neverland. It's defies explanation. I want people to know that I am not the only one who visited Neverland very sick only to become well after my visit. There are hundreds, if not thousands of us. Our stories were never made public because Michael didn't want that. He was a wonderful man. I have never met anyone who cared so deeply about not just children but people in general.

Това оставям за превод...

Историята на Даниел-едно от болните от рак деца посетили Невърленд
(Историята бе споделена като коментар под статия в сайта на Опра Уинфри.Статията е относно интервюто с Лиса Мари,което се очаква да бъде излъчено днес)

Наскоро чух за това интервю и реших да получа повече информация за това на интернет страницата на Опра. Когато попаднах на тази дискусия, реших да споделя моята история.

Бях диагностицирана с рядка форма на рак на костите като дете през 2000 г. Бях на 15 години. Трябваше да започна химиотерапия през август същата година. Не много хора знаят това, но Майкъл отваряше Невърленд по няколко пъти всяка година за всеки,който иска да отиде и да се наслади на парка. Всичко е безплатно. Разходки, игри, храна. Един мой приятел, който ходеше редовно в Невърленд ми се обади една вечер и ми каза, че парка ще бъде отворен в продължение на две седмици в началото на август тази година. Попитах моите родители, дали ще ме пуснат седмица преди планираната химиотерапия. Моите лекари съветваха да не го правя,бояха се ,че съм прекалено слаба, но в крайна сметка убудих родителите ми за това. Ние трябваше да изминем няколко километра, след като минахме през входната порта на Невърленд за да стигнем до където действително е паркът. Както шофирахме надолу по криволичещ път нещо ме обзе,не мога да си го обясня и до днес. Беше нещо като усещане на покой.

Когато аз и семейството ми излезохме от колата не бяхме сигурни дали трябва да се обадя на някой, или какво всъщност трябва да правя. Един човек най-после се приближи до нас и се представи, след това обясни на родителите ми как работи всичко. Ние влязохме с нашите имена и друга информация и ни бяха дадени ленти на китката за съвпадение.Мъжът каза, че можем да използваме всичко, което искаме,да ядем всичко, което искаме, да играя на която и да е от игрите и т.н. Той спомена, че Майкъл ще дойде отвън за да каже здрасти на всички там. Родителите ми благодариха на човека и в рамките на минути бях на върха на виенско колело с баща ми. Ние се качихме три поредни пъти,и след това бяхме на люлките. Бяхме в парка в продължение на часове, редихме се на опашка за да получим захарен памук и пуканки. Като седнахме на една маса с нашите закуски забелязах тълпа от деца, всички тичащи в една посока. Изправих се на седалката, но не можах да видя нищо. Няколко минути по-късно тълпата започна да се придвижва към нас и след това видях Майкъл. Стоеше под огромен чадър и се смееше на децата ,които го дърпаха за ръцете, краката и го прегръщаха.

Мама ме хвана за ръка и ние отидохме до него. Представихме се,и майка ми му каза какво прекрасно време сме прекарали там. След това тя му разказа за моя рак и че ще започна химиотерапия на следващата седмица. Когато тя му каза,Майкъл постави едната си ръка на главата ми и каза: "Бог да те благослови." Когато ме докосна, почувствах това усещане за спокойствие и комфорт, което усетих, когато влязохме през портите на Невърленд. Той стоеше там и поговори с нас още няколко минути, след което си тръгна. Аз продължих да обикалям парка със семейството си и другите деца, но не можех да спра да мисля за срещата си с него. Когато си отивахме вечерта, мъжът с който ние говорихме, когато пристигнахме спря баща ми и му подаде бележка. Бележката бе от Майкъл,и бе покана за нас тримата за вечеря с него. Без да се колебае баща ми прие поканата,и човекът ни насочи към друга врата, която води до основната къща. Бях изненадана,когато бяхме в предверието на къщата. Очаквах това да бъде огромно имение, но не беше. Не бе малка, но със сигурност не бе огромна къща. Няколко души, които работиха за него ни поздравиха,преди да влезем. Ние вечеряхме с Майкъл и децата му тази нощ,и до ден днешен това е най-хубавата вечер в живота ми. След вечерята той попита родителите ми, дали ще е добре, той да се помоли с нас и разбира се, те казаха "да". Аз никога не бях,и все още и до днес никога не съм чувала някой да се моли по начина, по който той го направи. На петнадесет години той ме накара да плача.

След като завърши молитвата отворих очите си и погледнах родителите си, които бяха обляни в сълзи. Майкъл беше така добър,за да ни подари една обиколка на някои от нещата бяха не можахме да видим по-рано през деня. Той ни показа аркадата и киносалона. Киносалона на Невърленд не е типичен киносалон. Не само, че има места като истински театър,но имаше и места за децата, които са твърде болни, за да стоят. След като ни разведе наоколо се сбогувахме с Майкъл и му благодарихме за всичко. Представете си изненадата на майка ми, когато получи обаждане от него няколко дни по-късно! Предположихме,че е взел номера ни от бланката,която попълнихме при пристигането си в Невърленд. Той я попита какво правим, и тя му каза, че ще започна химиотерапия в понеделник. След това и даде номер, с които да се свърже директно с него,и я помолил да му се обадя около средата на седмицата,за да знае как се справям. Тя се съгласи. В понеделник сутрин отидох до болницата подготвена да започна химиотерапия. Когато лекарят дойде в стаята поиска от родителите ми да седнат. И тримата се опасявахме, че ще каже, че ракът се е разпространил. Те бяха ми взели още кръв,и правихме още няколко скенера два дни преди това, което е характерно преди началото на лечението.

Когато лекарят започна да говори той погледна родителите ми и каза: "Аз не знам как да ви кажа това. Аз не знам как да си обясня това, но Даниел вече няма рак. Няма признаци за него на всички скенери,които направихме ". Майка ми, баща ми, и аз седяхме там и просто го гледахме.В крайна сметка майка ми избухна в сълзи, да. Тръгнахме от болницата и първото нещо, което майка ми направи, когато се прибрахме у дома бе да покани Майкъл. Бях притеснена, защото тя плачеше по телефона, но след това ми даде телефона аз да говоря с него и беше очевидно, че той плаче също. През годините Майкъл потдържаше контакт със семейството ни и се обаждаше по няколко пъти в годината по телефона да каже здрасти. Понякога ни изпращаше и подаръци и карти.

Аз съм без рак в продължение на десет години. Не мога да обясня какво се е случило, когато отидох в Невърленд. Това противоречи на обяснение. Искам хората да знаят, че аз не съм единствената много болна посетила Невърленд . Има стотици, ако не и хиляди от нас. Нашите истории никога не са станали обществено достояние, тъй като Майкъл не е искал това. Той е прекрасен човек. Никога не съм срещала човек, който да се грижи толкова много не само за децата, но и за хората като цяло.

Тази история е прекрасна

Лиса Мари Пресли откровенно за Майкъл Джексън
Шоуто на Опра Уинфри | 21-ви октомври, 2010 год.

На 25 юни 2009 г., Лиса Мари Пресли е в Англия като това, тя нарича "най-странния ден в живота ми."

Въпреки на пръв поглед рутинни задачи за деня, тя отива да работи в студиото. Преди да се прибере вкъщи за вечеря-Лиса Мари изкарва целия ден в сълзи и не можех да си обясни защо. "Азбуквално режех храната си, ядейки вечерята си и плачех", спомня си тя.

По-късно същата вечер, в опит да спре да плаче, Лиза Мари се качил горе и се мушка в леглото, за да гледате нещо безсмислено по телевизията. Един час по-късно, тя има съобщение от приятеля си Джон Траволта, такова,че шокови вълни преминават през тялото и.

Бившият съпруг на Лиза Мари - Майкъл Джексън е починал.

Сълзите спряха от шока. "Бях повалена" казва тя. "Честно повалена."

Малко повече от една година след този незабравим ден,Лиса Мари сяда с Опра за да се открие за първи и единствен път за брака си с Майкъл Джексън, и смъртта му. Това е едно интервю, различно от всички които е давала преди.

"В предишни интервюта съм била груба,и склонна да заобикалям това", казва Лиса Мари. Този път тя иска да говори откровено за интимни, лични детайли, които правят отношенията и с Майкъл толкова сложни и неразбрани, каквито са били.

"Ти каза в моето шоу " Да, това беше истински брак " казва Опра , позовавайки се на нейно интервю през 2005 год.с Лиза Мари. "Но за останалата част от света, това е един голям, организиран публичен трик."

"Това е голяма частот това, което исках да се изясни в това интервю", казва Лиса Мари.
Въпреки, че Лиса Мари казва,че брака и с Майкъл Джексън е реален, тя признава също, че Майкъл е бил майстор в манипулирането на медиите.

"Той е възпитан по този начин", казва тя. "Той преценяше до къде да стигне,от това се нуждаеше неговата кариера, и той стана много добър в правенето и създаването на театри."

Тези манипулации карат Лиса Мари да си задава въпроса дали Майкъл я е обичал по това време. "Винаги съм се обърквала от това манипулиране на мисълта, това означава, че не ме обичал", казва тя. "Но аз разбирам това по-добре сега. Манипулацията е тактика за оцеляване при него."

Лиса Мари казва,че потока от емоции,които е изпитала около смъртта на Майкъл и е дал яснота за всички огорчения,които е имала след приключването на връзката им.

В деня, след като Майкъл умира, Лиса Мари изрази как се е чувства от неговата смърт и неговата роля в своя блог. Тя пише: "Лицето на което не успях да помогна в момента е прехвърлен в Лос Анджелиската морга за неговата аутопсия.Всичкото ми равнодушие и изолираност, за които се трудих толкова трудно да постигна през годините, току-що отидоха в дълбините на ада,и сега... аз съм изкормена ".
Според аутопсията на Майкъл, смъртоносна доза мощен анестетик пропофол и друго успокоително е причината за смъртта. Лиса Мари казва, че тя не е подозирала,че Майкъл има проблем с наркотиците по време на брака им, въпреки че тя се припомни една случка, която я разколеба.

Докато репетира в Ню Йорк специално за HBO през декември 1995 г., Майкъл се срива на сцената и е изпратен в болница. "Не мога да кажа какво се случи", казва Лиса Мари. "Дехидратация. Ниско кръвно налягане. Изтощение. Вирус А".

"Какво ти подсказваше инстинкта?" пита Опра. "Мислеше ли си, че е употребил някакви наркотици?"

"Да", казва тя.

Лиса Мари също така си припомня времето, когато тя щяла посети с Майкъл кабинета на доктора му, и той няма да бъде последователен. Поглеждайки назад, тя твърди, че тези поведения са подозрителни, но по това време, тя не е повдигала въпроса.
Въпреки тези съмнителни инциденти, Лиза Мари казва, че бракът им е, във всеки смисъл нормален, открит и интимен. Когато Майкъл не можел да спи през нощта, например, тя оставала будна да говори с него. Тя казва, че наистина се е наслаждавала да бъде там с него.

"Харесваше ми да се грижа за него", казва тя. "Това беше един от най-значимите неща в живота ми,тогава когато нещата вървяха много добре, и той и аз бяхме единни. Това беше исключителен момент от моя живот."
Тогава, след по-малко от две години като съпруг и съпруга, бракът приключва.

Лиза Мари: Той трябваше да вземе решение. Беше - наркотиците и кръвопийците, или аз? И той ме отблъсна.

Опра: Кръвопийци?

Лиса Мари: Тоест, хората, които са нещо като ...

Опра: използвачи смучещи кръвта му?

Лиза Мари: използвачи, да.

Опра: Значи си видяла, че всичко това около него?

Лиза Мари: О, да.

Това е нещо, казва Лиса Мари баща и Елвис е познавал в живота добре. "Баща ми и Майкъл си позволяваха лукса да създават някаква своя реалност около себе си. Те ще разполагаха с различни хора, които да включат в програмата си ... и ако не са способни, тогава би могло да бъдат изхвърлени ", казва Лиса Мари.

Легендарната слава, пристрастяването, рецепта за свръхдоза наркотици - паралел между живота на баща и бившия и съпруг са поразителни, дори и за Лиза Мари. "Това е голям удар за мен, трябва да бъда честна с вас", казва тя. Майкъл Джексън дори умря къща, която е в близост до дома на Елвис, мястото където Лиса Мари казва, че тя прекарва известно време като дете.

Майкъл също изглежда е признавал връзката. Когато Лиса Мари гледа кадри от линейката излизаща от алеята на Майкъл, тя казва,се връща обратно на един особено зловещ разговор между нея и Майкъл в библиотека на Невърленд един ден.

"Седяхме до огъня, и той ми каза, че се страхува, че ще свърши като баща ми", казва тя. "Майкъл винаги ме питаше за това, кога е умрял, как се е случило, когато се е случило и къде. Той каза:" Имам чувството, че аз ще свърша по същия начин. "
За човек, израснал в светлината на прожекторите, Лиса Мари е много лична персона, която предпочита да избегне очите на обществеността. "Това просто не е в природата ми да правя такива неща" казва тя. И все пак, тя не можеше да не се влюби в Майкъл, един от най-известните мъже в света.

"Той беше невероятен, динамичен човек", казва тя. "Има нещо толкова опияняващо около него, и когато е готов да го сподели с вас и да бъде себе си- не знам сякаш съм била опиянена от нещо. ... Той бе като наркотик за мен."

Хората не могат да се наситят на Лиса Мари и Майкъл Джексън. Майкъл промотира албум по време на тяхната връзка, има много публични изяви, включително появата на MTV Movie Awards 1994, която стана известна със сценичната целувка на двойката.

"Той знаеше, аз не харесвам това" казва Лиса Мари. "Да бъда там беше неприятно. И ръката му беше синя, след като слезохме от сцената. ... Стисках я толкова силно. ... Но като негова жена бе необходимо да правя такива неща."

От деня, в който си казват "Да" през 1994 г., Лиса Мари, казва на Майкъл,че иска да си имат бебе.

"Аз исках да, но просто исках да се уверя" казва тя. "Погледнах в бъдеще и си помислих:"Не искам никога да влизаме в битка за попечителство с него." С течение на времето, тя казва, че колебанието и се превръща в причина за раздора. След това,два месеца след като развода им е окончателен, беше обявено през октомври 1996 г., че Деби Роу е бременна с детето на Майкъл, акт който Лиса Мари нарича "ответен".

"Тя беше там през цялото време и му казваше, че може да му даде дете", казва Лиса Мари. "Той щеше да ми каже:" Деби каза, че ще го направи." Ето как той знаеше,че ще се справи "Ако няма аз да го направя, ще го направи това лице."

"Това е, което имаш предвид с" еднократна употреба " казва Опра.

"Да", казва Лиса Мари. "Точно това имам предвид."
По това време Лиса Мари казва, че тя също е имала болезнени неща, които засягат техните взаимоотношения.

Едно от тези неща е Дани Кийо, бившия и съпруг и баща на двете и големи деца. Лиса Мари казва, че фактът, че Дани е все още в живота и го прави неудобно за Майкъл.

"Бихме искали да вземем почивка и отидем с Дани , и Майкъл ще се разстрои" казва тя. "И тогава той ще изчезне за няколко седмици, и не мога да го намеря." В допълнение към тези изчезвания, Майкъл ще отблъсне Лиса Мари ,защото се чувства уязвим, нещо, което тя вече разпознава като техника за справяне.

следва продължението...

"Той искренно се стараеше,така упорито,и премина през толкова много с мен" казва тя. "Никога не е правил това с друга жена. ... Аз не го оценявах тогава,а ми се иска да бях."

Дори и при разногласия, трудности и напрежение в брака, Лиза Мари казва, че сега знае,че Майкъл наистина я е обичал.

Опра: Трябваше да умре, за да осъзнаеш, че те обича?

Лиза Мари: Така мисля за съжаление.

Опра: Това ли е първият път, когато осъзнаваш или повярваш, че той наистина те е обичал, след смъртта му?

Лиза Мари: Бързият отговар трябва да е "да". Когато бяхме заедно, бяхме много влюбени, а след това имахме груби разправии. И трябваше да взема решение да си вървя, защото видях лекарствата и идващите доктори и ме хвана страх. Те ме връщаха към това, което преживях с баща ми. Това приключи. Но ние продължихме повече от четири години [заедно], след като бяхме разведени.

Опра: Наистина ли?

Лиза Мари: Събирахме се заедно и се разделяхме. ... В един момент,трябваше да го отблъсна.

Опра: Значи все още си го обичала, дори когато си го напуснала?

Лиза Мари: До голяма степен.Опитвах да държа позиция и казвах: "Ела с мен. Не прави това. "
Последният път, когато Лиса Мари казва,че са говорили с Майкъл било през 2005 година. Това е било близо десетилетие след развода им,и тя се изключила емоционално за него.

"Бях много дистанцирана и той проверяваше, за да разбере нали знаеш?" , казва тя. "Той опитва да хвърли въдицата, за да видите дали ще захапя емоционално, и аз не бих."

По време на този окончателен разговор с Лиза Мари, Майкъл и казал, че е бил права за това ,че някои хора около него са кръвопийци. Също така я попитал дали все още го обича.

"Казах му, че съм безразлична", казва тя. "Той не харесва тази дума. Той плачеше."

Преди разговорът да приключи, Майкъл разкрил нещо на Лиза Мари. "Той усещал, че някой ще се опита да го убие, за да се добере до неговия каталог и неговото наследство", казва тя.

"Така, той всъщност даде ли имена", казва Опра.

"Даде,но не бих искал да ги кажа", казва Лиса Мари. "Но той изрази загриженост пред мен за живота си."
Преди брака си с Лиза Мари, Майкъл бе обвинен в сексуална злоупотреба с твърдения и слухове,които продължаваха да го преследват в продължение на години. На фона на тези твърдения, започнаха странно лични интервюта ,ипо-специално, от 2003 г. документалния филм на Мартин Башир "Да живееш с Майкъл Джексън".

Лиза Мари: Аз не видях този Майкъл,когото познавам в интервюто на Мартин Башир.Този който видях беше безкрайно далечен .

Опра: Той каза някои доста шокиращи неща в това интервю. Особено това как той смятал,че е ОК да спи с малки деца.

Лиза Мари: Аз мисля, че той казва неща, понякога за да бъде предизвикателен. Той е бил толкова ядосан като са го обвинявали. Мисля, че понякога беше малко инат, бунтар и като дете, той ще каже това, което чувства,че всички не биха искали да казва.

Опра: Значи никога не си виждала нищо, а и до ден днешен не вярваш, че някой от тези обвинения [за блудство] са верни.

Лиса Мари: Не ... Никога не съм била в тази стая. Мога да ви кажа, никога не съм виждала нещо подобно.
На 3 септември 2009 г., Лиса Мари присъства на погребението на Майкъл Джексън с близо 200 от най-близките му приятели и членове на семейството. В края на службата, след като повечето хора са тръгнали, тя казва, че тя е последният останал там с ковчега му.

"Както си стоеше над ковчега" пита Опра: "Успяхте ли да се примириш?

Лиса Мари прекъсва: "Не, не мисля, че може да се примириш с това", казва тя. "Беше по-скоро... исках да се извиня, че не бях наоколо."

Лиса Мари признава, че е наивно да мисли, че би могла да спаси бившия си съпруг от съдбата му, но тя го е искала повече от всичко. В този ден, тя се пита дали с повече усилия е можело да промени нещата. "Ако аз просто кажех:" Как си? " Можех да опитам да се обадя по телефона? Наистина съжалявам, че не съм ", казва тя.

Лиса Мари сега живее в Англия със съпруга си, Майкъл Локууд, "Той е най-разбрания човек, който съм срещала през живота си" и с дъщерите си близначки.

Изминали са повече от една година след смъртта на Майкъл и 33 години от смъртта на баща и, но Лиса Мари казва, рожденните дни и годишнините от смъртта им все още са изключително трудни дни за нея. Сега, тя гледа назад към онези взаимоотношения с перспектива времето да излекува ... и казва, че е готова да върви напред.

Опра отиде на място в Англия, където Лиза Мари Пресли говори за смъртта на бившия си съпруг Майкъл Джексън за първи път.

Ооо много хубаво. Много искам да изгледам цялото интервю с превод. Те наистина са се обичали според мен. Винаги са ми харесвали като двойка. Ох, не знам какво да кажа.

Ох...?